Новини за недвижими имоти
Предварителен план на Софийска община - Система Отдих
Рубрика: Градоустройство Източник: imoti.netПространствени условия
Природни условия
Природните условия, които имат пряко отношение към системата “Отдих” са: климат, релеф, води и растителност.
София се намира в район с умерено- континентален климат, в съответствие с което се очертават три зони за отдих и туризъм- благоприятни, средноблагоприятни и неблагоприятни. Процентното съотношение между тях е в полза на зоните с благоприятни и средноблагоприятни условия.
Релефът е формиран от оградните планини на града:Витоша, Плана планина, Лозенска планина, Стара планина, Люлин. Всички те попадат в най- подходящите в климатично отношение зони за отдих.
Градът е разположен в район, беден на големи реки, езера и хидротехничекси обекти район. Най- голямото водно течение е р. Искър. Системата от малки водни течения не се използва за развитие на отдиха.
София притежава богати хидро- материални ресурси, които не се използват ефективно. Разкрити са 23 находища на минерални води със съществуващ дебит 156л/мин и капацитет за още 144 л/ц
Растителното богатство на района, уникалните природни среди (главно територията на природен парк Витоша), както и високо естетични ландшафти в границите на общината са сериозна предпоставка за разширяване на системата “Отдих”.
Урбанистични условия
Урбанистичните условия влияят цялостно на системата “Отдих”, но пряко отношение към нея имат: обекти и среди на културно- историческото наследство (археологически, исторически и архитектурни паметници); обекти на спорта и атракциите; елементите на зелената система, територии на вилния отдих; обекти и среди на туристическата инфраструктура.
София е единствения град в България, описан с огърлица от манастири. Понастоящем реставрирани, реконструирани и действащи са повече от 20 манастира, разположени в южните склонове на Стара планина, северните склонове на Витоша, Люлин, Плана и Лозенска планина. На територията на града и общината са формирани спортни центрове, спортни ядра, отделни обекти за спорт и атракционни обекти.
Макар и носители на природни характеристики, озеленените площи в компактния град имат структурноопределяща роля, затова тяхното знчение може да се разглежда и в аспекта на урбанистичните условия. Вилният отдих има дисперсен характер на територията на цялата община.
Туристическата инфраструктура на територията на СО е свързана с наличните средства за подслон и допълващите я елементи. Анализът на природните условия дава основание да се възприеме пренасочване развитието на отдиха и туризма към неизползваните и по- малко използваните среди с природен потенциал, като се даде приоритет на минералните води и се развият посоки към поречието на р. Искър и към оградните планини. От всички елементи на урбанизираната среда се приема вниманието да се насочи към културно- историческото наследство от възстановени и действащи манастири в териториалния обхват на Софийска община, формиращи уникалната “Софийска Света гора”. Установява се необходимост от доизграждане на системата от обекти и среди за спорт и атракции, с цел по- пълно използване на наличните ресурси. Отчита се, че това, което може да направи от София уникален туристически град е съчетанието между планина в града, културно- историческа идентичност и наличието на минерални извори.
Екологични условия
С комплексната климатично- ландшафтна оценка на територията са очертани 4 зони, класифицирани по степен на благоприятност на микроклиматичните характеристики. За нуждите на отдиха интерес представляват:
Зона А1- Най- благоприятна
Обхваща района н аБанкя, южните части на Горна баня, подножието на Люлин, склоновете на Витоша с прилежащите около Южния околовръстен път квартали- Бояна, Драгалевци, Симеоново, Горубляне от север и южните части на Бъкстон, Манастирски ливади. Студентски град, Младост 3, терените около и северно от Лозен, както и населените места в подножието на Стара планина на север.
Зона А2- Благоприятна
Изолиниите на тази зона, от запад на изток обхващат Суходол, южните части на “Овча купел 1 и 2”, “Красно село”, “Борово”, “Мотописта”, а също и непосредствено прилежаща територия (от 100 до 300 м) около големите паркови масиви- Южен парк, Ловен парк, Борисовата градина, Дървеница, Младост 1 и 2.
Зона А3- Относително благоприятна
Обхваща териториите на Филиповци, южните части на ж.к люлин, Западен парк, Разсадника, Красна поляна, ж.к- Сердика, района около НДК- до бул. “Патриарх Евтимий”, южните части на Гео Милев, ж.к “Дружба 1 и 2” и на север- зоната на Илиянци, ке “Бенковски”- Кубратово- Чепинци.
Отчита се, че на територията на СО съществуват среди с екологична стабилност, които до момента не с еизползват активно за отдиха. Най- активно се използва Витоша, по- малко от реалните възможности се използват Плана и Лозенска планина, а най- малко- южните склонове на Стара планина.
