Новини за недвижими имоти
Пазарът на имоти ще чака по-добри времена
Рубрика: Цените Източник:През 1998 г. с подкрепата на Световната банка започна подготовката на проект "Създаване на кадастър и имотен регистър в България". Беше приет и Закон за кадастъра и имотния регистър, който влезе в сила от 1 януари 2001 година. Половин година по-късно -на 3 юли 2001 г., след успешни преговори България сключи заемно споразумение със Световната банка в размер на 30 млн. щ. долара и 7 млн. щ. долара собствено финансиране, чийто срок на изпълнение е пет години. То беше ратифицирано от Народното събрание на 2 октомври същата година. На 13 февруари 2002 г. правителството сключи договор за дарение с Холандия, която дари 2 млн. щ. долара за проекта.
До момента е усвоен половината от заема от Световната банка - 32.5 млн./евро, а едва 6.5% (по думите на министър Валентин Церовски) от населените места в България имат цифровизирани кадастрални планове. Те са базата, върху която на следващ етап ще се състави имотният регистър. Това нямаше как да остане незабелязано от Световната банка и през май миналата година тя за малко не оттегли подкрепата си за проекта. Тогава експертите й остро критикуваха забавянето на изпълнението му с една година и предупредиха, че това застрашава преминаването ни към европейски стандарти в имотната регистрация и кадастъра. Нещо повече -хората от международната финансова институция в прав текст изразиха съмненията си, че у нас въобще е възможно да се създаде ефективен пазар на недвижимите имоти и да се установи правна сигурност на поземлено-имотните отношения. Пет месеца по-късно, след поредното си посещение в България (от 20 до 27 октомври 2004-а), нейните представители стигнаха и по-далеч - те поставиха ултиматум закъснението да бъде наваксано най-късно до февруари 2005-а и наложиха кризисен план за действие. Същевременно Световната банка препоръча да се създаде единна агенция по вписванията и кадастъра, а не две самостоятелни ведомства, както първоначално беше предвидено в проекта и в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Връщайки лентата назад
ще открием, че проблемите и грешките, съпътстващи изпълнението на проекта, са били заложени още при избора на самия модел. През 2002 г. група специалисти, сред които заместник-министърът на правосъдието Миглена Тачева и бившият изпълнителен директор на Агенцията по кадастъра Моимир Гюрковски, съвсем открито заявиха, че възлагането му на организации и институции, подчинени на две министерства - на правосъдието и на регионалното развитие и благоустройството, крие рискове - дори само заради обстоятелството, че създаването на кадастъра е задължение на едноименната агенция, а на имотния регистър - на министъра на правосъдието. За да се оплетат съвсем нещата, средствата за имотния регистър бяха планирани не в бюджета на ведомството на Антон Станков, а в бюджета на агенцията, подчинена на колегата му Валентин Церовски.
Още тогава специалистите прозряха, че изграждането на две отделни информационни системи и на електронна връзка между тях ще оскъпи и забави проекта. Те дори намекнаха, че "възприетият метод на систематично изграждане на кадастралната карта и имотния регистър не отговаря на съвременните тенденции и стандарти и изисква много средства и време". Работната група, оглавявана от Тачева, предупреди, че разделянето на дейностите, отговорностите и взаимодействието между заинтересованите ведомства - министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на правосъдието и на земеделието и горите, не са законово регламентирани. Специалистите бяха категорични, че е недопустимо "финансирането на дейностите по създаването на имотния регистър да е в правомощията на звено за изпълнение на проекта, административно подчинено на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и на министъра на регионалното развитие и благоустройство", а отговорността той да бъде направен се носи от правосъдното ведомство. Впрочем то отговаря и за компютризацията на 112-те служби по вписванията, които съгласно Закона за съдебната власт са административно подчинени на председателите на районните съдилища и са част от съдебната система.
Впоследствие лошата координация между ведомствата се оказа
далеч no-малката беда
въпреки че през май миналата година Световната банка даде да се разбере, че избраната система трябва да бъде преразгледана от правителството, тъй като оскъпява проекта и натрупва бюрокрация.
Първите търгове за възлагане на дейностите по проекта "Кадастър и имотен регистър" бяха обявени в края на 2002-ра. Твърди се, че са ги спечелили фирми, предложили най-ниски оферти за дигитализация и анализ на съществуващите кадастрални карти и регистри и
за създаването на нови. Такива са и изискванията на заемодателя - Световната банка. Така например за представяне в цифров вид на съществуващите кадастрални планове на терени, чиято обща площ е 70 749.7 ха, и анализ на съдържанието им общата цена на одобрените тогава оферти е 1.3 млн. лв., т.е. постигнатата средна цена е 18.45 лв. за хектар. Споменаването на тези числа не е случайно. Само след година при провеждането на следващите търгове цените са пораснали чувствително дори и при възлагането на по-малък обем работа.
Междувременно пет от отпадналите на първия търг кандидати - фирмите "Паралакс Б&Б" ООД, "Геототал" ООД, ЕТ "Геокад 93-Златан Златанов", "Геомера М + Р" ЕООД и "Трансгео" ООД, на 9 декември 2002 г. обжалват резултатите от конкурса пред мисията на Световната банка и в строителното министерство. Критиките им се отнасят най-вече до статута на комисията, която приема документите, до липсата на прозрачност при избора на победителите и промяната на тръжната документация непосредствено преди датата на отваряне на офертите. Последвалата проверка на инспектората на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обаче не открива недостатъци в действията на звеното за управление на проекта. В този дух е и писмото до петимата отпаднали кандидати, което им изпраща ръководителят на мисията Лин Холщейн на 26 декември 2002 година.
Друг е въпросът доколко петте фирми са имали основание
да обжалват избора
след като офертите им в пъти надвишават цените на победителите. Една от протестиращите фирми -"Паралакс Б&Б" ООД, например оферира от два до пет пъти по-високи цени на търговете, проведени в края на 2002 година. Между другото по това време съдружник в това дружество е Цветен Боев, сегашният изпълнителен директор на Агенцията по кадастъра, заедно със съпругата си Ангелина Боева. Той излиза от дружеството през септември 2003-та, половин година след като е назначен на този пост. През 2001 г. фирмата му печели поръчка за изготвяне на кадастрални планове и регистри за курорта "Албена" и за землищата на селата Кранево и Рогачево, както и за създаването на геодезическа мрежа за нуждите на кадастъра на територията на съдебен район Смолян, показва справка в агенцията. Там "Паралакс" работи със столичното ЕООД "Геомера М + Р" на Милко Петров, за което служители от агенцията твърдят, че е една от петте фирми, гравитиращи около новия изпълнителен директор на агенцията. Някои участници в търговете насочват към една подробност: че за изработването на геодезическа мрежа за района на Смолян партньорите получават 80 хил. лв., докато на фирмата, извършила същата дейност за землището на Самоков, са платени едва 55 хил. лв., въпреки че там площта е била по-голяма с 5 хил. хектара.
При следващите конкурси, проведени в края на-2003-а, Агенцията по кадастъра поставя далеч
по-големи изисквания
към кандидатите. Според един от бившите ръководители на проекта, пожелал името му да не бъде цитирано, критериите са били ненужно завишени и така са били елиминирани голяма част от участниците. "Няколко геодезически фирми се обърнаха към мен с молба да анализирам тръжните документи и процедури. Открих редица груби нарушения, които не ме изненадаха предвид репутацията на новия изпълнителен директор и главен секретар на агенцията, че лобират за конкретни частни фирми - разказва той пред в. "БАНКЕРЪ". - От кандидатите се изискваха два GPS-премника, три тотални станции и три специални автомобила, което надхвърля необходимото техническо оборудване за тези дейности.
