Новини за недвижими имоти
Министър Трайков и представители на четири борси очертаха перспективите за развитие на българския финансов пазар
Рубрика: Актуално Източник: Profit.bg„За мен е голямо удоволствие и чест да открия за втора година форума посветен на финансовите пазари в България. Тук основно значение има идеята на организаторите тази година да се концентрираме върху нещо по-различно, не за пореден път да се оплакваме от кризата, а да се концентрираме върху възможностите за регионално сътрудничество, чиито представители има в момента. Пожелавам на всички успешно и ползотворно участие", с тези думи откри събитието Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса.
„Днес ще бъдем оптимисти няма да говорим за криза, след като три години се изморихме да говорим за това. Трябва да видим какво можем да направим от тук нататък и как да си сътрудничим с нашите колеги - съседи", добави Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на KBC Securities Bulgaria, който модерираше първия панел на форума – „Капиталови пазари”.
В първата част на форума участие взеха Валентин Йонеску, изпълнителен директор на Букурещката фондова борса, Пиотр Боровски, зам. директор, отдел Развитие на пазара на Варшавската фондова борса, Димитрис Караискакис, оперативен директор, Hellenic Exchanges Group и Мирослав Маринов, зам. главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие”.
„Този форум е пример за това, че всяка организация трябва да търси възможности за регионална синергия." С тези думи министър Трайчо Трайков приветства присъстващите представители на чужди борси на „Шумът на парите 2011". „Целият икономически екип на правителството разбира важността за капиталовия пазар като възможност за набиране на средства за фирмите. Процесът за листването на държавни компании за БФБ продължава", допълни Трайков. „Тук имате приятели и можете да разчитате на подкрепа и от нас", се обърна още към гостите той.
„Вярваме, че въпреки кризата, гръцките инвеститори ще търсят алтернативи за инвестиции в региона, коментира Димитрис Караискакис, оперативен директор, Hellenic Exchanges Group.
Гръцките компании разчитат на международна търговия и чужди инвестиции в настоящата пазарна среда, допълни той. Експортът все още е слаба страна на икономиката ни, но в следващите години той ще играе важна роля за излизането ни от кризата, допълни Караискакис.
Компании от южната ни съседка, които вече имат експозиции в България и Румъния, ще продължат да се фокусират в района, а тези, които все още нямат, виждат в кризата възможност да се развият в района.
„Участваме в проект за свързването на 8 борси в Европа. Ние сме заинтересовани и за създаването на връзка с Българската фондова борса", заяви още Димитрис Караискакис.
Опитът от последните десет години сочи, че България и Румъния винаги се поставят под общ знаменател и спадаме към един клас активи чисто географски. Съществува възможност за създаване на общ индекс между България и Румъния, който да бъде също така търгуем, коментира Валентин Йонеску, изпълнителен директор на Румънската фондова борса.
Платформа в региона би могла да даде предимство на двете страни и да ни позиционира значително по-добре във финансовия свят на Централна Европа.
Румънската борса има планове да се кооперира със страните в региона. Обща платформа с общи инструменти за регионалните пазари би била удачна.
„Не е необходимо да чакаме големи борси, като австрийската, или варшавската такава да ни помагат, защото имаме потенциал сами да направим подобна платформа", допълни Йонеску.
По света има десетки индекси, които включват България и Румъния. Съвсем друг обаче би бил сигналът към света, когато двете борси започнат да изчисляват подобен индекс, коментира Иван Такев, изпълнителен директор на Българска Фондова Борса.
Тук идеята е не точно да има индекс, който да отмерва изменението на съответни инструменти, а по-скоро да се даде сигнал какво е бъдещето, допълни Такев.
Тече един поток от данните между борсите и той достига и до външни лица. Повече внимание от страна на чуждестранните инвеститори е нещото, от което се нуждаем. То разбира се трябва да е съпроводено от много други неща, които да бъдат направени. От тук насетне следва да бъдат направени конкретни стъпки.