Това дава основание да се насочи отдиха приортитетно както към благоприятните от екологична гледна точка среди, така и в некомфортните и по- малко благоприятни среди, но при условие за рехабилитация на средата за отдих.
Традиции
Столичани имат традиционен интерес към някои форми на отдиха, като предимно той е свързан с туризъм и ски псорт в планината Витоша. Интересът към минералните води също може да се приема като традиционен за населението на столицата. Банкя, Княжево, Овча купел, Панчарево са основните центрове, които привличат посетителите., поречието на р. Искър, язовир Искър, Панчаревското езеро също формират посока в традиционните форми за отдих (излети, къмпинг, водни спортове).
Ч чертите на града като традиционни остават посещенията в парковите обекти. Популярността на Борисовата градина в последните години се измества от тази на Южния парк.
Очевидно е, че традиционните интереси към туризма, зимните и водни спортове и в бъдеще ще се запазят, но само при условиета на разширяване на териториалния им обват и равномерно разпределение, ще бъде възможно провеждането на политика за опазване на околната среда.
Тенденции в развитието на средите за ежедневен, седмичен и годишен отдих.
За столичния град е налице стремеж за увеличаване на системата от пространства и съоръжения предназначени за дейностите на отдиха в рамките на ежедневното свободно време.
За развитието на структурите за ежедневен отдих, се очертават:
· Осигуряване на жилищната среда със структури на отдиха
· Повишаване качеството на дейностите на отдиха и разнообразие на системата от пространства и съоръжения, предназначени за дейностите на отдиха и провокиране на правото на избор.
Основната особеност на седмичния отдих е относителната близост на усвоените за неговите дейности зони, спрямо градската територия. Наличието на качествени природни среди в обхвата на СО и повишената мобилност на населението предопределят и повишаване на интереса към дейностите на седмичния отдих.
Като тенденции за развитие на структурите, предназначени за седмичен отдих се очертават:
· интеграция между зоните за ежедневен и седмичен отдих и използване на възможността те взаимно се допълват;
· съгласуваност в комуникационен и функционален аспект на структурите за седмичен отдих в околоградския район с бъдсещо развитие на града;
· утвърждаване на принципите за защита на природата.
За величината на годишното свободно време е необходима рамка от много по- голям мащаб, свързана с пълната независимост и диференциарност спрямо мястото на обитаването. Някои фактори (напр икономически, здравословни и пр.) насочват към идентифициране на среди за годишен отдих и в обхвата на околоградския район, както за “външни”, така и за “местни” посетители (жители на гр София и СО). Тясна връзка с дейностите на годишния отдих има туризма- той е най- характерната форма на изява на мобилността в сферата на годишния отдих. Възможностите за утвърждаване на гр София и СО като туристически център са свързани с търсенето и туристическия продукт, в следните направления:
· търсене на специализирани форми на туризъм
· предпочитаниякъм комплексно предлагани туристически услуги
Пространствено развитие на система “Отдих”
Предложението за организация и развитие на функционалната система “Отдих” на територията на гр София и СО е свързано с идеята за обособяване на тъй- наречените тематични паркове.
Тематичните паркове са нови пространствени и организационни структури, които представляват среди за отдих с приоритет по определена водеща тема и една или няколко съпътсващи теми. Тяхната териториална и функционална организация се базират на наслагване на пространствените параметри и формиране на среди за отдих с изявени качества, идентичност и рекреационен потенциал. Една от идеите за тематични паркове е не да се ограничават териториите за функция отдих, а да се приобщават повече територии с различни функции, но с насоченост към отдиха.
Мотивите за възприемането на тематичните паркове като модел за развитие на система “Отдих”.
По- съществените мотиви, за да се възприемат тематичните паркове като модел за развитие на системата “отдих” на гр София и СО са:
· Създаването на пространствени формации със специфични белези на отдиха е неизползван до сега аспект на процеса на урбанозацията
· Регламентирането на параметри за устройство се гарантира създаването и поддържането на здравословна среда, подходяща за отдих.
· Определянето на териториален обхват на тематичните паркове, въз основа на оценката на комплексна среда, по критерии за степен на благоприятност е начин за опазване на природната среда.
