Новини за недвижими имоти
Може ли да има евтин първи дом
Рубрика: Актуално Източник: ТрудНормално беше да очакваме в тази ситуация да се появят някакви искания от страна на строително-имотния бранш към държавата. И това се случи миналата седмица. Група фирми, занимаващи се със сградно строителство и търговия с недвижими имоти, представиха пред политиците за дискусия въвеждането в България на т.нар. програма “Първи дом”.
Накратко, целта е млади семейства да получават преференции, за да могат да купят своето първо жилище - например 5% вместо 20% ДДС и държавна подкрепа за фиксиране на лихвата върху ипотечен заем в размер на 5%. Разбира се, с условието, че не става дума за палати, а за апартамент до 75-80 квадрата.
Предлага се и вариант ограничението да не е по квадратура, а по цена, т.е. преференцията да се разпростре само върху апартаменти, чиято пазарна стойност не надвишава 65 000 евро.
Вероятно за да звучи интересно, се предлага самата програма да трае 5 години, преди да се изследва какъв е ефектът от нея. Засега не се знае на кои политически партии е предложена или ще се предложи програмата, но в навечерието на парламентарни избори едва ли някой ще бъде пропуснат.
Търси се жилищна политика
“Ако програмата бъде приета, това ще е първата и единствена за последните 20 години модерна, национална жилищна политика. Защото за 2 десетилетия държавата не успя да генерира някаква приложима жилищна политика”, посочва шефът на управителния съвет на строителния “Планекс Холдинг” Пламен Андреев. Сегашната национална жилищна стратегия е от 2003-2004 г. и единственото реално звучащо нещо в нея е констатацията, че съществуващият жилищен фонд в България е в крайно лошо състояние.
Според авторите на идеята програма “Първи дом” би могла да ограничи бягството на млади хора на Запад. Много българи, които учат в западноевропейски държави, нямат намерение да се върнат и поради причината, че трудно биха могли да се сдобият с жилище в родината си поне на първо време. Те трудно биха могли да се сдобият със собствено жилище и в западната страна, в която учат, но все пак собствен дом ще е плюс за оставането в България. “Но не да купят старо, енергонеефективно панелно жилище, а новопостроен дом”, казва управителят на агенция “Явлена” Страхил Иванов.
Как е в Европа
Почти няма европейска държава без социални жилища. В Австрия например 23% от жилищния пазар е от социални жилища, собственост на държавата или общините. Всяка година те се увеличават с по около 15 хиляди новопостроени и това е на практика жилищната политика на държавата. В България подобни жилища имаше по времето на социализма, макар и крайно недостатъчни.
Те се строяха и поддържаха от едновремешния “Жилфонд”. Още в първите години на прехода обаче огромната част бяха продадени на живеещите в тях и в момента страната ни е на едно от първите места в Европа по процент на собствени жилища. Само че огромното мнозинство от тях са в панелни блокове. Вярно е, че те могат да бъдат спасени чрез саниране. Но ако екстраполираме успеха на сега действащата програма за жилищно обновяване към обема на съществуващите панелки в България, ще видим, че в санирането трябва да се изливат пари в продължение на около 50-60 години.
Според шефа на “Адрес Недвижими имоти” Георги Павлов нищо не пречи едно от изискванията на програмата да е купуваното с подкрепа от държавата жилище да отговаря на най-високия клас за енергийна ефективност. Според него цялата програма би струвала на държавата не повече от 9 млн. лв. годишно, ако не се смята евентуалната подкрепа за фиксиране на лихвата.
Въвеждането на “Първи дом” в практиката според него няма да е толкова трудно и поради факта, че в България вече има преференция за млади семейства.От няколко години държавата позволява лихвата по ипотечни заеми на семейства с деца, в които поне единият родител е до 35 г., да намалява данъчната основа с размера на платените през годината лихви по ипотечния заем. По данни на финансовото министерство това струва на държавата не повече от средно 15 млн. лв. за всяка от последните 3 години, откакто действа.
Отражение върху пазара
Ще трябват поне няколко години, за да се прецени какъв е реалният ефект от подобна програма, смятат авторите . А той се очаква да е многопосочен, защото строителството е сектор от икономиката, който има отражение върху много други браншове. Ръст на строителството е в състояние да осигури по-висока заетост, да засили потреблението на цял кръг от стоки, свързани с него - строителни материали, мебели, обзавеждане, електроника, текстил и т.н. А всичко това от своя страна ще увеличи приходите в хазната.
Вярно е обаче и че най-голям ефект ще има програмата върху строителния бранш, който страда от липса на поръчки. А някои икономисти смятат, че след имотния бум, в чието начало предприемачите достигаха 300 и повече процента възвръщаемост на разходите си, отрасълът няма нужда от нови “помпи”, тъй като има опасност балонът отново да почне да се надува.
Предприемачите обаче посочват, че такава програма ще има ограничено въздействие върху пазара, тъй като ще засегне едва около 10% от потенциалните купувачи на жилища. Изчисленията, които те са правили, сочат, че намаляването на ДДС от 20 на 5% на тези сделки е в състояние да намали средната цена на едно жилище с между 12 и 15%. Далеч по-големият проблем обаче е, че жилищният пазар би трябвало да е функция на икономиката и на демографските процеси, а с подобна програма става точно обратното. Факт е, че в първите 10-15 години от прехода състоянието на основния жилищен фон в държавата пак беше плачевно, но никой и не помисляше, че държавата трябва да подпомогне строителството на нови жилища.
Още по-малко пък някой говореше за жилищна криза. Държавата би трябвало да мисли за облекчения и преференции при покупката на жилища едва след като е направила необходимото за привличане на инвестиции, за повишаване на доходите и за намаляване на безработицата. Другото означава да слага каруцата пред коня.
Какво мисли държавата
Авторите на идеята се осланят на факта, че европейската директива за ДДС посочва сред изключенията, които могат да се допускат от единната ставка, и т.нар. “социални жилища”. Точно в тази категория според тях попадат и евентуалните апартаменти “Първи дом”, защото друг тип социални жилища в България в момента не съществуват. Изключението, допустимо в евродирективата, означава, че ако държавата реши да облага подобни сделки с различна от общоприетата ставка, не трябва да иска нарочно разрешение от Еврокомисията.
Не така обаче мислят във финансовото министерство. “Това, че старите държави членки са допуснали диференциации по отношение на някои категории, създава, от една страна, затруднения за администриране. А от друга - при тях нивата за някои категории стоки и услуги са по-ниски, но за други са по-високи от нашата данъчна ставка”, посочиха пред “Труд” от министерството.