Вече съществува инфраструктурна връзка с румънската борса и директна връзка между депозитарите на двете страни.
В момента има реална възможност за двойно листване в Румъния с идеална връзка между двата депозитара и максимално опростен сетълмент. Тази връзка датира от 2008-ма година насам, но до момента няма листване поради липса на интерес от емитентите в условията на криза, допълни още Йонеску.
По-добре е една компания преди да прибегне към двойно листване, свързано с румънския пазар, да е листната на българска фондова борса, според директора на румънската борса.
Процедурите по листване на румънската борса са относително прости и при наличието на добър проспект и бизнес план акциите на българска компания, която отговаря на всички условия, биха могли да се търгуват в рамките на от няколко седмици до три месеца. На румънската борса, подобно на България, има няколко сегмента. Има официален пазар, където са най-големите компании, а за листването се изискват дейност от три години и печалба през последните две и др., както и сегменти за по-малки компании включително и за нови такива. По този начин достъп до набиране на капитал от борсата се осигурява на всички румънски компании, включително и за най-малките. Общо взето няма ограничения за компания, която има добър проспект и план.
Румъния твърдо ще участва в приватизацията на БФБ-София, когато дойде моментът. Това каза Валентин Йонеску, изп. директор на Букурещката фондова борса, в отговор на въпрос на Profit.bg.
„Приватизацията на БФБ-София е с дълга история," каза на свой ред представителят на Варшава Пиотр Боровски. „Следим случващото се, но засега сме се фокусирали върху развитието на нашия пазар". Евентуално приватизацията на държавното участие в БФБ-София може да привлече и интереса на южните ни съседи, които също следят развитието по темата.
„Варшавската фондова борса има изключително голям интерес да си партнира с български компании, заяви Пиотр Боровски, заместник управител на отдел развитие на пазара на полската борса. Между депозитарите в двете страни в момента има индиректна връзка и тя работи много добре, според г-н Боровски. Тя дава възможности за листване на български компании във Варшава. Той посочи като пример в това отношение успешното листване на Интеркапитал пропърти дивелопмънт, на пазара NewConnect на Варшавската фондова борса през 2010 г.
В момента се водят преговори между двата депозитара и Варшавската борса подкрепя установяването на пряка връзка в бъдеще, допълни г-н Боровски, допълвайки, че и сега има възможност за лесно листване на български компании на полската борса.
Боровски, не се ангажира с прогноза за това дали подобна пряка връзка ще бъда установена в рамките на една година, но заяви, че е сигурен, че бизнес ориентираните институции работят в тази посока, а Варшавската борса подкрепя този процес и иска да помага за установяването на тази директна връзка за листването на български компании в Полша.
На въпрос относно държавната политика в Полша по отношение на борсата, Боровски заяви, че досега дялове на 112 държавни компании са листвани на борсата и държавата помага и допринася за развитието на борсата, оказвайки голяма подкрепа. Борсата, заедно с правителството, организират събития за популяризиране на пазара, които са насочени към местни и чужди инвеститори.
По време на дискусията беше засегнат и един конкретен казус изникнал при двойното листване на Енемона, а именно, че при IPO в България инвеститорите плащат акциите и те пристигат при тях пристигат средно след 50 дни. Един пенсионен фонд, например, никога не би позволил да даде парите и след това да чака да дойде активът толкова време, според модератора на панел, Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на KBC Securities Bulgaria.
В тази връзка на другите борси има инструмент наречен Share allotment rights, който представлява един вид синтетични права, които се прехвърлят в първия ден след IPO-то и който ги държи получава акциите и може да осъществява търговия.
В Румъния този инструмент присъства на борсата от 2007 г. от IPO-то на Transgaz. Три дена след предлагането правата бяха на пазара и инвеститорите там вече са можели да купуват и продават акции. Това е важно за инвеститорите, защото те имат нужда от бърз достъп до пазара, иначе се губи ликвидност и интерес. Уравнението, според него, е просто - бърз, лесен и по-евтин достъп. Това не е деривативен инструмент и в Румъния се търгува на спот пазара, подобно на акциите.