· Използват се възможностите за облекчаване на най- ползваните за отдихи туризъм среди и за разпределение и насочване на потоците към по- малко натоварени и неизползвани досега територии
· Създават се условия за концентрация на разнообразни и комплексни структури на отдиха
· Улесняват се управленските решения при предоставяне на терени и влагане на инвестиции за отдиха
Критерии за определяне на обхвата на тематичните паркове
След мотивацията, относно модела на системата “отдих” съставянето на критериите за определяне на тематичните паркове е втората стъпка за планирането на отдиха в рамките на СО. Основните критерии, по които е определен обхвата на тематичните паркове могат да се обобщят по следния начин:
Първо:
· Да бъде възможно обединяването на онези видове терени от градската и крайградската територия, които са носители на рекреационен и туристически потенциал. Ако в настоящият момент не се изпозлват за отдих, да има възможност в бъдеще, след определени действия (рекултивация, ландшафтно възстановяване, реконструкциоя и пр) да се превърнат в подходящи за рекреационни дейности територии. От селищната територия това са:
· Елементите на зелената система
· Терените за спорт
· Минералните извори
· Обектите на КИН и културата
От крайселищната територия това са:
· зелесените терени- защитените и рекреационните гори (в това число лесопарковете, ловни паркове, хидропаркове, зелени зони и системи около населени места)
· защитените територии- природни паркове, защитени местности, археологически обекти, архитектурни и етнографски обекти и техните буферни зони
· водни площи и течения- естествените и изкуствени, минерални извори
· терени за спорт и рекреация- водни бази, туристичекси бази, вилни зони
· селскостопански терени- обработваеми и необработваеми земи
· производствени терени- разсадници, рибарници
· нарушени терени- пустеещи земи, изоставени кариери, изкопи от инертни материали, сгурооотвали, сметища и пр.
Второ:
Да бъде възможно осъществяването на лесен достъп от транспортни мрежи и направления
Трето:
Да се съблюдава собствеността на земите, без да се изключва възможността за участие на всички видове собственост, при определен режим на устройство и ползване
Четвърто:
Да е възможно поддържането на такъв баланс на територията на тематичния парк, при който превес да имат незастроените, природни елементи
Пето:
Границите на тематичните паркове да се определят по очертания на естествените елементи: растителните масиви, релефа, по очертанията на терените за движение, транспорт и инфраструктура, (пътища ж.п линии, газопроводи, продуктопроводи и др)по имотните граници, водни площи и др.
Шесто:
Да се съхранят естествените биотопи в селищната и крайселищната територии като предпоставка за развитие на биологичното разнообразие.
В проекта са изявени следните тематични паркове, дефинирани като следи за отдих и туризъм с приоритет на определена тема:
· Приоритет “Природа”
· Природен парк “Витошки” (основен обхват: Витоша планина, Южен парк, Ботаническата градина, Княжевската борова гора, резиденция Бояна, Витошки манастири и църкви)
· Приоритет “Води”
· Воден парк “Искър” (обновен обхват: язовир Искър”, хидропарк Искър и поречието до дефилето, езеро Пасарел, местност Урвич, езеро Панчарево, Източен парк, Плана и Лозенска планина)
· Климатичен и балнеоложки парк “Жива вода” (основен обхват: гр Банкя и общината, Горна Баня, езерото Суходол, Западен парк, парк “Овча купел” и Люлин планина)
· Приоритет “Културно- историческо наследство”
· Парк “Зелена памет на София” (основен обхват: градини на централната градска част, Княз Борисовата градина, културно наследство)
· Парк “Софийска света гора”- Старопланинска част (основен обхват: исторически места и манастири, Южни склонове на Стара планина)
· Приоритет “Спорт и атракции”
· Спортен парк “Студентски” (основен обхват: Студентски град, парк Въртопо)
· Спортен и атракционен парк “Полето” (основен обхват: летище Доброславци, конна база Божурище, минерални извори, Северен парк, изградена среда- селища).
Отдихът в тематичните паркове
Среди за отдих в урбанизираните територии
Задоволяването на нуждите за отдих в най- общ смисъл преустановява усвояване на комплекс от разнообразни дейности в свободно избрани време, социална и материална среда. За целите на проекта е важна организацията на материалната среда за отдих. В урбанизираните територии, тя се представя от закрити (архитектуени) и открити (природни) пространства. Изключваме въпросите за жилището, като първична среда за отдих и обсъждаме средата непосредствено край жилищата в компактния град, в селата от околоградската зона и откритите пространства в града.
Средата край жилището- интерес представляват:
· жилищни територии (жилищни квартали и жилищни комплекси) в компактния град. Поради плътното застрояване в старите градски части, откритите среди за отдих са недостатъчни, за сметка на закритите (обслужващите обекти на културата, спорта, търговията). Проектът предвижда съхраняване целостта на съществуващите локални градини, които формират среда за ежедневен отдих и определя забрана за всякакво строителство в техните граници. Предвижда се реконструкция и модернизиране на градските площи в старите квартали. Обширните свободни пространства в по- големия брой жилищни комплекси не притежават качества на пълноценни среди за отдих. За осъществяване на програмата за отдих в тези категории се разчита на предвижданията на “Зелената система” да бъдат резервирани терени за обществени зелени площи и превъщането им в зони за отдих. Предвижда се те да бъдат компактни и да създават условия за протичане на възможно най- пълен набор от рекреационни дейности. В бъдещата програма за устройствени действия ще се включи изграждането на съоръжения за развлечения и спорт за хора в физически увреждания.
