Новини за недвижими имоти
Земята поскъпна с 10-20% за година
Рубрика: Цените Източник: ТрудЦените на декар в отделните региони се покачиха с 10-20%. Изключително активен бе и вторичният пазар, на който фондове за земя реализираха значителни продажби. Според някои оценки вторичният пазар е заемал около 40% от общия обем.
Тенденцията продължава и през тази година. Но развитието далеч не е равномерно в различните области, сочи проучване на “Труд”. Нивите са най-скъпи в Североизточна България. Край Варна и Добрич в момента е и един от най-активните пазари на земеделска земя.
“Пазарът е изключително интензивен и ликвиден. Увеличиха се едновременно и търсенето, и предлагането”, казва Антон Андонов, управител на “Атренд” - фирма, специализирана в посредничеството при сделки и отдаване под аренда на земеделска земя. Според него все повече хора, наблюдавайки тенденцията от миналата година, са решили сега да продават. От обявяването на офертата до сделка обикновено се стигало за няколко дни.
Специалистите очакват през тази година увеличението на цените да продължи и да е между 10 и 20%. “Няма друг актив в период на криза освен ценните метали, който да повишава стойността си. По тази причина се забелязва засилен интерес от страна на институционални инвеститори. Вече има остра конкуренция и между арендатори”, аргументира прогнозата за ръст Антон Андонов.
Но дори в този регион разликите в цените са сериозни и се влияят силно от местоположението и очакваното плодородие на земята. Средната цена във Варненска област в момента например е около 900 лева за декар. Скокът е внушителен - в началото на миналата година сделките са тръгвали от 500 лева, а в края й са били около 700 лева за декар.
Добричка област пък условно се дели на западна и източна. В крайморските общини цената удря и 1300 лева за декар, в останалите части е средно около 950 лева. Тази разлика съществува от самото начало на съществуването на свободен пазар. Нивите край морето са в по-големи парцели, близо са до пристанищата за износ на зърно Балчик и Варна. Инвеститорите във възобновяеми енергийни източници също са повлияли върху цената.
Крайният Североизток на страната далеч не е единственият район, където цената на земята продължава да се покачва. От началото на годината увеличението в Разградско е с около 100 лева на декар. През 2011 г. там нивите са вървели средно по 500 лева за декар, сега стигат 600 лева заради увеличеното търсене. Нагоре вървят и рентите.
На фона на спада на цените на жилищата е отчетлива тенденцията за поскъпване на земята и в Пазарджишко. Но там разликите в различните региони на областта са значителни. Край Стрелча например декарът върви по 200-250 лева, докато в равнинните общини, известни със зеленчукопроизводство и оризопроизводство, достига 500-600 лева. Има и “космически” цени от 1000 лева край Пещера или близо 2000 лева край Пазарджик, но това се единични случаи и със сигурност не става дума за земеделие.
С 10-15% са се вдигнали цените в Русенско за 1 година. Според брокери там бизнесмени и посредници масово изкупуват земи от всички категории.
В Ямболско скокът е с 20 до 30% в сравнение с миналата година. В някои от землищата близо до града имало и парцели, продадени с 50% по-скъпо, казват местни брокери. Става въпрос обаче за по-големи терени с добро местоположение и от по-висока категория. В полупланинските райони цените стават направо символични - до 100 лева за декар необработваема земя.
С около 10% по-високи в сравнение с миналия април са цените, на които се сключват сделки в момента и в Шуменско.Арендаторите имат свободни пари заради евросубсидиите и си позволяват да плащат повече, казват брокери. Но както и другаде, всяка нива е сама за себе си. В някои райони цените падат до 200-300 лева за декар, в други стигат 900 лева за една и съща земя от трета категория. Разликата в плодородието се оказва определяща за стойността на сделката.
Далеч не навсякъде в страната обаче картината е толкова оптимистична. В Силистренско например няма никакво раздвижване в търговията със земеделски земи. Напротив, има застой, твърдят местни нотариуси и брокери. Цените се задържат колкото през миналата година - 600-700 лева за декар.
Застой има и в област Монтана. Само в някои райони като плодородната равнина Златия големи фондове и фирми купуват парцели. Там нивите вървят между 350 и 500 лева за декар. Най-скъпи са големите масиви, малките парчета се продават доста по-евтино. За дребни ливади и горички сделки се сключват и на 150 лева за декар.
В Пернишко е трудно да се говори за пазар на земя, там той не е развит. Цените са ниски, в рамките на 200-300 лева максимум за декар. В резултат никой не продава. По-високи цени, до 1000 лева на декар, има край магистрала “Струма”. Във вилните зони на Кладница и Рударци обаче се стига и до 20 евро на квадратен метър.
Същото е положението и в област Смолян. Там, ако изобщо има сделки за земя, те са за парцели за вили в селата. “Пазарът е в пълен застой. От година и половина просто няма никакви сделки за земя при мен, а и при колегите”, казва Костадин Каневски от смолянска агенция за недвижими имоти.
По време на строителния бум, когато активно купуваха и чужденци, земята край Пампорово стигаше и до 80 евро квадрата. Сега се предлага по 12-15 евро, но няма никакво търсене. В по-отдалечените села цените са стигнали своеобразно дъно - 3-5 евро за квадратен метър, но интересът е рехав - главно от българи, които си мечтаят за планинска къща.
Няма голямо търсене на земеделски земи и в Бургаско, изненадващо сочат данните на местните агенции. Средната цена там е сред ниските в страната.
Макар пазарът на земеделска земя все още да е разнороден, той стана значително по-стабилен, казва Христо Бойков, управител на фирмата “B&H имоти”, която и обработва няколко хиляди декара. С идването на евросубсидиите земеделските производители също придобиха стабилност. Така, докато много от сегментите на имотния пазар се оказаха в трудна ситуация, нещата със земеделските земи са относително спокойни, допълва той.
