Новини за недвижими имоти
Всеки човек - с кредитен рейтинг
Рубрика: Интервю Източник: Труд - Статистически сме излезли от кризата, но говорим за растеж в рамките на процент или части от процента. Първо трябва да видим дали това е устойчива тенденция. Ще отнеме време, докато хората го усетят по джоба си, а фирмите почувстват, че има стабилна среда за развитие.Краткият отговор на въпроса ви е “да” и както виждате, инфлацията е достатъчно явна. Вижда се по цената на металите, храните и горивата. Това не са случайни движения на пазара, а ефекти от излизането от кризата и печатането на пари по време на спада. Тези ефекти бяха очаквани. Политически и икономически нежелани, но въпреки това очаквани.
- Какъв е рискът да изпаднем в ситуация на висока инфлация, която обаче не е придружена с икономическо оживление?
- Рискът за нас е достатъчно висок и трябва като общество да положим усилия това да не се случи. Основно да бъде насърчавано предприемачеството.
Предприемчивостта на българите е това, което ще ни извади от кризата, а не усилията на политиците или парите от Европейския съюз. Ние трябва да сме в състояние да произвеждаме стоки и услуги, които сами харесваме, а и те да са достатъчно атрактивни за потребителите в останалата част от света. Това няма как да стане с декрети или с демонстрации и въстания. Става с организиран и предприемчив труд.
- Успя ли българската икономика да се преструктурира по време на кризата?
- Със сигурност, но можеше да се случи и в по-голяма степен. Ако почнем с това, че имаше фирми, които се справиха с предизвикателствата, и свършим с факти като фалита на “Кремиковци”. Това са елементи на преструктурирането на икономиката.
- Банките претърпяха известни загуби заради обезценки по кредити. Това доведе ли до засилване на консерватизма сред банкерите?
- Не, аз мисля, че това са естествени процеси. Първо, банките тук бяха достатъчно добре капитализирани и консервативни, за да не изпитат трусове. Ако говорим за определени загуби, те не се дължат толкова на обезценки, колкото на провизии. Добрата новина е, че в България има много малко необезпечени кредити. Провизиите, които банките са направили и днес се отразяват на резултата им, няма да бъдат 100% загуби. Част от тези обезпечения ще бъдат реализирани.
- Появи ли се вече апетит за риск в банковата система?
- Предпазлив и плах. В нашата институция винаги сме били малко по-консервативни от пазара. Това ни даде възможност да не спираме много рязко по време на кризата и, надявам се, успяхме адекватно да подкрепим клиентите си.
- Според анализ на Министерството на финансите тенденцията е лихвите по кредитите да намаляват, а борсовите индекси да растат. Споделяте ли този оптимизъм?
- Мисля, че има процеси и фактори, които влияят разнопосочно. Примерно инфлационните процеси, които виждаме в света, логично водят до извода, че бихме могли да очакваме по-високи основни лихви.
В същото време приемаме, че кризата в света е свършила като цяло и вече имаме икономически растеж. Това пък би трябвало да доведе до намаляване на лихвите. В крайна сметка балансът между тези фактори ще определи нивото на лихвите. Разбира се, те няма да бъдат еднакви в България и в САЩ например. Тенденциите може да са сходни, но номиналите ще са различни поради различната структура и големина на икономиките. Затова, когато сравняваме лихвите, които клиентите виждат тук и там, ще има разлика. Не говоря за основната лихва. Тя измерва цената на парите на едро за един ден. Това, което виждат клиентите на банките, включва всички калкулирани разходи и рискове, които в различните икономики варират. Трябва да търсим състояние на икономиката, при което лихвите са поносими. Такова състояние имахме между 2003 и 2007 г., когато икономиката растеше бързо. Лихвите падаха и ако си спомняте, тогава предизвикателството беше БНБ да ограничи ръста на кредитирането. Имаше ценова война - коя банка ще предложи по-ниски лихви и по-добри условия. Това стана без абсолютно никаква намеса на централното правителство. Конкуренцията и растежът дефинираха по-ниските лихвени нива. Колкото по-бързо стигнем до устойчив растеж, толкова повече ще расте търсенето на кредити. Съответно и рисковете на средата ще решат какви ще бъдат лихвите.
- Защо у нас има макроикономическа стабилност, но лихвите ни са по-високи и сме по-бедни, отколкото във фалиралата Гърция?
- Да не сравняваме цената на кредита тук и в Гърция. Тя е част от еврозоната и това членство дава икономически преимущества.
Освен това “закъсалата” Гърция има около 10 млн. души население и икономика, която е 10 пъти по-голяма от българската. Дори Гърция да изпитва трудности, тя има накъде да пада. А ние имаме накъде да растем. Не бива да правим директни сравнения. Трябва да се сравняваме с най-добрите в света, когато става въпрос за производство на стоки и услуги. А иначе като стандарт на живот е по-добре да се сравняваме с Македония, Сърбия, Румъния или Украйна. Това са страни, които имат по-сходни на нашите характеристики. Иначе ако непрекъснато се мерим с Германия, Италия или Австрия по стандарт на живот, има опасност да изпаднем в постоянна депресия.
- Спестяванията на населението в банките са за над 28 млрд. лв. Това, че хората не харчат, не е ли своеобразен вот на недоверие към икономическата политика на правителството?
- Не, в никакъв случай не бива да надаряваме правителствата със свръхкачества. Ако имаме свръхочаквания към тях, вероятността да ни разочароват е 100%. Ние не сме абсолютна монархия с крепостни селяни, в която, ако случиш на добър цар, си добре, но ако владетелят е лош, си зле. Живеем в демокрация, на всеки две години има някакви избори. Начинът за промяна на действията на администрацията е през обществения натиск. Партизанската война в горите вече е демоде.
- Как се отнасяте към идеята да има регистър на всичките ни дългове?
- Би било полезно всеки гражданин да има кредитен рейтинг. Кредитно бюро да остойностява навиците ни да си плащаме дълговете не само към банките, но и за комунални услуги например. Колкото човек е по-съзнателен и дисциплиниран, толкова по-лесен достъп до кредитиране трябва да му се дава. Рейтингът ще има дисциплиниращ ефект върху кредитополучателите, но също така ще даде възможност на кредитните институциите да предлагат по-добри условия на добрите клиенти и да знаят с кого говорят. Така ще се избегнат парадоксални случаи някой да се представя за шеф на някаква “национална” организация и да се изявява като изразител на потиснатите от трезорите клиенти, а всъщност да има личен проблем.
- Какъв трябва да е достъпът до този регистър?
- Конфиденциален. Всеки обаче трябва да има достъп до собствените си данни, за да може да реагира, ако забележи грешка. Регистърът трябва да се ползва от институциите, които споделят информацията за клиентите си. Важно е личните данни да са защитени. Трябва да се гарантира и търговският интерес на фирмите, които подават данни. Ако аз искам информация за клиент на друга фирма, няма да получа неговото кредитно досие. Ще имам композитен рейтинг на поведението му. Ако имаме оценки от 1 до6, ще знам, че съответният човек е например с рейтинг 4, защото, когато е бил на 20 години, не си е платил мобилния телефон, а е отишъл на море. Аз обаче няма да знам за проблема с мобилния телефон.
Кредитното бюро, в което ще се обобщава информацията, може да е частно, но да отговаря на стандарти за защита на данните. Подобна частна система има в Чехия, но сървърите й са в Италия именно с цел защита от нерегламентиран достъп.