По този начин много от кандидатите отпаднаха, а единичната цена за дигитализиране на кадастралните планове нарасна до 47.8 лв. за хектар срещу 18.45 лв. при предишните конкурси"
Така за един и същи обем работа агенцията похарчва
два милиона лева отгоре
В писмо до вицепрезидента на Световната банка за Европа и Централна Азия Тигео Кацу и до представителя й за България Оскар де Брун Копс бивши служители на Агенцията по кадастъра пишат, че до конкурса по формални причини (че не е регистрирана в България) не е допусната най-голямата френска геодезическа фирма "И ЖИ ЕН" (IGN), която е правила кадастъра на Великобритания. В същото време е по-газено едно от най-важните изисквания на Световната банка - договорите да се сключват с фирмите, предложили най-ниски цени. Например за изпълнението на кадастрална карта на Димитровград е избран споменатият вече ЕТ "Геокад 93 -Златан Златанов", чиято оферта е била класирана на седмо място с цена 197 472 лева. Номинираните на първо и второ място фирми са декласирани, въпреки че са предложили цена съответно от 147 150 и 150 924 лева.
По същия начин се е процедирало и при търга за представяне в цифров вид на кадастралните планове на някои окръжни градове, сред които Стара Загора, Хасково, Видин и Бургас. Поръчката за Хасково печели класираната на осмо място "Глобал Гео", чиято оферта е по-скъпа с над 80 хил. лв. от класираната на първо място "Геотехноинженеринг" ООД. Договорът за Раднево пък е сключен с кандидата, предложил десетата по цена оферта -сдружение "Дейта Кад", а за Кърджали - класираното на четвърта позиция сдружение "Бояна". В избора на тези двама фаворити няма нищо случайно, твърдят бивши служители на Агенцията по кадастъра. Сред съсловието се говори, че в двете организации влизат фирмите "Омекс" ЕООД, "Аргус" ООД, "Ековит" ООД и "Вита В" ООД, в които съдружник е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валери Николов. Двете сдружения са и победители в един от последните търгове, проведени непосредствено преди Коледа, твърдят геодезисти. "Не участвам в управлението на частни фирми, не съм и собственик", отрече пред в. "БАНКЕРЪ" Николов.
Бивши служители на агенцията още в края на 2003-а са се оплакали с писма до представителите на Световната банка, до премиера Сакскобургготски и до депутати, че участието на тези фирми в търговете създава конфликт на интереси. В писмата до тях са изброени някои нарушения в търговете.
При последния международен търг, организиран на 24 ноември 2004-а от агенцията, на чуждестранните кандидати за изработване на кадастрални карти и регистри на Габрово, Русе, Варна и Плевен е поставено
задължително условие
да имат български подизпълнител или да имат представителство в страната. Такова условие обаче в указанията на Световната банка за възлагане на поръчки по заеми и кредити няма. В предложените от агенцията и одобрени от банката тръжни документи е записано, че чуждестранната фирма, която стигне до договор, трябва в рамките на месец да създаде свой офис в България и да открие поне пет работни места. Класирането на офертите от този конкурс се очаква да бъде одобрено от Световната банка и официално огласено. За онези, които със сигурност ще ни упрекнат, че с нещо сме изкривили действителността, ще цитираме мнението на мисията на международната финансова институция.
В официално писмо до двете министерства се посочва, че "през последните три години като цяло реализацията на проекта е била бавна и трудна. Дейностите са се съсредоточили главно върху закупуването на автомобили, техника и ремонти, докато дейностите, свързани със самата същност на проекта - информационата система и предварителните партиди, изостават". Експертите на СБ посочват със съжаление, че проектът все още не е повлиял на развитието на пазара на земя и недвижими имоти, което е особено важно предвид предстоящото ни членство в ЕС. Това е и главната причина да му бъде дадена отново оценка "неудовлетворителен".
Това е главното. Всички разсъждения, оправдания и писъци на държавните чиновници, които се прехранват покрай полуреализацията на този проект, са без значение.