Новини за недвижими имоти
Има мит, че санираните панелки ще се национализират
Рубрика: Интервю Източник: Монитор- Госпожо Чавдарова, предвид зачестилите инциденти с асансьори напоследък трябва ли и те да бъдат включени в програмата за саниране?
- Има опасни асансьори, но подмяната им трябва да е за сметка на собствениците, защото това не е саниране. Не трябва да е с публични пари, събрани от данъци, и да направим 10 блока в България оазиси, а останалите да останат в сегашния си вид. Ресурсът е ограничен, но може да се смени елинсталацията например. Предложението да се включат и асансьорите е лобистки натиск, както и това да се сменят радиатори и щрангове в апартаментите. Имаше дори запитване за мебели в кухнята, защото ако се сменят щрангове, ще се похаби и мебелировката. Отговорът е, че всичко се прави до входа на апартаментите. Ще се сменят само вертикалните щрангове извън жилищата.
- Ще се случи ли санирането на панелки вече, след като основната работа се прехвърли в ръцете на общините?
- Отчитаме високата скорост, с която МРРБ се опитва бързо да разработи нещата и да изясни технологията на работа по новата програма за саниране. За общините няма да е лесно - 80% от реалната работа падат върху тях и самите сдружения на собствениците, които ще се правят за тази цел. Освен нашите типични ангажименти – да регистрираме сдруженията, да дадем прозрачност на регистъра за тях, да подкрепяме процеса на създаване на сдруженията, се отваря и допълнителна работа. Учудени сме защо по програмата няма пари за администриране, при положение че тя се прави по аналогия с подобни европейски, които допускат 8 - 15% такива разходи. Програмата изисква допълнителен персонал и допълнителни финансови ресурси, които ще са нужни като оборотни средства. Ще има авансови плащания, но те идват след определен период, междинни – след разплащанията. Сега ни изтича срокът за приемане на общинските бюджети. Нямаме никаква информация, защото програмата е на ниво проект, за нашите реални финансови ангажименти.
Освен това има бедни общини, откъдето граждани звънят и казват: „Имаме 4 огромни панелки, в които живее едва ли не половината от населението и се нуждаят от саниране, но ние нямаме никакъв ресурс – нито оборотен, нито друг, за да кандидатстваме.” Програмата е отворена за всички 264 общини, но ресурсно не е осигурена, т.е. отворена е за по-богатите общини.
Считаме, че голяма част от информационните брошури трябва да се направят от МРРБ, за да има еднаква информираност на хората в страната, защото това е национална програма. Общините ще ги разпространят и в зависимост от въпросите, които възникват, вероятно ние ще издадем допълнителни брошури и отговори на най-често задаваните въпроси. Двойна по обем ще е работата по провеждането на търговете – за обследването на конструктивна сигурност, за енергийна ефективност, строителен надзор, авторски контрол плюс тежките процедури по избора на изпълнители на строително-монтажни работи.
Искам да подчертая обаче, че текат неверни митове сред собствениците на жилища. Например да не се включват, че ще се национализират жилищата, които се санират с държавни пари. Това ни тревожи.
- Какъв е по-добрият вариант – общините да сключват рамкови споразумения или да правят отделни поръчки за санирането?
- Имаме изискване по закон еднотипни обществени поръчки да не се разделят. Затова ние настояваме за писмени методически указания по специфичните обществени поръчки по тази програма от Агенцията за обществени поръчки (АОП). Ние сме готови да ги прилагаме. Засега в методическите указания, които сме обсъждали, има много текстове, които притесняват общините относно законосъобразността. За да се икономиса отново време, процедурите няма да преминават през предварително съгласуване през АОП и затова искаме неяснотите да се изчистят с методически указания, за да не се допуснат грешки.
