Новини за недвижими имоти
Съседските (не)сдружения може да изядат 50 млн. евро от ЕС за саниране
Рубрика: Интервю Източник: 50 милиона евро от Оперативна програма “Регионално развитие”, пренасочени към проекта “Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради”, могат да бъдат загубени заради масовото несдружаване на собствениците на жилища в многофамилни сгради. Какъв е срокът за усвояване на средствата?Въпросът стои по следния начин: средствата трябва да бъдат пренасочени до края на годината за саниране и за да бъде разрешено това от Европейската комисия, трябва да покажем добра регистрационна структура на етажната собственост. До момента едва 2% от сградите у нас са провели Общи събрания и са се регистрирали. Ако след удължаването на срока за провеждането на Общи събрания не достигнем повече от 60% регистрирани сгради, няма да имаме възможност да поискаме пренасочване на средствата.
По най-груби сметки, колко сгради могат да бъдат санирани с 50 милиона евро?
Огромен брой. Ако приемем, че за саниране на една сграда са необходими средно по 10 000 лева, това са приблизително 50 хиляди сгради. Но говорим за приблизителна бройка. За кандидатстване, обаче, е нужно да бъде проведено общо събрание на собствениците и да бъде регистрирано сдружение в районната община, което се счита за почти неприложимо.
Да, регистрирането на сдружение на собствениците е едно от условията за кандидатстване. Процедурата по кандидатстването също е сложна. Изисква се и подготовка на проект, за което в повечето случаи се ползва услугата на консултантска фирма. А това струва пари и много време. Засега имаме само един единствен проект на сдружение на собствениците, кандидатствал за финансиране на саниране. Така че удължаването на срока за регистрация ще донесе един по-добър процент на регистрираните сгради, но този период ще се използва и за законодателни промени.
Какви законодателни промени се готвят?
Най-важно е да се промени начинът на вземането на решения и правото на глас. Утре /бел. авт. – 4 февруари 2010 г./ тези промени ще бъдат разгледани от комисията по регионална политика и местно самоуправление. Досега практиката беше правото на глас да се определя според процента на притежаваните общи части от сградата. Заради многократните препродавания и прехвърляния, обаче, се стига до парадокси и на места като процент притежаваните общи части надхвърлят 100%. Затова е добре гражданите да гласуват според броя притежавани имоти в дадена сграда. Ако от 20 апартамента един човек притежава 3, то той да има право на 3 гласа при гласуване. Освен това, имам идея гражданите да не кандидатстват директно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ за финансиране за саниране на сградите, а общините да поемат част от функциите.
А имат ли общините такъв капацитет?
Като цяло – не. Но пък те и без това поддържат регистри на сгради, които имат нужда от саниране. Така че ако тези средства започнат да минават през общините, те ще имат възможност да си осигурят и финансов ресурс, да обособят даже специално административно звено, група, което да се занимава с поддържането на регистрите и с приемането на исканията от управителите на сгради.
Ваши са думите, че трябва да се намери механизъм всички, които не могат да си позволят по-добро жилище, да получат финансиране за реновирането на старото си. Какъв би бил този механизъм? Свързан ли е с поемането на част от функциите от страна на общините, за което говорихте?
Да, разбира се. Когато се направи специална администрация. Трябва да има комисии, които да минават по сградите, откъдето са подадени искания за финансиране от управителите. Тези комисии трябва да направят оглед, да остойностят ремонтите, да регистрират сградата и да дадат срок за изпълнение на работата. Съответно, реновирането трябва да залегне в плановете за саниране. И, разбира се, определен процент трябва да се отделя за спешни случаи.
Недоволство предизвика забраната за излизане от сдружението, ако вече е налице одобрен проект за финансиране от европейски фонд, което, според редица неправителствени организации, е в разрез с конституционното право за свободно сдружаване. Доколко излизането от сдружението наистина би могло да се тълкува като заплаха за осъществяването на проекта?
В тази посока също може да се мисли за промени, но за момента нещата са такива. Трябва 100 процента от собствениците да участват в сдружението, в противен случай се губи финансирането. Излизането дори и на един от собствениците от сдружението трябва да се декларира пред общината, следва снемане на регистрацията и съответно – получените средства не могат да се ползват.