Ясната диференциация е една от положителните характеристики на пазара, отчитат наблюдатели. Доскоро просто се обявявало, че се продават примерно 10 декара. Сега вече се обявяват съответната категория земя, местоположение, дали става дума за ливади, мери, пасища. Далеч по-сериозно е отношението към пазара и към продукта, който се продава.
Разпокъсаността на парцелите обаче продължава да е сериозен проблем. Особено когато много на брой собственици трябва да се съберат на едно място за евентуална сделка. Съветваме собствениците в едно землище да се обединят и да продават заедно, казват брокери от Плевенско,един от регионите, където пазарът е много активен, а конкуренцията между купувачите е голяма. За 2-3 декара те трудно ще намерят купувач, но за 100 декара могат да получат и по 700 лева, обясняват посредниците.
Данните за евентуално по-лоша реколта в земеделието тази година може да задържат процеса на повишение на цените на достигнатите досега нива. Но все пак в кризисната обстановка земеделието се оказа едно от стабилните производства.
Евросубсидиите позволяват по-лесно да се сметнат инвестициите, евентуалната възвръщаемост. Така че, ако няма безумни сривове, за земеделците нещата стоят добре. Те придобиват по-голяма увереност и постепенно стават основни играчи на пазара на земя. Тенденцията е фирмите да се окрупняват и този процес вероятно ще продължи да се ускорява и в следващите години.
Производителите са основните купувачи
Постепенно започва промяна в типа на купувачите на земеделска земя , отчитат брокерите. Все повече стават земеделците или арендаторите, за сметка на фондовете за земя. Типичните инвеститори в земя, които изкупуват сериозни парцели, а после ги отдават под аренда, продължават да са сериозен фактор на пазара. Но първоначалните им добри резултати се свиват. Просто хората вече са много по-информирани, всеки пита и проверява по няколко пъти, спекулативните сделки стават все по-малко възможни.
Засега не се очаква и сериозен наплив на купувачи отвън. Пазарът на имоти в чужбина също е тежък и не представлява огромен интерес. Преди, когато вървяха навън нещата, тук нямаше кой да купи земеделска земя. Евентуален интерес е продиктуван не от някакви условия, които ние сме създали, а защото навън няма условия за развитие на пазара, казват експерти. Появилите се информации за интерес от страни от Далечния и от Близкия изток се определят като инцидентни. Големите играчи в момента са си в България независимо дали са подкрепени отвън или отвътре, подчертават брокерите.
Христо Бойков, управител на "B&H Имоти": Скоро ще се продават и цели предприятия
- Господин Бойков, има ли тенденция за увеличаване на сделките със земя?
- Миналата година бе една от поредните успешни години в земеделието. Забеляза се и определена тенденция за окрупняване на фирмите на земеделските производители. Все по-малко са тези дребни производители, които гледат по 2-5 декара. Отделно европрограмите позволиха да се купува техника при по-изгодни условия. Самите земеделски производители се сдобиха с повече средства, придобиха по-голяма увереност, по-голяма практика. Отделно се вижда и обедняване на голяма част от населението и макар и за по-малко пари доста хора си продадоха и продават имотите си.
- На какви цени?
- Няма резки промени тази година. Но има стабилизация на цените по райони. А ако има колебания, те са продиктувани от качеството на земята, нейната продуктивност, местонахождение. Огромно значение има и големината на парцела. Многото съсобственици създават затруднения - в намирането им, договарянето, упълномощаването и т. н.
- Тоест говорим за комасация. Има ли изгледи тя някога да завърши?
- В други страни този процес не е завършил в последните 20-30 г. Така че не може да се надяваме да се случи при нас. Още повече че комасацията изисква много пари, а държавата ги няма. И думата комасация, и понятието закон за комасацията някак спряха да се употребяват.
- Би ли могло да се очаква в дългосрочен период да се покачи цената на земята и да догони европейските нива?
- Според мен в бъдеще пак ще продължи изкупуването на дребно на земи и тяхното уедряване. Но приближава моментът, в който създадени и работещи структури за земеделско производство ще започнат да представляват интерес като предприятия. Те имат земя, техника, стопанство, складове и т. н. Има вече такива сделки и мисля, че ще се увеличават. Разбира се, става дума за изчистени структури.
По темата работиха кореспондентите на в. "Труд" и КРАСИМИР ЦИГУЛАРОВ
Продавачите притиснати до стената
Предлагането на земеделски земи в Пловдивско се увеличава с всяка изминала година, сочат проучванията на брокери. Най-много сделки изповядват нотариусите между собственици на малки ниви, които отиват в бизнесмени, окрупняващи земите си в полските села.
"Кризата изправи хората до стената, започнаха да продават наследствените си имоти от баби и дядовци, за да изучат децата си или да заминат за чужбина", обясняват брокерите. Хората били готови да стигнат и до 150 лв. за декар, за да закърпят двата края с парите.
Обедняването на населението е основен фактор за пазара на ниви във всички области, сочат наблюденията на експерти. Освен това дребните производители оредяват и така по естествен път се тръгва към забравената иначе комасация.
Статистиката ще засича цените
От 9 април Националният статистически институт започна изследване за пазара на земеделска земя и за рентните плащания, съобщиха от пресцентъра на институцията. В рамките на изследването ще се събира информация за цените на земята и за рентата от 2010 година насам за пет основни категории земя по начин на трайно използване - ниви, естествени ливади, лозя, овощни градини, мери и пасища и по категории почвено плодородие.
Данните ще излязат след около година, след което статистиката ще започне редовно да следи този пазар.