Новини за недвижими имоти
Хипермаркетите влагат повече пари у нас
Рубрика: Актуално Източник: imoti.net
Това се посочва в изследване "Приоритети за търговците с
хранителни продукти на възникващи пазари, 2003 г." на консултантската компания
A.T. Kearney. В проучването, в което са обхваната 30 държави с развиващи се
икономики от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, България заема 13 място по
перспективност.
По данни на националната статистика магазините за храни, напитки и тютюневи
изделия у нас непрекъснато растат. Потреблението също върви плавно нагоре (виж
таблицата). В същото време стъпилите вече на българския пазар "Била" и "Метро"
заемат първите места на най-бързо растящите компании у нас по нетни приходи от
продажби според годишните счетоводни отчети на дружествата. Това се постига чрез
ниски маржове от 6-8%, в редки случаи до 10% и големи обороти.
Заразени от "летящия" им български старт, в момента почвата опипват "Кауфланд",
"Лидл", "Хит", "Практикер" и "Оби".
Най-амбициозна е програмата на германската верига "Кауфланд", която планира да
открие 25-30 обекта в следващите 5-6 години у нас. Друга немска компания -
"Хит", също ще прави верига от 15 хипермаркета. Двете вериги вече закупиха
първите терени и от следващата година започва реализацията на мащабните им
инвестиционни програми, които се оценяват на около 150 млн. евро в продължение
на няколко години.
В същото време експанзията на австрийската верига хипермаркети "Била" ще
продължи, казаха от компанията. От стъпването си на българския пазар през
октомври 2000 г. "Била" има пуснати в експлоатация 11 магазина. Стратегията на
дружеството е да строи по четири-пет обекта годишно в градове с население над
100 хиляди души. Най-старата западна верига у нас - "Метро", има изградени седем
хипермаркета, а регистрираните й клиенти са близо 600 хиляди.
Появата на чуждите компании ожесточи битката за подходящи терени, които в София
и Варна са на изчерпване.
Резултатът от повишения интерес е поскъпване на парцелите, като за определени
имоти цената в София е скочила почти двойно от 55 на 100 евро на кв. м. Като
цяло за последната година тези терени са поскъпнали с около 15%. Основните
изисквания на веригите са теренът да бъде с площ от 15 до 20 декара. Строи се по
типов проект с обща търговска и складова част между 3 и 6 хиляди квадратни метра
и открит паркинг с около 250 места. Досега единствено турската верига "Рамстор",
собственост на фамилията Коч, си позволи лукса да построи подземен паркинг за
магазина си в "Западен парк" в София.
Инвестицията за построяване на хипермаркет заедно с прилежащата му
инфраструктура и купуването на терена е между пет и осем милиона евро. Възвръща
се средно за пет години. Самото строителство на обекта отнема от три до пет
месеца, а подготовката на разрешителните отнема около половин година.
За да се конкурират успешно с големите вериги, българските търговци на
хранителни стоки се обединиха в "СВА-България". Ноу-хауто е унгарско. Затова
освен 24-те български фирми акционер е и "СВА-Унгария". В сдружението влязоха 86
магазина от 18 града, в които пазаруват около 150 хиляди души дневно по данни на
"СВА-България". Членството в нея е отворено за нови акционери. Основната цел на
обединението беше да се договорят по-големи отстъпки от дистрибуторите и
производителите, за да се свалят цените в българските магазини. Това е
единственият им шанс да бъдат конкурентни на хипермаркети. "СВА-България" също
като големите магазини планира да произвежда продукти със собствена марка чрез
директно договаряне с производителите. Централната складова база ще бъде в
София. Тя ще координира доставките до регионалните центрове, които ще са девет.
Година и половина ще бъде буферният период, в който сегашните магазини трябва да
сложат търговската марка СВА. Първият вече го направи в Габрово.
Основният печеливш от появата на новите играчи на пазара е клиентът, защото
веригите ще държат възможно най-ниски цени за привличане на потребителската
маса. В момента те залагат на различни видове промоции, отстъпки и продажба на
изплащане. Най-новият начин за привличането на клиентите е предоставянето на
потребителски кредити. "Метро" и "Технополис" работят с Обединена българска
банка, "Рамстор" - с "Демир банк", а "СВА - България" съвсем скоро ще предлагат
услугата чрез банка ДСК, която беше купена от унгарската ОТЕ.
Ще започне битка и за фирмите доставчици. Българските производители ще бъдат
стимулирани да произвеждат нови продукти на конкурентни цени и с европейско
качество, за да могат да се продават и в останалите магазини на веригата. Всяка
една от тях има собствени марки продукти. Марките на "Метро" са "Аро", "Метро
куолити", "Аляска", "Фауст". Под тях се продават хранителни и нехранителни стоки
на ниски цени. "Кауфланд" също има свои марки.
Другият положителен ефект върху пазара е изтикването на сенчестата икономика.
Хипермаркетите налагат правилото да се работи на светло, защото няма скрит ДДС,
както и сделка без фактура. Практиката показва, че веригите първи въвеждат
всички изисквания по отношение на пакетирането на стоките и тяхното етикиране.
Работи се по европейските норми и в областта на рекламациите. Така клиентът
постепенно свиква да брани правата си и пазарува там, където го обслужват
най-добре.
Хипермаркетите (магазините над 1000 кв. м) са 0.1% от всички обекти,
попадащи в категорията хранителни стоки в България и правят около процент от
търговията с близо 40-те бързооборотни хранителни и нехранителни стоки. Това
показва изследване на агенцията за пазарни проучвания ACNielsen от май 2002 г.
Все още половината магазини за хранителни стоки са с площ под 20 кв. м. В София
общият брой на търговските обекти е намалял с 3.8%, което е белег за
концентрация на търговията. Подобна е тенденцията и в градовете, докато в селата
отварят врати нови малки магазинчета.
Продажбите на прясна храна - месо, мляко, сирене, кашкавал, са по-значими за
малките магазини - около 45% от оборотите им идват от тях. При големите магазини
- хипермаркетите около 34% се падат на прясната храна. Делът на пакетираните
храни се движи между 20 и 30% от оборота.
Търговията с битова химия и стоки за личната хигиена се изтегля към
хипермаркетите и супермаркетите. Колкото по-малък е магазинът, толкова по-малка
част от продажбите му идват от тях. Това се обяснява с бума на новооткритите
специализирани магазини за битова химия. Тенденцията е бирата и безалкохолните
напитки да се купуват от кварталния магазин, който е наблизо. Цигарите и
алкохолът държат еднакъв процент от оборота на магазина независимо от големината
му - около 3-4%, показва още проучването.