Новини за недвижими имоти
Мол над парламента? Никакъв проблем
Рубрика: Интервю Източник:Архитекти влязоха в люта битка заради проекта за преустройство на столичния хотел "България" в мол. Експертите в бранша ожесточено спореха ще загрози ли 10-етажен бизнесцентър центъра на София и няма ли да се блокира входът на концертната зала "България". В същото време се оказа, че Националният институт за паметниците на културата (НИПК), който трябва да даде благословията си за префасонирането на хотела, дори не е издал разрешение за преустройството. Колко често избухват подобни скандали и опитват ли да заобиколят закона инвеститорите, попитахме шефа на НИПК арх. Георги Угринов.
- Г-н Угринов, на какви посегателства върху паметници на културата се натъквате напоследък?
- Незаконното строителство в територии, наситени с паметници на културата, е отдавна. Но едва сега темата стана популярна в медиите покрай хотел "България" и резервата "Яйлата" в Каварна. Иначе от много време се правят нарушения - от унищожаване на археология до незаконно строителство в партерните етажи, а и събаряне на цели сгради. В Несебър е пълно с такива случаи. Санкциите са глоби до 5000 лв., като при това едва наскоро те нараснаха до тази символична сума. Ако някой има голям инвестиционен проект, 5000 лв. са нищо. Освен това аз не си спомням някой някога да е плащал подобна санкция. Обикновено ги оспорват и в крайна сметка съдът ги отменя, а собственикът прави, каквото си е наумил Ако дори и един е платил глоба за увреждане на паметник на културата, това ще е прецедент.
В случая с хотел "България" мога да кажа категорично, че това нещо, което се предвижда, институтът ни няма да го допусне. Но аз проверих - още преди да представят намеренията си, авторите на проекта са се информирали дали сградата е паметник на културата и какво е недопустимо да се прави там. Изпратили са писмо, за да проверят дали хотелът е в регистъра.
- Те твърдят, че няма да се уврежда партерният етаж и няма да се пипа зала "България".
- Това не се доказва с твърдения, а с проект. Ако той е за ремонт на сградата, това е нещо друго. Но от онова, което е публикувано в медиите, излиза, че става дума направо за събаряне на паметник на културата.
- Строителство е предвидено и в сградата на Художествената академия.
- Там случаят е друг. Самата сграда е паметник на културата, но тя няма да се пипа. Ще се строи само върху празната част, която е едно каре. Всичко старо ще бъде съхранено. Този проект спечели първа награда, а между другото в България отдавна не бе връчвана подобна награда. Разбира се, друг е въпросът как ще се реализира тази идея. Там има археология, затова първо трябва да се направи проучване къде точно може да се строи.
- Достатъчни ли са правомощията, които имате по закон, за да опазите старите сгради?
- В момента сме под санитарния минимум. Вярно е, че един специалист, който се занимава с паметници на културата, се изгражда много трудно. Но проблемът е също, че и в момента от мен се иска да съкратя още 7 души. А сме структура, която не е дори администрация в чист вид. Ако наистина бъде намален щатът, при положение че и сега вършим работата си много трудно, просто ще престанем да съществуваме.
- В България има общо 40 000 паметници на културата. Всички ли заслужават това име?
- 40 000 са паметниците общо - археология, сгради, църкви. Една огромна страна като Индия има по-малко паметници на културата от нас. У нас има сгради, които навремето са вписвани, без да заслужават този статут. Те трябва да бъдат извадени от регистъра. Това става чрез актуализация на паметниците - специалисти отиват, оглеждат, правят фотодокументация и едва тогава се гледа на експертен съвет.
- Собственикът ли трябва да ви сезира за това?
- Ние в момента правим такава актуализация. В София сме започнали с т. нар. някогашен журналистически квартал - тоест сградите около площад "Журналист" в "Лозенец". Това е наша инициатива. На някои места подобни неща се подемат от общини и кметове - например в Шумен, във Варна частично. Но с този състав, който имаме може и да ги описваме, докато паднат Би трябвало да има възможност с някакви субсидии да наемаме външни хора, които да помагат при описа. Защото в момента получаваме от Министерството на културата единствено пари за заплати и за някои консумативи като ток например, при това невинаги.
- Какви са критериите една сграда да се обяви за културен паметник. Има ли нови сгради, отговарящи на тях?
- Нашият закон е такъв, че трябва да има дистанция на времето, тоест сградата да е доказана като архитектура с течение на годините. Затова паметниците на културата у нас са само сгради, строени до 9 септември 1944 г. След това няма записани такива.
Вече е създадена една група с участието на Съюза на архитектите, специалисти от БАН, от нашия институт, която изработва нови критерии точно за съвременните сгради, които биха могли да бъдат регистрирани. Но това е дълъг процес, свързан с научна работа.
- Ако построим небостъргач, например прословутите планирани кули близнаци, за които се говори, ще заслужи ли такава сграда място в регистъра?
- Аз лично не съм против високите сгради в градска среда. По света има някои небостъргачи, които имат наистина високи качества като произведения на архитектурното изкуство. Когато се построи, ако притежава някакви уникални качества, може да бъде вписана в регистъра.
- Кои от емблематичните сгради у нас не са паметници на културата?
- Партийният дом в София не е паметник на културата. Нито Министерският съвет, ЦУМ, Президентството, "Шератън". Това вече е един период от нашата история, включително и архитектурна. Вярно, че тези сгради копират друга архитектура, но не сляпо, те имат някои специфично български черти Групата, която ще пише критериите, трябва да прецени до каква степен тези сгради притежават уникалност, за да се превърнат в паметници именно на българската култура.
- Значи в момента, ако някой иска да вдигне МОЛ на мястото на Президентството...
- Е, не виждам как може да се строи там, земята е държавна. Но ако държавата иска да ремонтира и построи парламента по нов начин, няма пречка да събори сградата.
Вярно е и друго, у нас няма кой знае колко значими архитекти след 44-а година, говоря за емблематични имена като във Франция и Италия. Нашите архитекти, които може да не са така известни, а и са работили по държавни стандарти, все пак нещо са създали, нещо са допринесли за архитектурната ни история.
- Могат ли да се отнемат паметници на културата, ако стопаните им не се грижат за тях?
- В закона е указано - всеки собственик е длъжен да поддържа в добро състояние паметника на културата. След като го притежава, трябва да се грижи за него. Някои стопани доста пъти и умишлено изоставят такива сгради да се съборят, а някой път им се и помага. Друг е въпросът, че няма механизъм, по който да се накара собственикът да пази сградата. Въпреки че би могло да се ипотекира имотът, общината или държавата да извършат ремонта и след това тези пари да се удържат от собственика. Но досега не е имало такъв случай.
Има най-различни начини да се накарат собствениците да извършат реставрация, защото и те биха печелили от това. Защото един паметник може да донесе след това средства и на собственика, с които той да си възвърне инвестицията. Би могло да се помисли за промяна на закона в следната посока - на човек, който прави незаконно строителство върху паметник, му се налага глоба например от 5000 лева, както е в момента. Но всеки месец тя прогресивно нараства, докато той не отстрани за своя сметка щетите. Така че в един момент глобата става голяма и му се отнема паметникът на културата.
Стела Стоянова