Новини за недвижими имоти
Семейният кодекс – брачни имоти, издръжки, осиновявания
Рубрика: Законодателство Източник: Труд Вносителите й от министерството на правосъдието се отказаха от промяната, но след като правната комисия я бе моделирала основно. И имаше нужда от нея. Така занапред в сила остава почти същият несъвършен текст - ако единият съпруг, без да пита, се разпореди с общи недвижими имоти, другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.През септември промяната предизвика бурни дебати, съмнения за лобизъм, ( нямаше мотиви за поправката), стигна се дори до подозрения за сексизъм. Според проф. Любен Корнезов (БСП) при 10 хиляди развода на година евентуалните нарушения ще се мултиплицират.
При това жените по-често злоупотребявали, продавайки общото семейно имущество. По-късно в правната комисия Корнезов предложи изрично да се запише, че разпореждането с общ недвижим имот се извършва само със съгласие на двамата съпрузи. Така би отпаднала възможността нотариусът да благослави сделка, по която няма съгласие на другата половинка.
Добра корекция предложиха и Юлиана Колева и Ивайло Тошев от ГЕРБ, а в крайна сметка юристите от всички политцветове в правната комисия стигнаха до най-точно решение - разпореждането с общи недвижими имоти от единия съпруг да се смята за недействително за другия, а измаменият съпруг да може в 6-месечен срок от узнаването да оспори сделката.
Тогава обаче изненадващо зам.-министър Даниела Машева оттегли предложението на министерството и комисията бе принудена да спре мисленето. Но без изрична забрана за разпореждане пак ще е възможно да се изповядват сделки с общи имоти и вещи, без съгласие на другия съпруг. Пък когато добросъвестната половинка научи, ще гони вятъра защото няма ефикасна защита при последващи прехвърляния на спорните имоти.
Когато брачния договор, с който се прехвърля право на собственост и пр. е сключен по време на брака има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното му удостоверяване, е друга поправка. Ако договорът е сключен преди брака, той ще се предоставя за вписване от нотариуса в деня, в който му е предадено брачното удостоверение.
Държавата ще пести от издръжки на бивши съпрузи в тежко състояние и образоващото се пълнолетно поколение. Това следва от зачертаните досегашни разпоредби, които задължаваха държавата да плаща неплатените издръжки на болните бивши съпрузи и на пълнолетни деца, които учат в средно учебно заведение - до 20 г., и във ВУЗ - до 25 г. А сетне си прибираше дължимото с лихвите.
Държавата ще поема неплатена издръжка само на непълнолетни за сметка на неизправния длъжник в размера, определен от съда. Но не повече от тавана по Закона за държавния бюджет, който е 60 лв. Така министерството на правосъдието откликна на молбата на финансовото ведомство, а НС благослови спестовността за сметка на уязвимите.
Държавата ще плаща вместо нередовния длъжник от първо число на месеца, следващ този, в който съдебен изпълнител установи, че няма пари и имоти, за да осребри вземането. Във всички случаи длъжникът ще възстановява парите заедно със законната лихва. И таксите и разноските по делото.
Нов ред има за българи, кандидат-родители от чужбина
Приключи едногодишното очакване на над 200 българи, живеещи в чужбина, да не бъдат третирани като чужди граждани при кандидатстване за осиновяване.
Парламентът прие три текста в Преходните и заключителни разпоредби на СК, с който уреди т.нар. заварени случаи. Българските граждани, вписани в регистъра за национално осиновяване, които са с обичайно местопребиваване в чужбина, остават в националния регистър до изтичане на срока на разрешението им за вписване в него. Ако те обаче не осиновят дете до 1 октомври 2011 г., могат да кандидатстват за ново вписване, но вече в регистъра за международно осиновяване.
Разрешенията им за вписване също ще бъдат валидни до 1 октомври 2011 г., при условие че срокът им не е изтекъл преди 1 октомври 2009 г. А започналите съдебни производства за осиновяване по стария Семеен кодекс ще се довършат по реда, предвиден в него.
Тeзи промени влизат в сила със задна дата от 1 октомври 2009 г.
Срокът до 1 октомври 2011 г. обаче ще създаде нови проблеми пред изпатилите българи в чужбина, за които се отнасят промените. Известно е, че регистърът за здраво и малко дете се чака 2-3 години. А никой не може да обещае, че през “отпуснатите” 10 месеца ще им бъдат предложени деца с поисканите от тях характеристики. Някои пък обжалваха в съда отказа да ги разглеждат като осиновители и също няма да се “класират” с решение в този срок. Така промяната заприлича малко на измиване на ръцете.
Променя се и разпоредбата на СК за правото на информация. Осиновителите или осиновеният , навършил 16 години, могат да искат от окръжния съд, постановил осиновяването, информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства го налагат. Досега информацията можеше да се иска от социалните служби само от осиновителите. А социалните служби обикновено отказваха да я дадат.
Занапред в регистъра за пълно осиновяване ще бъдат вписвани без съгласие на родителя и децата, на които е предоставена социална услуга - резидентен тип или които са настанени в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в законовия срок. Осиновяването им ще се допуска при същите законови условия като за децата, настанени в институция.
Изменя се и досегашият срок за оттегляне на даденото от биологичния родител съгласие за пълно осиновяване, който беше до влизане на делото по осиновяването на детето в съда. Родителят вече може да го оттегли до подаването на молба за осиновяване от осиновителите, на които е предложено детето или до даването на съгласие от определения от Съвета за международно осиновяване кандидат. Съкращава се срокът за обжалване на решението на съда по осиновяването от 14 на 7 дни от обявяването му.