Imoti.net
Новини
Специалистите в спор за балконите
Рубрика: Актуално Източник: Труд“Остъкляването беше естествен етап от развитието на жилищата в панелните комплекси, тъй като квадратурите им са малки. Не е толкова фатално, стига балконът да е направен добре”, обясни един отдоайените на съвременната ни архитектура арх. Лозан Лозанов. Преостъкляването щяло да подобри визията на блоковете, но не си струвало усилията и средствата. “По-важно е да се подобри топлоефективността на жилищата”, смята арх. Лозанов.
Друг наш голям архитект - Христо Генчев, обяви, че санирането е шанс да се въведе ред. На места в града са създадени невъзможни архитектурни съчетания. Според него обаче организацията на промяната ще е трудна, защото хората са привързани към направеното от тях, дали са и пари. “Много белй са направени през годините, но не бива да се съгласяваме с тях. Етажната собственост ще реши какво да се прави”, коментира арх. Генчев.
“Имаме в наследство доста незаконни балкони. Идеята на Столичната община е добра”, каза главният архитект на район “Искър” Добри Братков.В района е един от най-големите панелни комплекси - “Дружба”. Братков обясни, че остъкляването е регламентирано и има процедура за одобряване на проекти за това. През м. г. той бил получил сигнал за незаконно затваряне на 20 тераси. И е дал разрешение за 30 други балкона. Реално обаче остъкленията са в пъти повече.
И кметът на панелния комплекс “Люлин” - Милко Младенов подкрепи идеята за нова визия на терасите. “Нормативната уредба не ни дава право да си затваряме очите”, смята той. “Хората трудно събират пари за поддръжка на общите части и промяната няма да е лесна”, смята пъккметът на район “Сердика” Тодор Кръстев.Според него за санирането трябвало да се предвидят нисколихвени кредити.
Панелите в Берлин са като нови
Панелните блокове в Германия днес трудно се различават от монолитното строителство и изглеждат като нови. Защото са санирани по всички изисквания още през 90-те години на миналия век.
Обновяването на панелките (над 270 000 само в Берлин) бе сред първите неща, които бяха предприети от държавата след обединението на Източна и Западна Германия. Основната разлика с България е, че собствеността на тези сгради е била държавна или на частни компании. Обикновените германци нямат собственост върху жилищата си, а са наематели.
Така цели карета от блокове са санирани от фирмите собственици без проблем. Част от средствата за санирането са получени по европейски програми и са усвоени отдавна. Блоковете осъмнаха с еднакви дограми, остъклявания, еднотипни входове и т.н.
Берлинското кметство направи по проект и нови междублокови пространства и търговски площи като част от общата визия на кварталите. У нас обаче собствеността на апартаментите в комплекси е частна на отделни граждани. Така, за да бъдат санирани, е нужно съгласието на всички собственици, което е трудно постижимо. Още повече, че за саниране на среден апартамент от около 70 кв. м ще са нужни около 10 000 лв.
Голяма част от сградите в Москва също бяха санирани преди години по идея на кмета Юри Лужков. Със задачата се нагърбиха различни фирми, които оправиха фасадите на някогашните “хрушчовки”. Цели карета бяха променени като не се допусна разностилие в цветовете или остъкляванията на терасите. В руската столица бяха съборени и не малко сгради, защото се оказа че това е доста по-евтино, отколкото санирането им.
