Новини за недвижими имоти
През 2018 г. имотите на цена над 100 хил. евро са масови сделки на пазара в София
Рубрика: Анализи Източник: Investor.bgПрез 2018 г. ръстът на цените на жилищата е достигнал 9,5%, а мотите на цена над 100 хил. евро вече са масови в София. Това сочат данните на Имотека, представени на пресконференция днес.
Техният дял е 35% от всички осъществени сделки в столицата, като по-голям е делът на продажбите само в ценовия сегмент между 70 хил. и 100 хил. евро - 38%. Сделките в диапазона между 50 хил. и 70 хил. евро са намалели до 18% през 2018 г. спрямо 25% година по-рано. Покупките на имоти между 30 хил. и 50 хил. евро са имали дял от около 5%, а сделките под 30 хил. евро са били още по-малко, като тенденцията е да отпаднат като значим дял от пазара, сочат данните на Имотека.
„Психологическата граница на „скъпия“ имот беше премината – преди това беше жилище за повече от 100 хил. евро, но през последните 12 месеца този имот се превърна в стандартен и масов за столицата“, заяви Люба Атанасова, изпълнителен директор на Имотека.
Вижте още: Активен пазар на имоти през тази и следващата година
Купувачите са предимно млади семейства на възраст между 30 и 35 години, с едно или две деца и стабилни доходи, които са над средните в София, търсещи тристайно жилище за собствено ползване.
Гаражните и сервизните помещения са били сред ключовите елементи, търсени от купувачите, като липсата им може да откаже купувача от даден имот, тъй като създава сериозни битови неудобства.
През 2018 г. цените на жилищата в София са отбелязали ръст от 9,5% на годишна база, сочат данните на Имотека. Основни фактори са били повишените цени в квартали като Лозенец, Изток и Изгрев, Иван Вазов, Център и Яворов.
„Не очаквам драстични промени на пазара през първите шест месеца на тази година нито по отношение на цените, нито в активността на купувачите. След годините на ръст на пазара нормално е да настъпи успокоение“, каза Атанасова.
Ръстът на сделките на годишна база достига около 7%, сочат данните на Имотека. „Данните на Агенцията по вписванията показват идентичен брой сделки за 2018 и 2017 година. В същото време традиционно силното четвърто тримесечие този път не се отличи с висока активност при нас, а в Агенцията по вписванията отчитат дори спад. Това може да се дължи от една страна на покупките на имоти без разрешение за ползване, които ще бъдат вписани тепърва, но е много вероятно да е индикатор за задържане на активността”, смята Атанасова.
По думите ѝ новото строителство е съществен фактор на пазара на недвижими имоти в столицата. „Новите проекти се развиват активно и започват да задоволяват натрупалия се през последните години глад за по-качествени жилища. Това обуславя постепенното балансиране на пазара и удължаването на периода за сключване на сделка. Това наред с очакванията за по-високи лихви от средата на 2019 г., забавянето на икономиката в Европа и големите обеми ново строителство ще доведе до задържане на активността, а може би дори и лек спад още през първото полугодие”, каза Атанасова.
През миналата година около 40% от покупките са били осъществени без отстъпка – това са имоти, чиято първоначална стойност е била обявена разумно и е била съобразена с пазарните условия. В същото време над 10% от имотите са били продадени с отстъпка в размер на над 10 хил. евро.
Данните на Имотека сочат, че ипотечното кредитиране е нараснало значително и през 2018 г., а плащанията в брой намаляват от 53% през 2017 г. на 44% миналата година. В същото време финансирането между 81% и 90% от сделката заема все по-съществен дял.
Пловдив
Пловдив се характеризира със задържане на активността и устойчив брой сделки през 2018 година, сочат данните на Имотека. Градът продължава да се развива като активна икономическа зона благодарение на стратегическата си локация и това е довело до ръст на цените в рамките на около 8-9% на годишна база.
„Изборът на Пловдив за Европейска столица на културата направи пазара на покупко-продажби по-динамичен през 2018 г. Особено към края на есента, когато при нас идваха много инвестиционно настроени чуждестранни купувачи”, каза Мариета Гаргова, регионален мениджър на Имотека в Пловдив. „Тази година очакваме и раздвижване на пазара на наеми, както и лек ръст в ценовите нива на по-качествените имоти”, допълни тя.
Вижте още: Пловдив влиза в топ 5 на най-евтините квартири под наем в Европа
В града има съществен ръст на обемите ново строителство, като цените му варират между 800 и 950-1000 евро на кв. м, докато панелните жилища струват средно между 660-750 евро на кв. м.
Продължава тенденцията делът на ипотеките в Пловдив да е двойно по-малък спрямо столицата, а причината е основно в естеството на мотивите на купувачите и миграцията в района.
„Купувачите често продават по-големи жилища или дори къщи в по-малките населени места около града, за да се нанесат в по-добре развитата в икономическо отношение зона, където търсят по-малко по площ жилище”, поясни Гаргова. Според нея пазарът през 2019 година ще бъде активен, качествените имоти ще се продават бързо, а пазарът на наеми ще увеличи значително динамиката си.
Варна
Над 50% ръст в броя сключени сделки характеризира пазара във Варна през 2018 година, сочат данните на Имотека. С около 2-3% на годишна база е повишението на ценовите нива в морската столица през изтеклия период. Сделките продължават да се сключват бързо, като над 40% от всички покупки са били направени в рамките на 15 дни.
Около 1000-1050 евро на кв.м са е била цената на жилищата в центъра на града. "Бриз" и "Чайка" също са държали относително високи нива – между 900 и 990 евро на кв.м. Във "Възраждане" средната стойност на квадрат е била около 660 евро, а в "Левски" – между 800 и 820 евро/кв.м
„Пазарът в града е изключително активен, при стабилни ценови нива. Покупките с външно финансиране също са по-малко в сравнение със столицата. Сезонната заетост, характерна за Варна, не се отрази съществено и не станахме свидетели на големи разлики със смяната на сезоните. Напротив – интересът на варненските купувачи остава стабилен в рамките на цялата година. Очаквам през 2019 година и активността, и цените в града да се запазят на настоящите нива”, обобщи Люба Атанасова.
По статията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов