Новини за недвижими имоти
Популистичните тенденции в Европа тук се усилват по наивен начин
Рубрика: Интервю Източник: КапиталКак оценявате този процес от гледна точка на пазара?
Не бих оценявал консолидацията като добра или лоша. Със сигурност българският пазар беше с изключително висока рентабилност преди кризата. Тогава бизнес моделът беше да се вкарва относително евтин и лесно достъпен ресурс отвън и да се продава тук на малко по-висока цена. Имаше свръхоптимизъм на пазара, особено по отношение на недвижимостите. От тази гледна точка, след като предпоставките за бързи печалби изчезнаха, ще останат само тези институции, които имат по-голям пазарен дял и стратегически интерес да присъстват на този пазар. Между които е и Уникредит Булбанк.
Може ли да се върне тенденцията отпреди кризата да влизат капитали от централите на банките и да търсят тук по-висока доходност?
Разбира се. Днес съотношението към депозити е около 100%, т.е. де факто всички пари, които са оставени на депозит в банките, вече участват в икономиката. При един растеж този ресурс няма да бъде достатъчен и ще трябва пак да се търсят различни форми на кредитиране отвън. Затова е важно да има чужди инвестиции, които да донесат капитал, но подкрепата на тези инвестиции става с допълнителен заемен капитал. И вероятно отново ще видим съотношения от порядъка на 110 - 120%, които при добре развиваща се икономика не са нещо опасно. Разбира се, преди кризата имаше някои банки със съотношения няколкостотин процента, което е доста агресивно.
Предвид, че и в Европа има засилени регулаторни изисквания, възможно ли е тук да има глад за ресурс, който не може да бъде задоволен?
Регулациите на изхода на всяка криза са направени така, че да предотвратят повторението на кризата, но не могат да предотвратят бъдещите кризи. Те поставят известни изисквания за благоразумие, но ликвидност има много на пазара. Няма достатъчно убедителни проекти и процеси в икономиката, които да стимулират инвестиции и потребление. Именно затова говорим за необходимите реформи предприемачите да се чувстват по-комфортно в европейски план - българският случай е по-ясно изразен, но не е изолиран. Същевременно контрабаланс на това са популистичните напъни да се завием с едно очевидно късо одеяло. Все нещо остава навън и няма как със закон да стимулираме кредитиране или потребление. И пак популистичните тенденции в Европа тук се усилват по доста наивен начин. Например изискванията да печатаме договорите с шрифт 12 няма да ги направят по-разбираеми, но ще намалят ефекта от усилията ни да редуцираме консумацията на хартия.
А другите мерки на законодателя?
Ще се съобразим с тях. Една част от тях ще доведат може би до повишаване на нашите разходи. Може би ще се създадат предпоставки за определени загуби в бъдеще - не драматични, които биха се отразили на стабилността на институцията. Ако целта е по-висок комфорт за потребителите, не мисля, че това е средството, с което да се постигне. Комфортът на потребителите зависи основно от тяхното материално състояние, състоянието на икономиката и тяхната увереност в собственото им бъдеще - да теглят кредити и да могат да си ги погасяват. Във видеото от Бобов дол гледах, че едното от обещанията, които беше дадено на хората наред с "ще пуснем хранителни продукти в магазините" е "няма да си плащате кредитите". Надявам се това да не е действително дадено обещание.
Какъв краен ефект очаквате върху годишния процент на разходите за клиентите?
Не бих се наел да прогнозирам веднага. При всички положения процесът на даване на такива кредити за нас ще стане малко по-скъп. Дали това ще го прехвърлим върху клиента е въпрос на търговска политика и конкурентна среда. Но не мисля, че законът ще постигне целите си, защото той има козметично-популистичен ефект. Нещо подобно на данъка върху лихвите на Дянков, който никога не донесе очакваните материални резултати, но нанесе голяма политическа вреда на ГЕРБ.
В тази среда какъв ще е фокусът на Уникредит Булбанк - инвестиции, оптимизация?
Ще оптимизираме разходи, защото това е задължително. Моделът на банкиране, особено на банкиране на дребно и за малки и средни предприятия, се променя доста, защото електронните канали за дистрибуция стават все по-важни. В следващите 4-5 години ще видим промени в начина, по който клиентите работят с банката. Една голяма част от операциите ще бъдат чрез приложения за смартфони или уеб базирани приложения. Ще се опитаме да предложим за малките предприятия допълнителни услуги, до които досега само големите корпорации са имали достъп. Не си представям поне към днешна дата клоновете да изчезнат. Функциите им ще се променят - от оперативни функции като теглене, плащане и т.н. към допълнителни консулантски функции.
Фокусът ни не е върху хората, които не могат да различат квадратче от кръгче. Разчитаме на образовани, предприемчиви, амбициозни хора и сме готови да им предложим по-сложни продукти и модерна среда за банкиране.
Последните години има тенденция банките с местни собственици да са по-агресивни и да завземат пазарен дял. Как оценявате този процес?
Би било доста некоректно да делим банките по отношение на собствеността на капитала. Днес една голяма институция като Unicredit има акционери от Обединените арабски емирства, от САЩ, цяла Европа - това прави ли ни по-специална банка? Всъщност става въпрос дали има банки, които са по-ефективни и имат капиталови буфери и апетит да превземат по-голям пазарен дял. Това е неутрално спрямо собствеността на капитала, а зависи от управлението му. Тук изключвам локални политически предпоставки, които дават възможност някой да порасне по-бързо или по-бавно, но като цяло не бих противопоставял български на чужди. Ако не си носиш всички яйца в една кошница, няма страшно.
Достигнат ли е вече пикът на лошите кредити?
Много е вероятно. Вече виждаме тенденция на някакъв минимален ръст в икономиката. Има и процес на реализиране на обезпеченията по вече провизирани кредити, особено в сферата на недвижимите имоти, някои индустриални предприятия и т.н. Така че като че ли са първите плахи признаци, че влошаването на кредитните портфейли е преодоляно, са налице. Оттук нататък, разбира се, би било много хубаво да имаме малко по-динамичен ръст на кредитирането, който също би помогнал да се подобрят съотношенията между добрите и лошите кредити. Но затова трябва предсказуема среда.
Все пак анализаторите виждат и доста рискове пред икономиката и оценяват енергетиката като квазидупка в бюджета...
Тя не е квази, тя си е дупка. Енергетиката е била фалирала още по комунистическо време. Тогава амортизациите на активите са били 0.2% и е била силно зависима от субсидираните енергийни доставки от Съветския съюз. Този дисбаланс по някакъв начин съществува и до ден днешен. Единственият плах опит да се диферсифицира са т.нар. американски централи, които работят със 100% българска суровина, но те в момента са обявени за най-големия враг на българската енергетика, въпреки че са изключително модерни.
Въпросът ми беше по-скоро доколко това може да се превърне в реален риск за икономиката.
То е риск. Но трябва да има политически консенсус, защото преструктурирането на енергетиката е процес, който би отишъл отвъд мандата на едно правителство. Всички тези стъпки, които се взимат сега, са по-скоро кризисен мениджмънт, отколкото управление на процес. И виждате, че енергетиката доста често харчи пари за неща, които нямат незабавен положителен ефект за икономиката. Имам предвид "Белене". Имам предвид "Южен поток", който не само трябва да го построим, а и да стигне някъде – ако ще свърши в Марибор, мисля, че няма да стигне до пазарите, които биха изплатили инвестицията.
Кои сектори би трябвало да са приоритет на икономиката и в кои България би могла да е конкурентна?
Изключително наивно е да смятаме, че някой може да определя приоритети за икономиката. Разбира се, ние имаме определен климат, определени природни условия и т.н., но не може някой чиновник или някой банкер да седи и да казва "това е приоритет, това не е приоритет". Може и да уцелят, но вероятността да не уцелят е по-голяма. Знаете за "Уолтопия" - кой е определил правенето на стени за катерене за приоритет в България? Или че производството на велосипеди, където България също става световна сила, е някакъв специален приоритет? Не, просто е имало предприемчиви хора, които са намерили пазарна ниша, разработили са я, наели са хората, направили са каналите за продажба и са успешни.
Интервюто взе Николай Стоянов