Във Варшава този инструмент е бил въведен по искане на инвеститорите, каза г-н Боровски. Това е нещо напълно нормално и ние не сме се опитвали изобретим нещо ново, допълни той.
Просто съществуваше разлика между приключването на IPO-то и началото на търговията и така губехме бизнес. Въвеждането на този инструмент замества акциите и удовлетворява всички, допълни Боровски. Във Варшава инструментът се използва от няколко години, но това не е нещо необикновено. Просто инвеститорите очакват да разполагат с тези права и да могат да започнат да търгуват възможно най-бързо.
Г-н Боровски също така сподели, че при чуждите листвания, винаги има валутен риск, но инвеститорите се радват да инвестират във Варшава и нямат притеснения в тази насока. Според него двойните листвания имат и няколко предимства - достъп до нови инвеститори и нов капитал. По този начин емитентът балансира риска си, какъвто е и случаят с Полша. Освен всичко друго, компаниите придобиват и рaзпознаваемост на другите пазари. Според него инвеститорите във Варшава не са притеснени от валутния риск и търсят в него възможност за арбитриране и постигане на допълнителна доходност.
„На Варшавската борса създадохме голям интерес за инвестиране в добри компании на други пазари. Имаме международен пул от разнообразни капитали и ликвидност, които могат да бъде използвани и от българските компании”, каза още Боровски.
На въпрос дали Варшавската фондова борса проявява интерес към приватизацията на нашия капиталов пазар Боровски заяви, че приватизацията на Българска фондова борса е дълга история. Ние концентрираме основно върху развитието на нашия пазар, но следим процеса в България, каза Боровски.
Относно доверието на инвеститорите в пазара Боровски каза, че през годините дребните инвеститори в Полша са били образовани и резултатът от това е сериозното им участие в IPO-тата на Варшавската борса през 2010 г. Образоването е основно за този пазар и това е отговорност на държавата, на пазара и на всички институции, които участват на него, каза Боровски, допълвайки, че инвеститорите трябва да се образоват колкото се може повече.
Време ли е за IPO?
„Винаги е време да се мисли за публично предлагане. Но една компания е готова за борсата, когато мисли за него години наред. Пазарът е предизвикателство и за да може една компания да го посрещне, то трябва да работи за това години наред и по отношение на отчетността си, и по линия на корпоративното управление.” Това смята Мирослав Маринов, зам. гл. изпълнителен директор на ПОК Доверие.
Винаги е било полезно да има компании (емитенти на акции, облигации), но такива с ясна идея и бизнес, които са открити. Този апел Мирослав Маринов отправи към компаниите, които гледат вече към капиталовия пазар, за да успеят да привлекат вниманието на големите институционални инвеститори.
По линия на предстоящата продажба на държавните дялове в електроразпределителните дружества през борсата и отношението на пенсионните фондове към тези сделки, мениджърът коментира, че ще прегледат информацията, ще направят оценки и съответно ще определят и интерeсa. Маринов припомни обаче, че всички големи инвеститори имат достъп до информацията за самата компания-майка (била тя ЧЕЗ, EVN, E.ON - бел. р.), като в крайна сметка би могъл да придобие акции директно от тези дружества.
„Оптимисти сме, възстановяването започна!" Това каза Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на KBC Securities България, в обобщение на всичко казано в панела. „За да се развие пазарът ни, то той трябва да е максимално отворен към другите пазари, които са добронамерени и ни разбират", каза мениджърът, визирайки регионалните пазари.
По въпроса за свързаността на пазара ни с тях, Скарлатов припомни директната ни връзка с Румъния, като остава оптимист скоро да има такава и с Полша. Според него е добре да се помисли над въвеждането на БФБ-София и на Share allotment rights, синтетични права, които се прехвърлят в първия ден след IPO-то, наравно и с възможността за търговия и на деривативни инструменти.