Новини за недвижими имоти
Варненци, и не само те, очакват туристите още през май
Рубрика: Актуално Източник: imoti.netОсвен успешно завършилият обмен на идеи, мнения и желание за нови делови проекти
с фирмите, правещи добър бизнес не само в областта, онова, което привлече допълнително впечатлението на медиите, отразили събитието бе непривично изглеждащата почти безлюдна българска морска столица.
Градът изглеждаше непривично тих без тълпите туристи, курортисти, гости от близо и далеч. Дори в паузите за обедни почивки, през дните на нашата командировката, ресторантите, кафенетата,сладкарниците и кракмаците за бърза закуска оставаха почти безлюдни.
Варненският плаж и крайморската градина изненадваха окото с пустееща тишина, чистота и мамеща просторност. Окото не виждаше по крайбрежието жива душа с часове и само някой подранил курортист разваляше идилията, като че ли да напомни, че тълпите ще пристигнат само след броени дни.
А собствениците на хотели и ресторанти, арендаторите на плажовете се подготвят сериозно и бързат да приключат с текущите ремонти. Разговарях с администратори и на големи и на малки хотели за да разбера, че залагат предимно на нетърпението на руснаци, сърби, румънци и македонци по курортите, които да открият сезона още в началото на месец май.
И докато за северните ни съседи няма да има никакви административни пречки или затруднения, заради членството в ЕС, за славянските ни приятели от близо и далеч, нашата държавна администрация ще трябва да се труди ежедневно, за да се избегнат неприятни изненади с визите.
Впрочем, туристическият сезон ще бъде официално открит на 9 май, в курорта “Св. Св. Константин и Елена”, отбелязващ 100-годишен юбилей.
По повеля на съдбата, в началото на уикенда се отбихме да обядваме в един от пристанищните ресторанти на все още пустеещия Несебър. Повечето заведения бяха отворени, но полупусти, като улуците. Персоналът се занимаваше изключително и само със себе се. Екипът ни от трима души въобще не ги въодушеви, че дори да се опитат да изпълнят служебните си задължения, сиреч да ни нахранят.
Все пак, решихме да си опитаме късмета и седнахме до касата през която минаваха поръчките на ресторант до морето. Зачакахме сервитьора и запрелистихме обемистите менюта. Срещу невероятни названия на манджи, написани на латиница, се кипреха още по-невероятни цени, от които апетитът и на вълк се изпаряваше мигновено, камо ли за люде с нашите заплати!
Ово йе стандарт! Със сигурност ще се провикне някой сърбин, а ние седяхме, чакахме, прелиствахме...
Мина не малко време. Реших да отскоча до тоалетната. Но едва открехнах вратата, трябваше да я затворя мигновено и още по-бързо да се постарая да забравя за мръсотията и вонята, която очакваше нуждаещите се от облекчение...
А на кея, на който се разполагаше капанчето животът преливаше, като пяна от халба бира. Под плясъка на морските вълни, развеселени от обилния обяд, германци от третото поколение, заели почти всички маси, бяха подели обичайните си швабски песньовки.
Стоплени от слънцето и ракията, доволни че пак са на море, при това на топцени, немскоговорящите явно се радваха на живота, може би за последен път, както акцентираше Мик Джагър с култовото си парче от тон колоните на съседното заведение, безуспешно мъчейки се да надделее над бодростта на пийналите и отдавна пенсионирани свои връстници от братска Дойчландия...
Почакахме, почакахме и като разбрахме, че персоналът дори не иска да ни погледне, напуснахме гладни и разочаровани от гостоприемността на онези, които щяха с лекота да изпразнят джобовете ни...
Впрочем не само в Несебър, но и в Бургас, и във Варна се разочаровах разбирайки, че не само по морето, все още нищо не е в състояние да промени обслужването към нашего брата. Както твърди един познат- "всичко е като преди, за нашенци и кучета влизането не е забранено, но не е позволено."
Затова пък туристическата шефка Анелия Крушкова констатира:
"...колкото повече хора останем тук, в България, толкова по-добре за нашата икономика."
...Като студент работех като преводач-кореспондент в "Балкантурист". Едно лято придружавах собственик на голяма френска туристическа фирма. Направих му специален маршрут, за да се запознае с прелестите на Родината.
За 40 дни французинът прекоси надлъж и шир нашите 111 000 квадратни километра.
На сбогуване, шефът го попита за българския туризъм.
"Прекрасна страна, чудесни хора! Но...сменете стратегията!
Обаче, предлагайте българска кухня и европейски тоалетни, а не псевдоевропейско меню и ориенталски кенефи!
Повярвайте, ще имате успех!"
Радослав Михайлов