Новини за недвижими имоти
Проектът за устройство на Черноморието повтаря два действащи, но неспазвани закона
Рубрика: Законодателство Източник: МониторСветла Костадинова, Институт за пазарна икономика |
Тази глава повтаря сега действащия закон за концесиите. Член 4, алинея 1 от него гласи, че концесии могат да се предоставят за следните обекти: [...] 2. крайбрежната плажна ивица. Друг въпрос е доколко в сегашния си вид законът за концесиите е най-добрият вариант, но надали Министерството на регионалното развитие и благоустройството опитва да го подобри.
Глава трета - Зони за териториално-устройствена защита
Най-общо в тази глава се открояват две намерения за регулиране:
Подробно се определят два вида зони по територията на черноморското крайбрежие и изискванията за застрояване - къде какъв тип обекти може да се строят, плътност, интензивност, характер на застрояването, както и минималните озеленени площи. Тези изисквания са вече изброени в Закона за устройството на територията.
Системата за регулиране използването на земята в България се определя, поддържа и контролира от държавата. Факт е обаче, че държавата не може да знае по-добре от собствениците на имоти къде и колко трябва да се строи, какви да са характеристиките на сградите, така че всички засегнати страни и обществото като цяло да имат полза. Без да имаме цени, които да показват предпочитанията на пазарните участници, държавата в лицето на МРРБ не може адекватно да прецени разходите за обществото на различните планове. По този начин трябва да разчита само на собствената си представа за това как най-добре може да се подобри качеството на живот на хората, живеещи на определено място.
Другото изискване в новия проект е за издаване на разрешения за строеж в курортните места при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване и пречиствателни съоръжения. Това изглежда единственото смислено изискване в целия проект. Знаем какви проблеми започнаха да се появяват вече заради претоварване на капацитета на тези съоръжения в курортите.
Пак ще направим паралел със Закона за устройството на територията, където се посочва, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени [...] "предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, както и че не се съгласуват и не се одобряват инвестиционни проекти, в които не са предвидени необходимите: мероприятия за благоустрояване и озеленяване на урегулирани поземлени имоти за сгради и съоръжения на техническата инфраструктура". С други думи - и сега има изискване, само че не се спазва.
Решението е да се прилагат стриктно изискванията за изграждане на инфраструктура, когато наличната няма достатъчен капацитет. Това към момента явно не е възможно, защото корупцията при издаването на строителни разрешения е пословична. Затова трябва в интернет-страниците на черноморските и не само черноморските общини да се "качват" за всеобщо безплатно обозрение всички издадени разрешения, а регистърът на държавната и общинска собственост, за който се твърди че съществува, също да бъде отворен за всеобщ безплатен достъп.
Глава четвърта - Устройство на територията
Тук се дефинират условията при изготвянето на устройствената схема и устройствените планове. Отново нищо различно от подробните изисквания в ЗУТ.
Изводът е, че проектът се припокрива с много от сега действащите закони, които често обаче не се спазват. Всъщност в това е проблемът. И решението не е в приемането на нови закони, а в гарантиране на изпълнение на дори сега действащите закони, увеличаване на срока на концесиите, свеждането им до решения на местно равнище, при публичност, надзор и подходящ апелативен процес.
Ако се приеме този проект, по същата логика трябва да очакваме в бъдеще закони за устройството на планинските курорти и защо не - за атрактивните за инвеститорите села. И всичките с презумпцията, че са в полза на защита на неопределим националния интерес.
Винаги, когато става дума за специална регулация на определена дейност или бизнес, сме твърдели, че негативните ефекти превишават в пъти очакваните (често нереализиращи се) ползи.
Има много примери, особено в сферата на строителството, като например наредбата за минималните цени на архитектите и проектантите, проектозакона, който трябва да регламентира дейността на строителните компании, проектът за закон за независимите оценители и др. подобни. Подобна вероятно ще е ситуацията и с обсъждания проект на Закон за устройството на българското черноморско крайбрежие.
На Интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството има качен проект на закона, но няма посочени мотиви за изготвянето на проекта, няма дори и приблизителна оценка за очакваните положителни ефекти, няма сметка какви ще са разходите на засегнатите страни от закона. Остава се с впечатление, че възгледът на министерството е, че не е длъжно да дава обяснения защо прави такъв закон или не му пука какво ще се случи след приемането му.