· Жилищните територии в околоградския район са предимно с малко етажно застрояване. Тук се включват индивидуалните жилищни сгради с двор. За населените места, които попадат в границите тематичните паркове, проектът предлага развитие не само на индивидуалните форми за отдих в жилищната среда. Залага се на идеята, че съществуващите и предвидените за разшитение жилищни зони могат да получат и по- широк достъп и възможности за развитие на по- многобройни рекреационни дейности, посредством изявяването на селскостопанския и балнеоложки туризъм. Очаква се в по- далечна перспектива някои от тези селища да се превърнат в селища за отдих и да отговарят на “тематичното” туристически търсене.
· Среди з аотдих в обхвата на строителните граници на гр София. Ако непосредствената жилищна среда поема функциите на ежедневния отдих, то в обхвата на целия град се формират зони и обекти, които предлагат възможности за удовлетворяване на по- широк спектър на дейности. Така, градът се възприема и като среда за седмичен отдих. Традиционните, по- мащабни среди за отдих в града са зоните на градските паркове и градините. Предложението на “Зелената система” за разширяване и доизграждане на системата от паркови обекти, освен с екологичните си аспекти, оказва влияние и за развитието на системата “Отдих”. Очаква се с повишаване на качествата на парковите среди, регулиранетро и комплексното протичане на дейностите на отдиха в тях, ще се стимулира интереса на потребителите. Целта е в бъдеще факторът “отдалеченост” да не бъде решаващ при избора ма местата за отдих и те да бъдат максимално достъпни и привлекателни за населението.
Тематичен парк “Зелена памет на София” (основен обхват : градини от централната градска част, Княз Борисовата градина, културно наследство) е с основен приоритет+ културно историческото наследство. С отлагането на границите на този тематичен парк се цели регламентиране на действията по охрана на съществуващите маломерни, но важни за централното градско ядро, градински пространства. По- съществена е възможността за организиране на средата на културно- историческите паметници, които са обекти на отдиха и туристическия интерес.
Тематичен спортен парк “Студентски” (основен обхват: Студентски град, парк “Въртопо”). Тук се регламентират локализации за спорт, развлечения, съчетани с естествен клин по р. Въртопо. От съществено значение за набора от спортни обекти е демографската структура на населението в макроструктурата.
· Други селищни среди за отдих- в обхвата на разработката могат да се разглеждат:
· Селища без постоянно население (вилни селища, къмпинги, лагери)
Вилните зони са утвърдени като места за индивидуален отдих в околоградския район. Значителна част от вилните зони в район Витоша се използва и за постоянно обитаване. Очаква се тази тенденция да продължава и някои вилни селища край града да се превърнат в места за бъдещо постоянно обитаване.
Проектът лансира идеята, част от вилните зони, които попадат в границите на тематичните паркове (напр Воден парк “Искър”- южна част, Климатичен и балнеоложки парк “Жива вода”) да бъдат обхванати от интензивни локализации за отдих, така, че освен индивидуалните форми на отдих, за тях да бъдат възможни и леснодостъпни и обществени форми на отдих.
· Спортните и туристически бази, водните бази, мотелите и къмпингите също могат да бъдат отнесени към своеобразна група на селищните среди за отдих. Тъй като те се планират в ценни природни среди, водещият фактор е опазването на околната среда. Оразмеряването им е в съответсвие с изискванията за допустимо натоварване с посетители.
· Селища с постоянно население в околоградския район ( с различна степен на значението им за отдих). За целите на проекта, най- съществено значение имат селищата от първа категория- с повишено значени за отдиха, включващи населените места и прилежащите им зони: Банкя, Железница, Бистрица, Панчарево, Доброславци. Принадлежността на тези селища към определени тематични паркове дава възможност те да бъдат обсъдени като среди за отдих в по- голяма конкретност.
· Обекти на отдиха в урбанизираните територии
На територията на компактния град се предвижда реконструкция на съществуващи локални центрове, тематично свързани с отдиха, както и разширяването им и развитие за локализаии:
· Минерални извори и локализации за оздравителни услуги и отдих
· Обекти на КИН и локализации за познавателен туризъм
· Спортни терени и локализации за спорт и развлечения
· Атракцион “Софийски панаир”
Предлага се нов вид администриране на програмата “Отдих”, което е свързано със създаване на центрове за управление и информация, както на територията на столичния град, така и в околоградския район, в чертите на тематичните паркове.
