Новини за недвижими имоти
Къщата на Вазов в Берковица остава музей
Рубрика: Интересно Източник: imoti.netКрай на страховете ни, че къщата може да стане кръчма или
хан, не крият радостта си музейните работници, които от години са единствените
стопани на забележителната старина. В Берковица може да се видят стотина къщи,
които са строени преди и малко след Освобождението. Клюмнали са на една страна,
потънали са до прозорците в земята, но в някои от тях още живеят семейства.
Вазовата не прилича на останалите старини. Изглежда красива и на 200 години,
гали окото с възрожденския си стил и архитектура, респектира с естетическия усет
на създателя си. Името му не е известно, останал е прякорът му - Ипеклията. Бил
богат турчин, преместил се в Берковица от град Ипек, Южна Албания. Старите
жители на града още наричат къщата Ипеклийската. Първият й собственик скоро я
продава на Златилията, той на следващ. В собствеността й има и междуцарствие, т.
е. била е ничия. През 1878 година в нея настаняват руски офицери, а на следната
година - новоназначения пръв председател на окръжния съд в града Иван Вазов. Той
живее в нея около година. Прислугвала му красивата туркиня Зихра. Съдията не бил
безразличен към младата жена, гласи клюката, която се разказва от уста на уста.
Това, което и той признава след време, е, че в Берковица "почувствах се
възроден, напълнял, добре гледан от Зихра". В стаите с шарени черги по миндери и
подове, изкусно издялани от тревненски майстори дървени тавани, съдията е
посрещал клиентите си - примитивни селяни и новоизлюпени парвенюта, които водели
нескончаеми дела за земя, добитък, роднински делби. Заклеваха се спокойно в
лъжи, издава по-късно поетът. В къщата по това време живял и помощникът му в
съда Иван Стоянов, чийто образ Вазов пресъздава гротескно в "Митрофан и
Дормидолски".
Ипеклийската къща е била собственост и на хаджи Петър Хаджиилиев, председател на
революционния комитет в града, който по някое време след Освобождението става и
кмет. Кмет през 1920 година е и последният й собственик Димитър Томов. През 1940
година чрез обявление в Държавен вестник къщата е призната за народна старина.
Оттогава я наричат Вазовата. Десет години по-късно решение на тогавашния
Министерски съвет я превръща в музей на Вазов. Отчуждена е от собствениците й
д-р Тома Димитров и сестра му Станка Томова. За тях общината отделя два
апартамента в строящия се по същото време на централния площад в Берковица
жилищен блок "Бор". Възмездните жилища и досега са притежание на фамилията
Томови. Беше "плетарка", стаите не можеха да се затоплят, споделят възрастни
съседи. Томови живеели в построената от тях друга къща в двора, която преди
10-12 години е върната на фамилията. Набързо е освободена от музейните
работници, които са я ползвали за фондохранилище.
За седем години къщата е превърната в един от най-интересните Вазови музеи.
Укрепени са основите, плетът по стените е заменен с тухлен зид, подновен е
покривът. Открити са вещите, с които Вазов си е служил, събрани са много
предмети от тогавашния бит. Неизвестни дарители от цялата страна започнаха да
пращат ценни Вазови издания, вестници, портрети, картини, спомня си за онова
време тогавашният уредник Милан Миланов. В годините на организираните посещения
през берковския музей на Вазов годишно преминавали по 20 000 души. Сега
посрещаме по около 6000, предимно деца и ученици, разказва директорката на музея
Дора Изетовска. Къщата не е подмината от бандитските набези през последните
години. Преди три години изчезва ценният портрет на Вазов, рисуван през 1917
година от Елисавета Консулова. Задигат и автентичната мастилница и часовника на
поета. Досега вещите не са открити и върнати на музея.