Каква сума би спестило едно домакинство, ако с останалите собственици от една сграда преодолеят административните процедури и получат финансиране за саниране на сградата?
Въпрос на статистика. Около 92% от българите имат собственост. Ако приемем, че за саниране на една сграда отиват грубо около 10 000 лева, то от порядъка на 1 500 – 3 000 лева би могло.
На какво качество на услугата могат да разчитат, като се има предвид, че не могат да избират проектантските екипи?
Засега поръчките минават през МРРБ, макар и общините да са натоварени със задължението да се грижат за инфраструктурата и сградния фонд. Ако, обаче, се осъществят реформите и тези проекти започнат да минават през общините, ще има възможност за по-голям контрол върху избора. Може да се ползват услугите и на местни фирми, по-познати. Така връзката ще стане по-къса.
Много хора, обаче, не знаят за възможностите за финансиране на подобни ремонти със средства от Европейския съюз. Ако знаят, твърдят, че не могат да намерят адекватна и ясна информация или пък решават, че процедурите са твърде тромави и се отказват. Като се има предвид и новият закон за етажната собственост – неформирането на сдружение също би изиграло огромна роля в отдръпването от идеята. Ако, обаче, нещата бъдат разяснени добре на хората, вероятно много граждани, които нямат финансовата възможност сами да реновират сградите, в които живеят, биха потърсили и такава алтернатива.
С увеличаването на срока за регистрация целим и провеждането на информационна кампания, за да провокираме у собствениците желание да се сдружават, та дори и посредством санкции.
А ще проработят ли санкциите?
В интернет имаше информация, че ще се плаща двоен данък сгради, ако не се изпълнят предписанията на Закона за етажната собственост и не се проведе Общо събрание и регистрация. Това предизвика сериозен диспут, което значи, че явно е проработило. Аз все пак не съм привърженик на тези практики.
Но законът не е ясен и разбираем за хората. Още повече, че много собственици отдават жилищата под наем и или не ги интересува какво се случва в сградата, или са в чужбина.
Да, законът дава статут на собственика, но не и на наемателя. А в офис сградите повечето са наематели. Редно е поне за определянето на бюджета, например, за това кога да се отключва и заключва вратата, за охрана и т. н. и те да имат право на глас. Така ще се минимизират щетите, ще се регламентира управлението на собствеността, най-малкото съседите ще се запознаят един с друг, защото много от хората не се познават. Затова се стигна до отварянето на публични домове в някои апартаменти. Затова се и взривяват жилища, а собствениците на жилища в такива сгради от новините разбират кой им е съседът. Целта е да се постигне най-добрия начин за управлението на собствеността.
Не е ли пресилено, обаче, съседите да взимат решение за домашните любимци или пък да се стигне и до изгонване от собствеността?
Понеже стана модерно да се говори за това каква е европейската практика – в редица градове, в по-престижни сгради и райони, управителните съвети на сградите имат право да разрешават и забраняват, дори и да избират кой ще живее в сградата. Без значение дали е наемател или нов собственик. Жилището има една основна функция и е нормално да има правила. Ако искаш нещо допълнително, редно е да попиташ. Ако искаш охрана – да се реши от всички. Да не говорим, че има апартаменти, преустройвани, получава се баня над спалня, кухня над килер и т. н. И никой не знае какво се случва в сградата.
Връщам се отново на санирането. Какъв процент от сградния фонд в България се нуждае от саниране и подобряване на енергийната ефективност?
При панелните блокове – над 60%. За останалия сграден фонд процентът е между 25 и 30. От 2014 г. пък ще тръгне специална програма за саниране на панелните жилища, защото при нас има голям проблем – те преобладават в страната и населението масово живее в такива жилища. В Германия, мисля, се стигна до събарянето на цели квартали, но тук у нас това е неприложимо.
А откъде ще се наберат средства за финансирането?
По европейска програма. Добре е, обаче, подготовката да започне отсега, а не да се чака последния момент.
За каква сума става въпрос?
Говорим за милиарди. Мисля, че беше 4 милиарда лева.