· Маршрути на отдиха в урбанизираните територии
Предлага се на “обходен път на отдиха”, предназначен изключително за пешеходно и велосипедно движение. Това е нестандартна комуникация в селищната територия, с характер на ринг, който ще преминава през територии с различни функции- жилищни, производствени, селскостопански, в т.ч. и през големите общоградски паркове и да създаде условие за достъпна обвързаност между различни райони на столицата. В много участъци трасирането ще позволи преминаването на детски и инвалидни колични.
Среди за отдих в природни територии
· Горски територии
Наличните гори в Столичната община и техните качества са обстойно разгледани в предварителните проучвания за ОУП. Всички тес а категоризирани като “зелен пояс” и в различна степен са посочени като гори за отдих. В многоцелевото им използване многократно се изтъква необходимата координираност с горскостопанското планиране и дейности и тези, произтичащи от ОУП на София. И ако по някои екологически и естетически показатели може да се допусне разминаване, по отношения на отдиха, за горските територии, като среди за отдих това е недопустимо. Необходима е взаимообвързаност и пълна съгласуваност. Затова на територията на СО трябва да се постигне координация между съответните институции от Община София и тези на горските ведомства, която в последните години е твърде изоставена. Променените икономически и социални условия налагат да бъдат преосмислени много теоретични постановки и реализации за отдих в горите на СО. Те започват от административно- структурни промени, обхващат изграждането и поддържането, и достигат до формите на избор на отдих и реални възможности за осъществяването му.
Необходима е и съгласуваност в законодателството на различните ведомства с отношение към природната среда, както и създаването на Закон за Устройство на ландшафта.
Горските територии в СО са по оградните планини и те участват в ландшафтната структура двустранно- от една страна като самостоятелен природен елемент с различно изявени фрагменти и от друга като природен компонент в ландшафтните мотиви и по- високи нива на категоризацията.
Горите приемаме като естетическа категория със съставки с положителни качества за ландшафта, поради което за тях не могат да се пренебрегнат изискванията за :
· добро визуално участие на горите в ландшафта
· стремеж към естетически рисунк за границите на горските масиви и избягвания на грубите контурни линии
· вярно отчитане и формиране на насажденията по отношение състав, хабитус, колоритен ефект, равновесие на широколистни към иглолистни и пр.
· Търсене на мащабност в членението на горските територии и спазване на естетически принципи за формирането на откритите и закрити пространства за отдих
· Спазване с естетически подход необходимите условия за взаимообвързаност при ползване на горите с ползването и обработването на съседните територии
Разбира се в такъв порядък за устройството на горските територии първоначално ще се търси в терените за тдих, включени в тематичните паркове
В тяхната комплекса среда за отдих, горските площи са недостатъчни и са необходими посоки за увеличаването им, свързани с:
· залесяване на незалесените площи от горския фонд, съобразно на собственост и реституционните процеси
· реконструкция в малоценните гори
· увеличаване ефективността на горите в зависимост на основното им предназначение и др.
В СО горите са значителни по площ, но в голямата си част са регламентирани с преобладаваща функция за отдих. Това формулира редица изисквания за поддържането и развитието им, както за самите тях и тяхната социална функция, така и към хората, които ги ползват. Същественото е да се формира трайно равновесие във взаимоотношенията човек- природа.
Основните форми за използването на горите за отдих обобщено могат да се сведат до:
· транзитно преминаване през гората- най- често неосъзнато и често пеша, “нетърсена форма за отдих”. Този път може да се измине пеша, с велосипед, на кон или с превозно средство.
· Движение и разходка из гората- без определена цел, с изминаване на определен маршрут или целенасочено
· Разполагане в гората- на едно или няколко места
· Провеждане на дейности- бране ан горски плодове, събране на гъби, билки, горски семена, шишарки и др.
· Задоволяване на културни, научни и други интереси
· Търсене на определени изживявания
· Спортни прояви и движения
· Лов, риболов и грижа за животните
· Лечебно- профилактични и рехабилитационни въздействия и др.
В отделните тематични паркове, горските среди за отдих са застъпени в различна степен. Това е направено преднамерено, за да може да се намери добър баланс в спектъра от среди за отдих в СО.
Различна е отдалечеността до горите от ядрото на София,както и възможностите за транспортна достъпност. Това от една страна смущава, но от друга- обогатява формите на избор за отдиха.
Представят се възможнодти и за различна посещаемост в териториите на тематичните паркове и техните горски среди за отдих. Горските територии трайно се отъждествяват с отдиха и за тях от десетилетия се правят проучвания, проекти и реализации.
Днес значителна част от тях не могат да се използват поради значими промени- на хората и обществото към свободното време, към природната среда и нейните ценности и най- вече с отношението за право на избор. Ето защо на този етап на ОУП за София с тематичните паркове и извън тях се предоставят всички възможности за отдихв горите и силно се защитават позициите за многоцелевото им ползване. Проявява се и здържаност от тотална нормативна определеност, както и от директивно устройство. Всичко това произтича от промените на собствеността и незавършилите реституционни процеси.
