Новини за недвижими имоти
Задава се остра схватка между големите участници в газовия бизнес
Рубрика: Актуално Източник: imoti.netПо новия газопровод се очаква да бъде доставян в Европа
предимно газ от Азербайджан, Иран, Туркменистан и Узбекистан. Западни експерти
твърдят, че страните от Централна Азия се стремят да се освободят от московска
зависимост при транзитирането на суровините и строителството на тръбопроводи,
като заобикалят територията на Русия. Техният стремеж очевидно съвпада с
интересите на САЩ. Вниманието е насочено преди всичко към Азербайджан и
Туркменистан. Само в Азербайджан до 2015 г. САЩ са предвидили 40 млрд. USD
инвестиции в нефтения сектор. Близо 4 млрд. USD вече са вложили за
строителството на петролопровода от Баку за турското пристанище Джейхан.
Проектът за газопровода Турция - Гърция е в не по-малка степен дело на
Европейския съюз. Според агенция Стратфор новият газопровод щял да избави Европа
от руския газ и ще предизвика конкуренция, за да се търси намаляване на цените.
През септември 1998 г. в Баку бе постигнато споразумение от 32 страни,
включително България, за възстановяване на пътя на коприната в рамките на
програмата TRACECA /Transport Corridor Europa-Caucases-Asia/ под
покровителството на ЕС по транзитиране на международни транспортни средства,
стоки и пътници.
Своите интереси защитават ревностно и договорилите се страни. Според World Gas
Intelligence Гърция досега е купувала от Турция годишно 0.75 млрд. куб. м газ.
По новия газопровод тя обаче ще може да се превърне в разпределител и продавач
на природен газ за Европейския съюз през Италия.
В началото на 2003 г. Газпром построи газопровод от Краснодар по дъното на Черно
море до турския бряг с названието Син поток на стойност 4 млрд. USD. Съгласно
договора Газпром ще продава на Турция газ в продължение на 25 години, за което
ще получи 25 млрд. USD. Турците поискаха намаление на цената, но руската страна
не се съгласи и сега газопроводът е замразен.
Турция получава около 6 млрд. куб. м руски газ годишно през Украйна, Молдова,
Румъния и България. Предвижда се обаче в близките години потреблението да
достигне 50-55 млрд. куб. м. С отклоняването на петролопроводите и газопроводите
към своя територия тя има не само икономическа изгода, но засилва своята
геополитическа роля в ключов регион.
Очевидни са сериозните изменения, които ще настъпят на европейския газов пазар,
в резултат на които България може да остане с нулева полза, въпреки че е на
кръстопътя между Изтока и Запада. Балканите ще стават все по-важен обект на
конкуренция за руските и каспийските природни богатства. Ако Средна Азия вече е
средище на конкурентна борба за енергоизточници,
Балканите се превръщат в място на ожесточена борба за транзитирането и
разпределението на енергоносителите. Географското местоположение на България й
позволява да извлече максимална икономическа изгода чрез транзитиране на газ за
Европа от Русия и Турция през Македония и Албания. Изгодата е очевидна - работни
места, приходи в бюджета, развитие на газовата мрежа.
Износът на руски газ за нашата страна започна през 1974 г. След 1989 г. той
спадна по известни причини. След продължителни и мъчителни преговори през 1998
г. бяха подписани два договора и меморандум за увеличение на доставките на
природен газ и пренасянето му в трети страни.
След 2004 г. транзитирането през наша територия трябва да достигне 30 млрд. куб.
м. С появата на газопровода Турция - Гърция положението става проблематично. Как
тя ще реагира на задаващата се остра схватка между големите международни
представители на газовия бизнес, ще зависи доколко се съобразява с новите
реалности. След спада на приходите от износ на електроенергия ще дойде и
намаляване на приходите от газ.
При новата перспектива сериозни проблеми възникват пред Газпром. От износа на
енергоносители приходите в държавния бюджет на Русия заемат над 40% от общите
приходи. Твърди се,че бившият председател на ръководството на компанията Рем
Вяхирев високомерно се отнасял към конкурентите от Централна Азия. Той се
обосновавал с ограничените запаси от газ в този регион и изтъквал проучените
запаси в Русия, които стигали за 90 години. Сега въпросът за запазване на
европейския пазар става сериозен. От решаването му ще бъдат засегнати интересите
на трети страни като Украйна, Молдова и Румъния, а също и разпределителната роля
на България.