Новини за недвижими имоти

Може ди да се подобри програмата за саниране на блокове?

Мерките и препоръките са описани в подробен доклад на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите. Институтът е разработил и дългосрочна пътна карта за по-нататъшното развитие на програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради в България. Докладът се разпространява от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

След изпълнението на първата фаза на програмата, която тече в момента, се предлага промяна на фокуса в посока постигане на по-високи енергийни класове, като в същото време постепенно се намалява равнището на държавна субсидия по социално приемлив и икономически обоснован начин.

Според експертите „дълбокото“ саниране е икономически по-изгодно, отколкото извършваното в момента компромисно обновяване с нисък клас на енергийна ефективност. В дългосрочен план икономически най-изгодно е санирането да се извършва до енергиен клас А. Само така могат да се постигнат чувствително намаляване на разходите на домакинствата за енергия и възвръщане на вложените инвестиции за обновяването, посочва се в доклада.

Препоръчва се и фокусът на програмата да не бъде само върху топлоизолацията, а да се обърне внимание и на сградната конструкция и инсталациите, като се инвестира в нови, хоризонтални отоплителни инсталации, както и нови сградни инсталации на базата на възобновяеми източници на енергия.

Институтът препоръчва и плавно разширяване на обхвата на програмата в бъдеще.

Експертите са проучили три сценария до 2020 г., при които субсидията намалява първо до 75%, а след това и до 50%. В по-дългосрочен план държавното финансиране може да се свие и до 25%, но при наличие на достатъчно подходящи финансови инструменти за собствениците.

Анализирани са и около 20 различни сценария за оптимизиране на програмата, като резултатите от проучванията показват, че за периода до 2030 г. икономически най-изгодно е санирането да се извършва до клас А. В този случай се постига оптимално съотношение между инвестицията и получените ефекти (икономии на енергия и намалени емисии на СО2).

В периода 2017-2018 г. е възможно намаляване на нивото на субсидията от 100% до 75% от общия обем на инвестициите и въвеждане на инструменти за насърчаване на съфинансирането със собствени средства на обитателите и на мерки за подобряване на икономическата среда. През 2019-2020 г. може да се пристъпи към по-нататъшно намаляване на дела на субсидиите до 50% от общия обем на инвестициите и осъществяване на пакети от “меки” мерки за подобряване на общите икономически условия за саниране при продължаване на активната комуникационна кампания. След 2021 може да се пристъпи към постепенно намаляване на субсидиите до 25% от общия обем на инвестициите и повишаване на минималния праг на обновяването до по-висок енергиен клас.

Относно финансирането на програмата в доклада се посочва, че държавното финансиране дава първоначален тласък на програмата. Има избор измежду достатъчно финансови инструменти, така че да се насърчи личното участие на собствениците. С цел привличане на частни инвестиции може да се създаде специален гаранционен фонд. Програмата може да се насочи и към европейския фонд за стратегически инвестиции (Плана Юнкер), каквото намерение е нееднократно изразявано от властите.

Необходимо е собствениците да получат достъп до финансови ресурси с ниски лихви и при облекчени условия. Препоръчва се да се върви и към подобряване на наличните финансови инструменти – Национален доверителен екофонд, продажба на вредни емисии, Фонд „Енергийна ефективност“, различни съществуващи кредитни линии, да се въведат данъчни облекчения, да се ползват договори за енергийни услуги, както и да се инвестират средствата на етажните собствености при акумулирани достатъчно средства.