Новини за недвижими имоти
И ВиК ще казва кой да строи
Рубрика: Градоустройство Източник: КапиталСпирачка за развитие на строителния бизнес и предпоставки за административен произвол създават някои от промените в Закона за водите, приети от парламента.
Това е обобщената оценка на строителни предприемачи, които "Капитал" потърси за коментар. От браншовите организации подсказаха, че ще настояват пред президента Георги Първанов да наложи вето на закона.
Измененият закон забранява да бъдат включвани в канализационна мрежа сгради, когато в населеното място липсва изградена пречиствателна станция или същестуващата инфраструктура няма капацитет да поеме отвеждането и пречистването на отпадни води. Един от основните аргументи на вносителите на проекта е по законен път да бъде ограничено безразборното строителство по морските и планинските курорти. "Държавата и общините бягат от отговорност, тъй като те са длъжни да изграждат инфраструктурата", казва Калин Балкански, председател на контролния съвет на строителната камара. В момента от 65 ВиК дружества в страната само едно е дадено на концесия, останалите са държавни, общински или със смесена собственост. "Вместо да реши проблема с изграждането и финансирането на канализационната система на страната, законодателят избира най-лесния начин и казва - няма пречиствателни станции, няма да строите", коментира Пламен Андреев, съсобственик на "Планет холдинг". "С този закон сроковете за издаване на разрешителни за строеж ще се увеличат и ще зависят от много хора, което ще създаде предпоставки за рекет", категоричен е Иван Андонов, главен инженер на строителна фирма "Лъки" от Варна.
Каква е ролята на ВиК дружествата
В закона не е посочено каква точно ще бъде функцията на ВиК дружествата. Индиректно обаче те получават неписани правомощия, тъй като водните оператори стопанисват и управляват водопроводната и канализационната мрежа. Едно от новите изисквания на закона е да се опазва количеството на водите и да се осигурява ефективното им използване при предоставяне на водни услуги. Точно водните услуги са основният предмет на дейност на ВиК дружествата. За целта е предвидено да се определят норми на потребление, които ще бъдат регламентирани в наредба на Министерския съвет. Подзаконовият нормативен документ трябва да бъде изработен от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От ведомството на министър Джевдет Чакъров признаха, че все още няма разработен проект за наредба. Не е ясно и какви ще бъдат критериите за определяне на нормите на потребление, тъй като работата по наредбата все още не е започнала, но най-вероятно изходните данни ще бъдат поискани от ВиК дружествата.
Сериозен пропуск в закона според строителни предприемачи е, че в него не е указано кой орган ще определя какви са възможностите на водопреносната и канализационната мрежа. Предвидени са обаче санкции за длъжностните лица, които издадат разрешение за включване на нови сгради в канализационната мрежа, без тя да има капацитет. Както е известно, пречиствателните станции се стопанисват от ВиК дружествата, но те изпитват хроничен недостиг на инвестиции. Възможност за привличане на средства във водния сектор е програма ИСПА на ЕС, която е за инфраструктурни проекти. Малко са обаче водните оператори в България, които имат разработени инвестиционни планове, за да кандидатстват по предприсъединителната програма. Доказателство за това е, че до 30 юни т.г. само 12.5% от предвидените за България пари по ИСПА са усвоени.
Печална равносметка
Прогнозите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството показват, че са нужни 9 млрд. евро инвестиции до 2014 г. за водоснабдяване и канализация в България. В приетата от правителството преди месец Национална стратегия за развитие на инфраструктурата на България е записано, че трябва да бъдат изградени 363 нови пречиствателни станции, да се доизградят 10 и да се модернизират още 40. Дори е изчислено, че трябва да се намерят над 2 млрд. евро инвестиции, защото около 70% от градовете и само 2% от селата имат канализация, а населението в тях е над 3.8 млн. души. Над 20% от изградените канализационни мрежи са физически и морално амортизирани и се нуждаят от реконструкция, а в някои случаи - от цялостна подмяна. Неефективното функциониране на канализационните мрежи води до висока инфилтрация и ексфилтрация, замърсяване на водни обекти, както и до аварийни ситуации и наводнения на потребители.
Законодателни противоречия
На въпрос на "Капитал" защо в закона не са предвидени критерии и норми за инвестиционната политика на ВиК фирмите от пресцентъра на МОСВ отговориха: "Ако някой е смятал, че има нещо нередно в измененията на закона, е трябвало да възрази при приемането му. Щом законът е приет, няма проблеми!"
Оказва се, че при разработката на законопроекта не е потърсено мнението на строителната камара - най-голямата браншова организация в сектора. "В последните 15 години не се правят закони, за да вършат работа, а да угодят на някого. Депутатите трябва да привличат компетентни хора, за да не се налага постоянно да се променят закони", препоръчва Калин Балкански.
Приемането на промените в Закона за водите също е някакъв вид законодателен компромис. Признава го и ръководството на парламентарната комисия по околна среда и водите, вносител на поправките за разглеждане в пленарната зала. В мотивите е посочено, че законопроектът има за цел спешно да транспонира разпоредбите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС в българското законодателство, но извън неговия обхват остават много въпроси, свързани с водния сектор. За пример са посочени два съществени проблема - за собствеността върху водостопанските системи и съоражения и за управлението на водите.
В Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета от Министерския съвет през 2004 г., е предвидено да бъдат приети два специализирани закона - за управление на водите и за водоснабдяване и канализация. Законопроектът за управление на водите е внесен в парламента, а законопроектът за водоснабдяване и канализация още не е готов. И двата законопроекта трябва да се разглеждат в пакет, единодушни са от парламентарната комисия по околна среда и водите.
Поради липсата на специални закони вече няколко години не може да се намери решение на конфликта между строителните предприемачи и ВиК дружествата за изграждане на водоснабдителните и канализационните мрежи. По закон изграждането на публичната инфраструктура, каквито са ВиК съоръженията, е задължение на държавата и на общините. ВиК дружествата, които са държавна или общинска собственост, нямат средства за подобна инвестиция. Строителните предприемачи са принудени да изграждат водопроводните и канализационните съоръжения за своя сметка, за да не спират дейността си, но искат възмездяване на вложените средства.
Най-често се прилага схемата за дарения. Предприемачите подписват договор с общината, че ще изградят водопроводната и канализационната инсталация за своя сметка. Този казус е нерешим, докато не се приемат двата липсващи закона за водния сектор, единодушни са строителните предприемачи. Когато става въпрос за 10-20 метра тръби, проектът не се оскъпява значително, но има случаи, в които се налага изграждането на километри водопровод и канализация, които по закон стават собственост на водния оператор, а се плащат от инвеститора. K