Новини за недвижими имоти
Новото правителство ще реже бюджета
Рубрика: Актуално Източник: Труд - Кои са най-засегнатите бизнеси?- Които силно зависят от кредитите.
- А кой оцелява?
- Бизнеси, които са насочени към потребителите и генерират кеш веднага. Познавам хора, които инвестираха в парцели и планираха да построят офис сгради. Отложиха плановете си и сега върхутерените отвориха сервизи, автокъщи, автомивки - бизнеси, които се стартират лесно, с малък капитал и носят бързи приходи.
- Кога икономиката ни ще се върне към фаза на растеж?
- Ако искаме икономиката да расте, и то бързо, трябва да привличаме ресурс отвън. Да бъдем добро място за преки чужди инвестиции - за всеки, който иска да направи завод, хотел или да предоставя услуги. Да разчитаме на собствени средства означава да минем целия път наиндустриална революция, който развитите държави са извървели за 100 години. Няма смисъл да чакаме банките да развържат кредитирането. В следващите години те ще заемат предпазливи позиции.
- Как държавата може да стимулира инвестиционния климат? Останаха ли още възможности чрез данъчна политика?
- Винаги може още. България не е сред страните с най-ниско общо данъчно бреме. Ако се гледат данъчните приходи като дял от БВП, има по-привлекателни страни - Румъния, прибалтийските републики, Словакия. Ако другите ходят, ние трябва да бягаме, за да ги настигнем.
- Какво ви направи впечатление в предизборните кампании на партиите?
- Проблемът е, че изборите съвпаднаха с рецесията. Времето бе подходящо за опозиционните партии да обещават, че ще се преборят с икономическия спад. А за управляващите бе удобно да обясняват как единствено те гарантират страната да не изпадне в колапс. Това профанизира нещата. Срещам се с различни политици - у тях липсва амбиция за сериозни реформи, които дългосрочно променят средата, водят до привличане на инвестиции и правят публичния сектор по-ефективен. Търсят се само краткосрочни решения.
- А не са ли нужни бързи мерки?
- Разбира се. Бюджетът трябва да дава ясни индикации, че ще устои и няма да изпадне в тежък дефицит.
- Ще се наложи ли актуализация на бюджета?
- Най-вероятно не, защото по закон разходи се правят до размера на приходите. Министърът на финансите няма да отпусне повече пари, отколкото са постъпили в хазната. Освен ако новият парламент не гласува бюджетен дефицит. Но дотам едва ли ще се стигне. Сред първите задачи на бъдещото правителство ще е да хване ножицата и да реже разходи - там, където парите в най-голяма степен се разхищават.
- Кои са тези сектори?
- Не смятам, че някои инфраструктурни проекти трябва да се реализират. Има пътища, които са отникъде заникъде и се финансират само защото някой лобист ги е пробутал. Кейнсианският подход - да излезем от кризата, като налеем държавни пари в пътища, няма обосновка за много проекти. Защо магистралите ще се строят с държавни и европейски пари, а не се концесионират? Интерес има. Европейските средства могат да се използват за обекти, които не привличат частен ресурс.
- Къде още могат да се намалят разходите?
- За голяма част от социалните програми не е ясно трябва ли да продължат. Хубаво е да се гордеем с ниска безработица, но хора, които вземат минимална заплата, за да метат улици, на практика са безработни. Така държавата задържа развитието им. Нужен е пазар на труда, който да поема нови хора, като ги обучава и преквалифицира. От години ни заблуждават, че дружества като БДЖ и топлофикациите вземат за последно държавни пари и после ще се оправят. Железниците работят с веруюто, че електрификацията, жп мрежата и съветската власт правят обществото развито(бел. ред. - мисълта “Електрификация + съветска власт = комунизъм” е на Ленин). Не навсякъде са нужни жп линии. Друг въпрос - трябва ли да има болница във всеки малък град? Болници, в които местните хора не ходят, тъй като не са доволни от обслужването. И може ли село със 7 деца да има училище?
- В интервю за “Труд” президентът Георги Първанов казва, че евентуално споразумение с МВФ не би било благоприятен сигнал към инвеститорите. Затова може да си го спестим, ако бъде сформирано ново правителство и то предприеме бързи антикризисни мерки. Вашето мнение?
- Фондът ходи там, където страните не могат да се справят с бюджета - в Унгария, в Украйна. У нас новото правителство не трябва да сключва споразумение, а да напише мерки и да ги изпълнява веднага. Изходната ни позиция е добра. Най-добрият вариант е сами да се справим - с воля и подкрепа отвътре.
- Кога е реално да се възстанови световната икономика?
- За да има глобален растеж, трябва да се увеличава производството на стоки и услуги, които хората искат да купят. Боядисването на селски пътища в България е толкова безсмислено, колкото и в САЩ, ако целта е да се създадат дузина работни места. Ние сме отворена икономика, но има шанс да се развиваме. У нас има ниши, с които може да се окаже, че сме толкова конкурентни, че дори световният пазар да се свива с 10%, ние да растем. Големите компании може да закрият заводите си в Украйна или в Полша и да ги преместят тук. Туристите могат да предпочетат да не ходят в Тайланд или в Египет, а в България, ако предложим по-добра услуга.
- “Индъстри уоч” следи пазара на труда. Забелязвате ли спад на доходите?
- За средните експертни позиции няма намаление. Бизнесът се разширява и не може да очакваме, че застоят на доходите ще се превърне в трайна тенденция. Поскъпването на труда ще продължи. Който търси по-евтин счетоводител, експерт или мениджър, няма да намери. Има обаче сектори с изразена сива икономика. Там и да има понижение на доходите, няма как да се хване, понеже работниците се осигуряват на минимална заплата. Статистиката няма да отчете спад на заплатите в строителството, въпреки че общите работници се оплакват, че вземат по-малко. Същото е и при висшите мениджъри - заплатите са без промяна, но те няма да вземат големи бонуси както преди 1-2 години.
- Какви са наблюденията ви за пазара на имоти? Споделяте ли мнението на предприемачи и част от посредниците, че цените са стигнали дъното?
- “Дъното” не може да се заложи предварително, защото ще бъде пробито. Помните ли как се спекулираше, че петролът не може да струва над 100 долара за барел. И един ден сключиха сделка за 100 долара и 1 цент, за да пробият психологическата граница. На жилищния пазар изчезнаха спекулантите, които купуваха с надеждата, че ще продадат по-скъпо след 1-2 г. Изчезнаха хората, които продаваха ниви по морето и в Банско с идеята да купят два апартамента в София за децата. Останаха купувачи, които имат нужда от жилище, разполагат с кеш и стабилни доходи.
- Тази платежоспособна група може ли да предизвика нов ръст на цените?
- За да може продавачът да диктува цените, трябва да има опашка от купувачи. Сега търсенето е далеч по-малко от 2007-2008 г. И както пише в учебниците, понеже предлагането е по-голямо, цените падат. Краткосрочно банките няма да допуснат ценови балон. Хората да забравят за лесни кредити. Балон не се надува само с психология, трябва някой да го финансира. В следващите месеци цените може още малко да паднат. Когато нарасне броят сделки, ще проличи каква цена е готов да плати купувачът. Жилищният пазар е свързан със стопанската динамика, с пазара на труда, с макроикономическите индикатори, с политическия риск.