Второто ни притеснение е за липсата на каквито и да са индикативни показатели за стойността. Дадени са технически спецификации и ние ще ги прилагаме. Би следвало поне работно да имаме някакви индикативни ориентировъчни данни за стойността на поръчките, за да има еднотипен подход. Имаше доста притеснения, изразени по така препоръчания инженеринг – проектиране и изпълнение да се възлага на едни и същи фирми. Има плюсове и минуси, като всяка община трябва да си преценява дали проектирането и строителните работи да са в една поръчка или отделно. Общините сами ще решават.
- Кога може да започне санирането на първите блокове? Според министър Павлова – следващото лято.
- Не бих спорила с нея. Мисля, че по-компетентният отговор ще дойде от МРРБ, защото топката още не е прехвърлена в нашето поле и всичко е на ниво проект. Даже не сме видели програмата, а имаме само методическите указания към нея.
- Ще стигнат ли парите за сняг на общините?
- Нямаме сигнали за недостиг на средства. Предстои траншът за първите месеци на т.г. от държавата. За планинските общини субсидията беше увеличена.
- Достатъчно ли е увеличението от 4 млн. лв. за планинските общини?
- Не е достатъчно, но пак е стъпка напред.
- До края на март трябва да има нова методика за определяне на такса смет. Обсъждате ли я с новото правителство?
- Формирана е работна група и тя трябва да заработи тази седмица. Провели сме наши вътрешни обсъждания.
- Отново има закъсали общини. Държавата отпуска безлихвен заем на Перник. Това ли е начинът за справяне с проблема?
- Ние принципно сме „за” всяко додаване, на която и да е община. Нашето настояване винаги е било да се прави на базата на ясни критерии, да се обсъдят в общинския съвет, допълнителният ресурс до какъв по-добър финансов резултат ще доведе. За съжаление тази практика за подпомагане по такъв начин на общини с обективен структурен дефицит остана. Недостигът на средства в Перник е структурен, защото в ръководството се смениха всички възможни цветове, а финансовото й състояние не се промени.
- Какъв е размерът на дълговете към бизнеса?
- Това е много динамична величина. Ние следим размера на бюджетната ни задлъжнялост, която изключва тази по европроекти. Дълговете са основно към доставчици на еленергия, ВиК и т.н. Тя е в рамките на ежегодните 150 – 160 млн. лв. Това са т.нар. местни дейности, за които няма приходоизточник - например уличното осветление. То формира само разход. При общинските пътища, които са 60 на сто от пътната мрежа в страната, също няма законен приходоизточник. Не говоря за изграждането им, а за поддръжката. Пътният данък беше отменен, приходите от винетки отиват в държавната хазна. Субсидията за общинските пътища е 50 – 60 млн. лв. за всичките 23 000 км. Европари за тях вече няма да има, защото във всички страни от ЕС общинската пътна мрежа е национален, а не европейски приоритет.
- Държавната администрация ще се оптимизира през следващите години. Общините има ли накъде да свиват персонал?
- Държавната администрация в предишните години никога не е изпълнявала изискванията за съкращения, за разлика от общините, и дори се е увеличавала. Ние чинно ги изпълнявахме – с изключение на няколко общини. Стандартите за общинската администрация са от 2009 г., а минималната заплата е почти 2 пъти по-висока. Вдигаме и най-близките до тях и това води до съкращаване на персонал – не от административна, а от икономическа принуда. По-богатите общини успяват със собствени ресурси за поемат дейности, които носят приходи – контрол по Закона за защита на потребителите - съставят се актове и се събират пари. Основната част от малките и средните общини са се свили в един критичен минимум от хора, като не казвам, че се използват по най-ефективния начин. Стига се до случаи, в които един човек върши несъвместими неща, понеже няма на кого да се дадат. Обикновено властта, като пише закон, има и текст - да се състави звено, което да работи по него, например по Закона за защита на потребителите. На половин бройка няма кого да назначим, а звената трябва да са поне от 3-ма човека. Някои дори започнаха да съкращават от данъчната си администрация и така реално секат клона, на който седят.