Новини

Принтирай новината

Жилищата са най-добрата инвестиция в света за последните 150 години

Акциите носят печалба, но от време на време човек може да претърпи сериозни загуби заради тях. Държавните облигации са сигурни, но няма да ви направят богати. Жилищата? Оказва се, че те обединяват най-доброто от двата свята, пише Quartz. В богатите страни в много дългосрочен план инвестициите в жилища носят по-голяма възвръщаемост от акциите, а в същото време са слабо волатилни като облигациите.

Това е заключението в нов доклад на икономисти от University of California-Davis, University of Bonn и германската Bundesbank. Анализаторите са извлекли множество данни за годишната възвръщаемост по съкровищни бонове, държавни облигации, акции и жилищни имоти от 1870 до 2015 г. за 16 страни, включително САЩ, Германия и Япония. Базата данни е първата по рода си.

Според анализаторите в средностатистическа развита страна годишната възвръщаемост от жилищата през периода е била малко над 7%, коригирана спрямо инфлацията, а възвръщаемостта от акциите е била малко под 7%. В същото време рискът, свързан с жилищата, е много по-малък. По стандартните показатели за несигурност жилищата носят половината от риска от този на акциите, а са и по-малко рискови дори от облигации.

Причината, поради която откритията са толкова забележителни, е, че те се противопоставят на икономическите теории за оценката на активи, според които рисковите активи като акции би трябвало да имат по-висока възвръщаемост от стабилните като жилищата. Според авторите обаче това не е така. Крайният инвеститор според проучването ще държи „международно диверсифциран портфейл от имоти, и то повече отколкото акции“. Икономистите не предлагат обяснение за разкритията си, но се надяват, че други изследователи ще използват данните, за да решат задачата.

Макар че жилищните имоти се представят по-добре от акциите като цяло, има големи различия между 16-те страни. С 3,3% най-голямата възвръщаемост, която човек би получил от инвестиции в жилища в сравнение с акции, е във Франция, където фондовите инвестиции са особено ниски заради унищожителната Втора световна война, вълната от национализация на частните компании след войната и петролната криза от 60-те.

Времената напоследък са по-благосклонни към акциите. От 1980 г. насам годишната възвръщаемост от акциите в 16-те страни е 10,7% спрямо 6,4% при жилищните имоти. Анализаторите отдават този спад на срива на цените на жилищата в Япония след 90-те и по-бавния растеж при жилищните имоти в Германия. В същото време акциите в скандинавските страни като Швеция, Норвегия и Финландия експлодираха.

Въпреки това дори от 1980 г. насам, коригирани спрямо риска, жилищните имоти отново се справят по-добре от акциите. Коефициентът на Шарп е популярен показател за инвестиционна възвръщамост, който взима предвид волатилността на акциите. Метриката е полезна за инвеститорите, които искат висока възвръщаемост, но не искат балансът им да стане твърде нисък. Съгласно коефициента от 1980 г. насам жилищните имоти се оказват по-добрата инвестиция в 14 от 16 страни в проучването.

Едно ограничение на анализа е, че не включва данъците. Анализаторите оставят встрани имотните данъци, тъй като те често са сложни, а ставките варират дори в рамките на страните. Освен това има сложни изключения от данъците за някои видове жилища. Въпреки това анализът все пак предлага бегъл поглед за евентуално влияние: включването на данъците може да намали възвръщаемостта от жилищата с един процентен пункт спрямо акциите, което все пак ги прави по-добрия избор, взимайки предвид и риска.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Миглена Иванова