· Селско-стопански територии
Съвременният селскостопански ландшафт е силно променлив и все повече неговият естествен облик се принизява от антропогенна намеса. От земеделските земи се отнемат територии за разрастване на селищата, за инфраструктура и пр. Губи се богатството от разнообразна флора и фауна.
Реституцията на земеделските земи промени силно познатия ландшафтен облик на "“локовете"”към безизразно надробени имоти с немотивирани граници, които трудно ще позволят културнотъо формиране на ландшафта. Хармоничният облик на полския ландшафт все повече губи характерните си животински и растителни видове. Ако не се предприемат режимни мерки при устройството на земеделските земи, природното равновесие ще бъде безвъзвратно загубено.
В съвременните условия, селскостопанските земи трябва да се разглеждатв няколко основни направления. На първо място са аграрните им функции и пестенето на земя, после екологичното и ландшафтното устройствено значение на полето за жизнената среда и не на последно място естетическите качества, свързани със средата за отдих.
Столичната община носи в ландшафтноустройствената си характеристика земеоблика на селскостопанска територия. Разположени в Софийското поле земеделските територии на общината обхващат значителна площ от обработваема земя, но съществуват и много необработвани от стопаните им земи. Те създават своеобразие като природна даденост с въздействия, опасни за деградация на ландшафта, но от дсруга страна предоставят възможности за обогатяване терените за отдиха.
В структурата на обработваемите земи най- широко се застъпват зърнените култури и после фуражните. Трайните насаждения и зеленчуковите градини също са обект на внимание в земеделското използване на земите около София. Всички те представят възможности за ландшафтно разнообразие, което може да бъде силно изявено с определени похвати и насоки за културен ландшафт.
Катос е отчитат икономическите и социални фактори в селскостопанското земеустройство, могат да бъдат приложени редица естетически принципи, които непринудено да водят към формиране на нов земеоблик. Това са изисквания за:
· отчитане на визуалното равновесие на елементите в селскостопанския ландшафт
· стремеж към естествени граници на полетата- гори, реки, долини, пътища или успоредни и препендикулярни прави спрямо основните линии за възприемане
· мащабност на имотите спрямо общия ландшафт
· спазване на необходимите условия за механизирана обработка на земята, съобразени с естетически принципи
· групиране и редуване на видовете култури с отчитане на естетическото им сезонно въздействие и др.
Тези изисквания първоначално ще се поставят към ограничени територии на селскостопанските площи и по- точно към тези, включени в тематичните паркове.
Това ще са териториите, свързани с функцията “Отдих” по различни показатели с различна насоченост. Те са проучени като съществуващи земеделски земи, които могат да бъдат тематично развити или наново създадени от взаимодействието на труда и отдиха. Водещо начало за избора им е те да не представляват основни селскстопански площи, а по своето съдържание и функция да са допълващи елементи от земите за земеделско производство. Разбира се, съществен фактор е тези терени да могат да пемат върху себе си спецификата на рекреационно ползване.
Възможностите за създаване на рекреационни територии в селскостопанските земи се увеличават от създаващите се стратегически цели за формиране на селскостопански културен ландшафт на територията на СО. В това отношение особена роля ще имат тематичните паркове, за които са направени проучвания и са набелязани доводи, свързани с използването на:
· изоставени обработваеми земи без тенденции за връщане на селскостопанска обработка
· ерозирани и неблагоприятни за обработка земи
· слабо продуктивни и негодни земи
· увеличаване площите на пасищата и др.
Разбира се, пестенето на обработваема земя е основна задача, а аграрната функция на земята- основна цел.
Стопанското позлване на земедлските земи е подчинено на строг режим з обработка на земята с поредна цикличност, която не е възможно да бъде нарушена от други функции.
Ето защо за “отдих” в земеделските земи най- съществена е панорамата на полето, а самата рекреация се осъществява в отделни обособени пространства- ландафтни фрагменти с голямо разнообразие. Това са поречия на реки и рекички с дървесна растителност, горски площи и покрайнини, водни канали, крайпътни пространства и др., които са свързани със селскостопанска дейност. Като пространствени елементи те трябва да могат:
· да получават определени задачи за отдих, като се съчетават стопанското и рекреационно ползване
· да позволяват развитие за благоприятно екологическо и естетическо въздействие върху търсещите отдих
· да са с възможности за самовъзстановяване на природните елементи
· да са пешеходно лесно достъпни и трудно достъпни за транспортни средства и др.
