Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Нови екстри към санирането
Рубрика: Актуално Източник: ТрудЗа какво е нужен проект
По принцип в строителния процес за всяко преустройство на сграда, каквото е и санирането, трябва проект. Оперативната програма поема изцяло разходите за конструктивното и за енергийното обследване на жилищните блокове и 50% от разходите за самото саниране, но не поема разходите за изготвянето на проекта. Цените на българските проектантски и архитектурни фирми за пълно преустройство на сграда се движат между 2 и 5-6 лв. на квадрат, което означава, че притежателят на апартамент от 80 квадрата ще трябва да плати минимум 160 лв. само за проекта.
Изготвените типови проекти за 12-те основни типа панелни блокове, които са били изграждани през годините в столицата, няма да могат да се използват направо, защото всеки случай е индивидуален. Но чрез тях специалистите ще имат някаква база, на която могат да стъпят, защото опитът със санирането в България е повече от скромен. “Ще дадем тези типови проекти безплатно в цифров и хартиен вид на желаещите собственици. Договорил съм се с Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да застанат с гаранции зад екипи от техни членове, които да бъдат публично обявени. Така желаещите ще могат да разберат на кого могат да поръчат изготвяне на действителния проект за съответната секция”, каза преди време главният архитект на столицата Петър Диков.
Неговата идея отива и още по-далеч - да възложи към типовите проекти да се изработят проекти и за фотоволтаична инсталация на покрива или за газификация. Това ще бъде бонус, тъй като ако етажната собственост желае, може да участва във фотоволтаичната инсталация или да си даде покрива под наем на фирма, която да я монтира по изработения вече проект. Разбира се, това не е задължително, а и тези екстри по принцип увеличават разходите по санирането.
Подаръци с условия
Шуменската топлофикация е изразила готовност да финансира 20% от разходите на домакинствата, които се включат в програмата за саниране, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова. Според нея най-вероятно това дружество, заедно с още няколко топлофикации, които също обмислят подобно нещо, ще искат всички домакинства да са си платили сметките за парно, за да ги подпомогне. В крайна сметка облагите са и за двете страни, защото санирането доказано намалява общите разходи за отопление поне с 30-35%.
Платените битови сметки са задължително условие за отпускане на нисколихвен кредит за санирането и това е записано в условията, по които бе избрана Корпоративна търговска банка. Тя има на разположение 13 млн. лв. от самата оперативна програма, които ще раздава под формата на кредити с 6,5% лихва. Но и по принцип банките, които отпускат кредити за енергийна ефективност по други програми, поставят като задължително условие кредитополучателят да се е издължил на топплофикацията, енергото и ВиК дружеството.
Самата оперативна програма обаче не е поставяла подобни условия пред кандидатите, т. е. безвъзмездната помощ от 50% от разходите ще бъде получена независимо дали кандидатът има дългове за парното или не. Колкото до безплатните строителни разрешителни, гражданите трябва да знаят, че се плащат два вида такси. Едната е за самото преустройство и се изчислява на квадратен метър в зависимост от града и от зоната. Цените тръгват от 1,25 лв. за вилна зона край София, за да стигнат 3,50 лв. за центъра на столицата. Другата е 8 ст. на квадрат за всички за одобряване на самия проект.
От общината с "любов"
Повечето общини обещават да обновят околоблоковото пространство на всички жилищни сгради, които се санират по оперативна програма “Регионално развитие”. Твърде вероятно е общините да се възползват от случая и да прехвърлят собствеността на тези пространства на гражданите. Това се позволява от приетия през 2009 г. Закон за етажната собственост и от наредба на регионалното министерство за прилежащата площ към сградите в режим на етажна собственост. Трансферът не става директно, а само по желание и само там, където местните власти са приели съответните наредби. У нас това са направили само 5 общини. Опитът на столичната да издаде наредба засега се провали, защото според проекта гражданите получиха повече задължения и отговорности, но не и права.
