Новини за недвижими имоти

Непоискана услуга ли е парното?

От 15 години тече спор дали всички абонати на топлофикациите са длъжни да участват финансово в разпределeнието на топлинните загуби за сградата, в която притежават имот. Поставя се въпросът дали тези загуби следва да заплащат само абонатите, ползващи централно отопление или всички собственици на имоти.

През последните четири месеца част от тези собственици, които са демонтирали радиаторите си търсят упование в нова евродиректива, предназначена да защитава потребителите изобщо. Въпросната директива въвежда понятието „непоискана услуга“ и малобройна група граждански активисти я издигат като предтекст за неплащане на топлинните загуби. Мотивът им е, че са отказали ползването на топлофикация в жилищата си, нямат индивидуални топломери, респективно нямат нищо общо с парното.

Държавният регуалатор /ДКЕВР/ се видя притиснат от това нападение и „наостри уши“ какви указания по тълкуването на директивата ще му бъдат дадени вместо да реагира незабавно със становище. Такова становище в чисто юридически план би могло да бъде единствено в посока, че тази директива е неотносима към захранените вече сгради с централно топлоподаване.

Главната причина е, че топлофикацията не е непоискана услуга, както не са и захранването с ел. енергия, водоснабдяването и канализацията. Точно обратното – всички тези услуги са поискани изрично от собствениците – възложители на строителството на съответната сграда. Поискани са като услуга „присъединяване“, а впоследствие са сключени съответните търговски договори – обичайно при общи условия – за доставката на топлинна, електроенергия или питейна вода. Захранването на всяка сграда с енергия и вода обуславя възможността да изпълнява предназначението си, а именно – да бъде обитавана за жилище, офис и всяка човешка дейност, която изисква покрив над главата.

Фактическото основание за пропорционалното разпределение на топлинните загуби са законите на термодинамиката, по силата на които всеки притежател на имот се ползва от топлинната енергия съобразно дела си. Така например в една многофамилна сграда всяко жилище получава топлина от съседните жилища или от общите части; също така при централно топлофицирана сграда дори един апартамент да ползва друг вид основно отопление – напр. климатик, то значително и пропорционално намалява топлинните си загуби за сметка на останалите собственици.

До какво би довело едно решение, задължаващо единствено преките ползватетели да заплащат топлинните загуби в сградата? Собствениците, отказали се от услугата централно отопление ще продължат да бъдат отоплявани от своите съседи, но вече безплатно и за тяхна сметка. Към момента цената на разпределените топлинни загуби по общи части представлява между 1/4 и 1/3 от цената за отопление на едно жилище, респективно с още толкова ще се натовари сметката на ползвателите на парно.

Такъв развой естествено ще предизвика масов отказ от услугата и многофамилните сгради ще посрещнат следващия отоплителен сезон на студено. Другите варианти за отопление – на твърдо или течно гориво, на газ са неприложими за масовия случай, тъй като вътрешната инфраструктура на топлофицираните блокове го изключва – не са налице комини, складове за горива, котли и пр. Отоплението на газ по същите причини предполага разбиване на целия блок, прокарване на нови инсталации, комини, монтаж на газови котли, където това изобщо е възможно, спазвайки противопожарните строително-технически норми.

Най-реалистична алтернатива на централното отопление е индивидуланото такова на ток – класическо или термопомпено /с климатик/. Тук обаче се изправяме пред куп проблеми, всеки от които обезмисля промяната на начина на отопление.

На първо място икономическата изгода би настъпила единствено в случай, че жилището е необитавано за дълъг срок от време /повече от един отоплителен сезон/.

Второ, в упътването на всеки климатик изрично е записано, че според класа му при много ниски температури, дори правилно оразмерен за помещението агрегат, не може да достигне нужната вътрешна температура без помощ от конвеционален източник на топлина.

            Чисто технически, дори да пренебрегнем другите два фактора и новата инвестиция в климатици и бойлери възниква непреодолима пречка – недостиг на електрическа мощност. Този въпрос до момента е масово пренебрегван, но преминаването от централно отопление към отопление и затопляне на вода с ел. енергия на цял блок просто ще го превърне в дискотека – ту ще свети, ту няма. За илюстрация изчислителните методи за оразмеряване, предвидени в съответната наредба предвиждат за едно топлофицирано жилище с площ от 80 кв.м да се осигури 12 кВт мощност, а за същото с отопление на електричество – 18 кВт. Разликата от 50% не може да бъде поета от никакви резерви – нито в енергийната система нито от вътрешните сградни ел. инсталации.

            Решение разбира се има и то е заложено в Закона за устройство на територията и свързаните нормативи. То се състои в изготвяне, процедиране и изпълнение на проект за преустройство на сградата в част „отопление“. Тази процедура включва следните стъпки: възлагане на прединвестиционно проучване за възможните и приложими други начини на отопление – на ел. енергия, газ, твърдо или течно гориво, повечко одеала и т.н. Това проучване се внася за съгласуване в съответното електроразпределително дружество, според избора. Заплащат се необходимите такси, проекта за проучване и осигуряване на допълнителна мощност се внася за съгласуване, одобряване и издаване на разрешение за строеж от местните общински органи и след издаването му се пристъпва към намиране на възможно най-евтината оферта.

            Единствените изводи, които могат да бъде направени след професионален анализ са, че централното отопление е възможно най-икономичната система прилагана у нас; ползва евтино, достъпно и екологично чисто гориво – отпадните продукти са вода и въглероден двуокис; сградите, които са оборудвани за такова отопление и всички имоти в тях ползват услугата, имат най-висока енергийна ефективност като консуматор.

            Като следваме тези изводи, считаме, че държавната политика следва да насърчава ползването на централното отопление като не се допуска отказът от отоплителна услуга от собствениците на повече от 10% от площите, а в противен случай сградата следва да се изключва от захранването. Друга полезна стъпка в рамките на програмите за саниране е държавата да подпомага гражданите с безплатно предоставяне на топломери /ако изобщо са необходими/, както и отчитането на тези уреди да бъде възложено само и единствено на доставчика на услугата, а не на външни фирми.

Статията подготви Борис Кумпиков