Рекреацията в земеделските земи около София ще има многообразни
форми. Техният ефект ще се осъществява с възможностите за пълна и радикална промяна със:
· смяна на физическата среда- град, селскостопански ландшафт
· смяна на човешки среди- семейство и колеги, в общуване с други хора, заети с обработка на земя
· смяна на дейностите- от ежедневен труд, в контакт със земята и природата
· смяна на визулани въздействия
· смяна на сетивни въздействия и др.
Фактори на промяната ще са разнообразни среди, формирани от ландшафтни мотиви и фрагменти, носители на рекреацинен потенциал. Те могат да бъдат систематизирани по различни начини, но тук се отбелязват тези, пряко свързани с устройството на тематичните паркове и това са фрагменти:
А
· От среди за отдих, типични за земеделските земи: овоюни градини, лозя, тряйни насаждения и др.
· От пустеещи земи или неблагоприятни за обработка, които могат да се пригодят за рекреация
· От необработваеми земи, влажни места, ливади, естествени поляни и др.
· От лентовидни тревно- цветни фрагменти на севритути, край полски пътища, граници на полски имоти, инфраструктурни полоси и др.
Б
· От горски растителни групировки от крайселищни горички, паркови площи, кории и др.
· От окрайнини на горски масиви, край земеделски земи
· От горски ивици по поречия, крайпътно озеленяване, полезащитни маси, край напоителни системи, имотни граници и др. ивици
· От единични дървесни екземпляри или друпи дървета в земеделски земи
В
· От естествени и изкуствени водни течения, постоянно течащи или сезонни реки и рекички, напоителни канали и води с техните брегови ивици
· От естествени и изкуствено формирани водоеми и езера, блата, водни площи слкед добив на инертни материали, язовири с крайбрежните им ивици и др.
Г
· От природозащитени обекти с тяхното обкръжение- дървета, скални образувания и др.
· От паметници на културата в съответния им обхват и режими
· От обекти на стопанския туризъм и други характерни сгради
Д
· От форми на техническата инфраструктура- проводи, транспортни възли и др.
Изброените видове фрагменти в земеделските земи на тематичните паркове в повечето случаи определят комплексни ландшафтни мотиви с конкретна насоченост. Там обединяващ е земеоблика на обработваемите земи, а фрагментите се явяват целенасочено формирани ядра или ленти.
Средите за отдих, свързани със срелскостопанските земи у нас нямат особено развитие. В границите на тематичните паркове, целенасочено се предвиждат широк обхват на селскостопански земи- от една страна за обогатяване на ландшафта и създаване на предпоставки за културното му развитие и от друга- като необходимост, защото горските среди за отдих около София са недостатъчни.
Изхождайки от познатите нормативи на близкото минало, че 25% от населението търси отдих в природата,, то традиционната горска среда за отдих може да покрие желанията на около 60% от тях. За останалите около 40%, е необходимо насочване към други нетрадиционни среди за отдих.
Разбира се, свободата на избор за формите на отдих и приети нормативи не са решаващ фактор в организацията на отдиха. В това отношение ОУП трябва да даде алтернатични решения.
Като социално явление, отдихът има ново развитие. Д тематичните паркове с разнообразните интеграционно свързани среди за отдих, се очаква да се решат значителни проблеми в организацията му.
За насочването на отдиха към средите на селскостопанските земи могат да се определят ред предпоставки, свързани с изискванията за отдих. Съществени и привличащи между тях са обстоятелствата, че тези земи:
· представляват непрекъснато обработваеми терени с цикличност в разнообразието им, използване и с промени на природно- антропогенната им среда
· притежават високи екологически и естетически качества с оглед задоволяването на рекреационните им нужди
· богати са с ландшафтни мотиви и фрагменти с широк спектър
· предлагат възможности за ефективно и пълноценно съчетаване на стопанско и рекреационно ползване
В тематичните паркове и основно в “Полето” са предвидени изявени зони за отдих, в които ще се направят опити за реализация за развитието на отдиха в селскостопанските земи
Количествени и качествени показатели за тематичните паркове
Тематичният парк е определена с условни граници територия, разглеждана като единен социален организъм, с основни функции за отдих. В своеобразния им териториален обхват се преплитат допълващи и основни форми на обитаване, производствени дейности, общо обслужване, единен транспорт и др.
Дейностите на отдиха ще се реализират в напълно отворена система, без териториални ограничения и с право на избор на ежедневен, седмичен и годишен отфих. Ще се предоставят широк спектър от форми на отдих в преливащи се териториално среди за отдих в природни среди и такива в урбанизирани- в гр София и околоградския район.
За ОУП на София е направен опит без точни измервания да се покажат приблизителни съотношения на отделните среди за отдих в тематичните паркове, като разбира се са приети обобщения за различните видове територии.
Точният площен израз по видове територии е приложен като баланс от изчислените площи за всеки от тематичните паркове и той предоставя възможности за извеждане на ред териториални количествени показатели за тях.
