Новини за недвижими имоти
Кенет Лефковиц: Очаквам спад в цените на имотите
Рубрика: Цените Източник: Дневник В: Кои са новостите в дейността на "Ню Юръп корпорит адвайзъри"?- "ЕПИК България" промени името си поради промяна в собствеността. Моята компания "Лефковиц и ко" купи 98% от акциите. Независимо от тази промяна дружеството остава част от мрежата на "ЕПИК". Това ще ни даде гъвкавост да работим в местни условия, запазвайки доверието на клиентите ни.
В: По какви проекти работи компанията?
- Тази година завърши успешно лицензирането на газоразпределителните региони "Мизия" и "Добруджа". Търговете бяха спечелени от италианската АМГА, чиято собственост е Черноморската технологична компания. Осигурихме банково и лизингово финансиране на телекомуникационната компания "Нетера", която изгради радиорелейна връзка София - Русе.
В: Какво ще се промени в дейността на "Ню Юръп корпорит адвайзъри"?
- Създаваме компания за управление на активи "Ню Юръп кепитал партнерс" за синдикиране на инвестиции в имоти и участие в компании. За чуждестранните инвеститори в подобни проекти ще бъдем техни представители. Предвиждаме и да се включим в самите компании. В момента има засилен интерес към пазара на имоти, където в близко време очаквам спад в цените на имотите. Чуждестранните фондове за рисков капитал се събуждат по отношение на възможностите за инвестиции в България. Този интерес ще се засилва във връзка с предстоящото членство на България в Европейския съюз.
В: Накъде ще бъде насочен интересът за купуване на акции?
- Основен момент в дейността ни ще бъде придобиването на акции. Ще участваме в инвестиции над 10 млн. евро, където предприятието има добри перспективи във връзка с влизането в ЕС, притежава нискоразходна производствена база, а така също и отличителен фактор. Като например едно и също нещо да не може да се произвежда например в Китай. Това означава дружеството да има конкурентни предимства в Европа.
В: Как оценявате условията за бизнес в България и какви се пречките пред чуждестранните инвеститори?
- Значимите пречки за инвеститорите могат да бъдат преодолени, ако инвеститорите работят на местна основа с компания, познаваща законодателството. Неразбирането и незнанието са голяма пречка. Другият проблем за големите компании е липсата на значими сделки, в които те биха участвали. Като че ли липсва и усещането за нужда от финансов партньор за реализация на проекти.
В: Какви са прогнозите ви за развитието на телекомуникационния пазар, след като сделката за БТК приключи?
- Сделката ще отпуши либерализацията на пазара. Досега процесът буксуваше и поради неяснотите около продажбата на компанията. Румъния е далеч по-напред в либерализацията, има много изградена инфраструктура и доста играчи на пазара. В България не е така. Тук имаме малки играчи и слаба инфраструктура. Потреблението ще се увеличава, а инвестициите тепърва предстоят. Конкуренция се очаква и при кабелните оператори, които ще започват да предлагат услуги от типа кабелна тв, интернет и телефония. Усилията на по-малките играчи ще бъдат насочени към консолидация. Новите телекомуникационни оператори не са изчерпали възможностите си, за да започнат да търсят партньори. Интересно развитие можем да очакваме при услугите за широколентов достъп до интернет. Тук са насочени усилията на производителите на оборудване.
В: Необходим ли е строежът на АЕЦ "Белене"?
- Може да има основателни причини за него, но смятам, че енергийното министерство трябва по-подробно да излага своите мотиви за строителството на втората атомна централа. Разговарял съм с министър Милко Ковачев по този въпрос. Важните елементи от проекта трябва да станат публично достояние.
В: Как оценявате представения до момента начин на финансиране на новата атомна централа?
- Примерът при обсъждането по време на конференцията на Българския енергиен форум беше Финландия, където на чисто търговски принцип е финансиран новият реактор. Там обаче компании, които са платежоспособни, дадоха гаранции за изкупуване на енергията от него. На този етап в България, където са малко компаниите, които имат кредитен рейтинг, би трябвало да има или изкупуване на електроенергията от НЕК, или държавна гаранция. Бих искал да видя проучването на министерството за потреблението, защото смятам, че в домакинствата няма голямо поле за увеличаване на консумацията на еленергия. В индустрията част от големите консуматори имат доста неефективно потребление и последващите инвестиции в енергийна ефективност биха го намалили. Другият голям въпрос е доколко онази част от индустрията, която работи с ефективно използване на енергията, ще консумира повече в бъдеще и доколко България ще има възможност за износ.
В: Какво е мнението ви за съдбата на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"?
- Не съм чул убедителни аргументи, че животът на трети и четвърти блок не може да бъде удължен. Маргиналните разходи за тази централа вече са много ниски. При всички случаи цената на електроенергия от АЕЦ "Белене" ще е по-висока в сравнение с тази от "Козлодуй". Бяха похарчени толкова много пари за безопасност и ми се струва неразумно от икономическа гледна точка да се затвори един реактор и да се строи нов. За съжаление затварянето на реакторите е наложено на България отвън.
В: Как си обяснявате липсата на сериозен инвеститорски интерес към търговете за газификация?
- Нашата компания беше част от консорциума, който разработи стратегията за търговете за газоразпределение. Нашата основна препоръка беше регионите да са четири-пет, което да ги направи атрактивни за инвеститорите. За съжаление беше разрешено "брането на череши". За големите градове в регионите вече бяха издадени лицензи, когато започна процедурата. Това обяснява по-ниския инвеститорски интерес, както и липсата на критична маса от абонати в регионите. Например за регион "Дунав", без Русе, за който в момента тече тръжна процедура, интересът е различен в сравнение с този, който би съществувал, ако градът беше включен в региона. Идеята на подхода за регионите е да се привлекат инвестиции по-бързо, отколкото при подхода на парче, при който при наличието на инвеститор общините да дават лиценз. За привличането на по-големи инвестиции трябва по-голям потенциален пазар и по-малко рискове за инвеститорите, както и атрактивни възможности за по-интересните градове. Инвеститорът би се заинтригувал от възвращаемостта на инвестицията, както и от комбинацията на голям град с потенциални битови абонати и няколко промишлени.
В: Как общините, които са извън територията на регионите могат да бъдат газифицирани?
- Те могат да се добавят към съществуващ регион и такива разговори се водят вече. Този въпрос не беше в обхвата на нашето проучване. Крайното решение как ще се процедира с тези общини и градове е на Държавната комисия за енергийно регулиране.