Новини за недвижими имоти
Ще се лее ли бетон около Руската църква?
Рубрика: Градоустройство Източник: Труд Имат ли право московчани да строят, след като теренът на тяхното посолство там от края на 70-те години на миналия век вече не е руска собственост, а е държавен, а от 1997 г. - частна общинска собственост? Оказва се, че имат своето основание, защото бившият кмет Стефан Софиянски на 2 март 2001 г. е осъществил заменка на елитното общинско място в центъра на нашата столица с имот в Москва.В интригата около скъпоценната зеленина на Руската църква е замесен и позабравен чуждоземски интерес. След реституция през 1998 г. на южната градинка пред Руската църква - на ъгъла на ул. “Раковски” и “Цар Освободител”, израелската фирма “Абротеа интернешънъл” я купува от потомците на Балабановия род. И се урежда с право на строеж от тогавашния главен архитект на София Стоян Янев, подплатено и с гласуване на Столичния общински съвет под диригентството на Антоан Николов. Идеята на израелците е да вдигнат огромен бизнес център.
Но така ще запушат гледката към изящната Руска църква, което предизвика масови протести сред софиянци. Главният архитект на София Янев на 4 август 2003 г. побърза сам да отмени разрешението си, а общината пък обеща на израелците да замени имота им до Руската църква с подобен в район до Зона Б-5. Но заменката незнайно защо още не се е случила и израелците губят милиони от забавянето. И могат да търсят от Столичната община солено обезщетение за загубите си.
Сега “Абротеа” чака с трепетно сърце дали на утрешното си заседание Софийски градски съд няма да определи като незаконосъобразна заповедта на арх. Петър Диков от 6 февруари 2007 г. Ако се даде зелена улица на Москва, то това мигом ще отприщи и апетита на израелците.
Интересното е, че самият главен архитект на София Петър Диков сам отмени тази оспорвана в съда своя заповед през април 2008 г. под напора на протести от граждански сдружения и живеещи в района на ул. “Московска”.
Но по Закона за устройство на територията той може да си отмени заповед в срок до 30 дни от издаването й, сиреч до 6 март 2007 г. А той го стори далеч по-късно. Така сега арх. Диков хем афишира, че Москва не може да строи до Руската църква и така блокира и израелците, хем е оставена открехната вратичката в следващ удобен момент отмяната на заповедта да се анулира заради неспазения срок и новият УПИ - кв. 494 А, да се усвои.
Столичният кмет Бойко Борисов: Няма да разрешим градеж в градинката
“Няма да позволим строителство в градинката до Руската църква”, категоричен беше вчера столичният кмет Бойко Борисов. Общината щяла да търси варианти имотите, собственост на израелската фирма “Абротеа” и на посолството на Москва, да бъдат заменени с подходящи терени или да бъдат отчуждени срещу обезщетение. За целта щели да се търсят средства от кметството. “Точно за такива случаи замените са единствен изход. И двете места трябва да останат зелени”, заяви Борисов.
Отказът му да даде разрешение за възстановяване на Дома на Москва предизвика негативна реакция от страна на кмета на руската столица Юрий Лужков при посещението на Генерала там през март тази година. След среща Борисов обяви, че Лужков го упрекнал, че вече 2 г. отлага разрешението на въпроса. “Не давам разрешение, защото имаше протести, тъй като там сега е градинка”, обясни столичният кмет тогава.
Главният архитект на София Петър Диков: Мястото е отредено за озеленяване
“Градинката до Руската църква е отредена в новия Общ устройствен план на София за озеленяване и по закон това означава, че всички частични изменения на терени там отпадат.” Това заяви вчера главният архитект на София Петър Диков по повод съдебното дело срещу неговата заповед.
Той припомни, че заповедта му за възстановяване на Дома на Москва е отменена и дори не е разглеждана от общинския съвет. Преди месеци от “Абротеа” поискали да им бъде дадена строителна линия, но от дирекция “Архитектура и градоустройсво” им е отказано. От компанията обжалвали заповедта, тъй като според съдебно решение частичната промяна на плана за застрояване на района с отреждане за бизнес център била в сила. Общият план обаче оставял мястото зелено.
Според отменената заповед на Диков се предвижда създаване на пешеходна връзка, която да свърже ул. “Бенковски” и ул. “Раковски”, където и сега има алея.
Писателското кафене било дом на бохемата на София
Прочутото писателско кафене на ъгъла на “Раковски” и “Царя” е построено от богатия предприемач Тодор Балабанов в началото на ХХ век. То бързо става средище на най-умните, но и най-вироглави личности в обществото ни.
Тук сърбат кафето си Иван Вазов, Пенчо Славейков, Йордан Йовков, Кирил Христов, Елин Пелин, Панчо Владигеров, Симеон Радев...
“Аман! Като овце на сенка се фатиле и пет пари не са ми заплатиле!”, все се оплаквал съдържателят на кафенето Иван Чобанов, родом от Костур, Егейска Македония.
След 1944 г. кафенето е преустроено в банален магазин за сувенири и в галерия.
През 1976 г. се развива дискусия за обновяване на софийския център, като нявгашното писателско кафене тихомълком е съборено за една нощ. Организират се архитектурни конкурси за аранжиране на новата площ, но надделява идеята на арх. Никола Николов да се изгради парк “Руска църква”. Този проект е отразен в кадастъра от 1986 г. и съществува в регулациите до 1998 г. включително. Тогава мястото е реституирано на потомците на Балабановия род.
Има ли спасение за зеленината около Руската църква? Един от лесните варианти е цялата територия с Руската църква да остане парк, а заинтересованите страни да се обезщетят с други имоти.
На московчани вече е предлаган общински имот от 3,3 дка на ул. “Шипка”. Израелците пък очакват обезщетение в района между Зона Б-5 и МВР болницата.
Абсурдна е днес идеята на някои архитекти да се възстанови автентичното писателско кафене “Цар Освободител”. Самата сграда е двуетажна и няма архитектурна стойност.
Но е необходимо на мястото, където през ХХ век се е горещила софийската бохема, да се постави паметна плоча. Защото все повече са ни нужни знаци на духовността, макар и безвъзвратно отминала.