Тематичните паркове са нови територии в устройствента практика с богати възможности, които произтичат от съвременния нов живот на хората, определени от икономически и социални фактори.
За “масовия отдих” от отминало време важен количествен показател бе “поемна възможност” и “максимален капацитет”.
За озеленените площи, които са очертани от регулационни граници по приети нормативи в раздел “Зелена система” този показател е изведен.
За горските територии, които сега условно включваме в определените граници на тематичните паркове, приемаме капацитетните възможности да се определят от 800- 1000 м2 горска територия на един посетител. Това е традиционна норма, свързана с отдиха в горски среди. Разбира се, природен парк “Витоша” има различно оразмеряване. От години той е с устройствени планове и неговото развитие не ще се промени от това, че е включен като тематичен парк.
Качествените показатели за тематичните паркове са изведение условно за всеки парк по тристепенна оценка от 10 вида критерии за качества на средите за отдих. Оценките са насочени както следва:
· за микроклиматична оценка- по изготвени комплексни екологически схеми за състоянието на околната среда
· за естетическа оценка- по показатели за природно разнообразие и качества на антропогенната среда
· за растителен ресурс- в степен на горски площи под 20% около 50% и над 80%
· оценка на водните ресурси- наличния спектър от видове водни течения и площи, налични капацитети и др.
· оценка за изграденост- степен на благоустроеност и инфраструктура
· оценка за достъпност- няколко вида транспортна възможност, един вид обществен транспорт
· наличност на КИН, спорт, туристически обекти и културни обекти, които са включени в качествената оценка по относителни бройки
От цифров израз по тристепенна оценка и при максимални 30 пункта, отделните тематични паркове могат да се подредят както следва:
* Природен парк “Витоша” - 28 пункта
* Балнеоложки и климатичен парк “Жива вода” - 26 пункта
* Воден парк “Искър” - 24 пункта
* Парк “Зелена памет на София” -24 пункта
* Спортен парк “Студентски” - 23 пункта
* Исторически парк “Софийска света фгора” - 19 пункта
* Спортен и атракционен парк “Полето” - 18 пункта
Комплексната оценка по горните критерии търпи много коментари. Тя е свързана основно със съществуващите ресурси и е по- сдържана към тези, които се предвиждат за в бъдеще. Това произтича от стремежа за реално прогнозиране в срока 2020г.
Критериалните компоненти са различни по същност и това насочва към известно уеднаквяване в общите оценки. Преценяваме го положително, защото по този начин доказваме общите добри качества на средите за отдих на тематичните паркове, в които могат да се определят приоритети с изявена характерност за всеки от тях. За качествата на тематипаркове е направен и опит да се формират оценки за разнообразието от форми или дейности на отдиха. Набелязани са девет основни дейности :
· дености в природна среда
· дейности, свързани с водни и мин. източници
· спортни дейности
· атракционни развлечения
· културно- познавателни дейности
· научно- познавателни дейности
· културни развлечения
· земеделски турзъм
· хоби
Всички те са тристепенно определени като силно изявени, изявени и без
изяви (намя ) и това е показано в таблици.
В цифров израз, при максимални 27 пункта тематични паркове по разнообразие от форми за отдих се подреждат както следва:
· Природен парк “Витоша” - 25 пункта
· Балнеоложки и климатичен парк “Жива вода” - 20 пункта
· Воден парк “Искър” - 19 пункта
· Парк “Зелена памет на София” - 23 пункта
· Спортен парк “Студентски” - 20 пункта
· Изторически парк “Софийска Света гора” - 17 пункта
· Спортен и атракционен парк “Полето” - 18 пункта
Оценките носят известна условност, защото формите за отдих се
проявяват с разнообразни дейности, които не могат да се обобщят по общ критерий.
При всеки случай, направената оценка за формите на отдих в тематичните паркове дава ясна представа за съдържанието им и определя насоки за тяхното изграждане.
За качествените критерии на тематичните паркове особено важна роля ще играят и елементите на зелената система, включени в тях. Те не са игнорирани като форми за отдих, но е проявена известна сдържаност заради повторения и евентуални противоречиви оценки, произтичащи от градоустройствени показатели.
В Общия устройствен план чрез тематичните паркове се определят тенденции за очертаване нс жизнена сфера “отдих” равностойни с тези на “обитаване” и “труд”, независимо, че инфраструктурата на “отдиха” се изразява основно в “зелената система”. Тематичните паркове нямат регулационни граници, но обособяват територии с различни режими, които ще насърчават сферата на развитието на системата “Отдих”. Те лансират отдих, но създават в общ устройствен аспект насоки за общото функционално зониране на СО сега и особено за бъдещето на европейския град.
Благодарим на Софийска община за любезно предоставените материали!