Новини за недвижими имоти
Хималаите - крепостта на Буда
Рубрика: Интересно Източник:Специалистите определят Лахул и Спити като открит музей по геология. Благодарение на нищожната ерозия и почти пълната липса на растителност там са се запазили видими следи от всички геоложки епохи на земята - още от времето, когато тук е било дъно на море, преди то да пресъхне и Хималаите да "пораснат", та до днес. Историците са на мнение, че животът по тези места има хилядолетна история, но за съжаление за нея знаем твърде малко.
Отдавна зад гърба ни остана прекрасното малко селце Сахаран, откъдето по р. Сатледж влязохме във високата част на планината, чиито върхове се издигат над 6000 м. По кошмарния път сновяха военни коли, претъпкани с покрити от прах военни, които ни спираха, за да преминат на колони или да проверят разрешението ни да дойдем тук, но нищо не можеше да смути хубавото ни настроение. Под шосето в страховити каньони се пенеше реката и по целия път си мислех какво ли ще стане, ако паднем във врящия ад. Непрекъснато карахме между тесните стени или покрай самия им горен ръб, откъдето гледката спираше дъха. Границата беше вероятно само на десетина километра, а още двадесет ни деляха от Цапаранг - столицата на голямото западнотибетско княжество от IХ в. Гуге. Мравешката ни скорост не даваше възможност да правим предположения кога ще пристигнем до селцето Табо, където се намираше едноименният будистки манастир. Пристигнахме там почти на залез.
Табо гомпа е един от най-важните манастири в тибетския будистки свят. Построили са го още през 996 г. Освен в манастирите Алчи в Ладак и този в Цапаранг тук са събрани най-добре запазените и най-ценните в света произведения на тибетското изкуство. Главният от деветте му храма има 33 статуи на божества от пантеона на хималайския будизъм с изключителна стойност. На отсрещната страна на реката са няколкото обитаеми от ламите пещери, които образуват манастира Пхо. Техните стени също са изпъстрени със стенописи. Един лама там ми разкри, че по склоновете на планината, висока тук над 7000 м, живее редкият вид от семейството на котките - снежният леопард.
Манастирът на бялата раковина или Дункар гомпа отстои само на тридесетина километра срещу течението на р. Спити и също така е един от най-ценните в будисткия свят. Разположен е върху група високи, ерозирани скали. Някога е бил столица на цялата долина на Спити, но после го превърнали в затвор. Тук се пази колекция от най-красивите танки (будистките икони върху плат) в помещения, пълни с изумителни стенописи и статуи. В главния храм е издигната грамадна позлатена статуя на Буда Майтрея. Скалите, върху които е строен Дункар, непрекъснато се рутят и има реална опасност някой ден всичките сгради да се сгромолясат по склона във водите на реката. Дункар е прочут и с многото редки билки, които растат наоколо. Затова тук идват лами и лечители от всички краища на Хималаите, да ги събират и правят от тях лекарствата на прочутата тибетска медицина.
Лахул е на запад от Спити и е по горното течение на голямата река Ченаб. Всъщност това е цяла система от планински реки, които се вливат в нея, една от които е р. Лахул. Долината на тази област е в каньон, разположен е между веригите на рида Занскар, Централния хималайски хребет и този на Пир Панджал. Той е достъпен единствено през няколко прохода, и то само за няколко месеца в годината. За да се отиде от Спити в Лахул, се минава през прохода Кунцум-ла, на височина 4551 м. Според местна легенда в древни времена Лахул бил заобиколен с планини и никой не можел да припари дотам. Хората научили от птиците, че на едно място планината би могла да се прекоси. С много мъка те измолили бог Шива да направи проход, но той ги предупредил, че преминаването му ще е свързано с опасни и чести промени на времето и внезапни бури. Много хора са оставили костите си на това място.
Главният град на Лахул и Спити е Кейлонг. Разположен е в котловина, над която също има много манастири и високи върхове.
Чак след като прекосихме Пир Панджал през високия проход Ротанг, планината се поукроти и шосето стана прилично. Без да усетим, по него достигнахме до Манали, откъдето пътят продължава нагоре към бившето тибетско княжество Ладак, днес част от северноиндийския щат Джаму и Кашмир, а надолу отвежда до долината Кулу. Там в планинското село Нагар, в необикновено красива гора под извисяващите се снежни върхове, на голям правоъгълен камък се чете надпис: "На 13 декември 1947 година тук беше предадено на огъня тялото на Николай Рьорих - великия руски приятел на Индия. Да бъде мир." Тук големият художник и учен енциклопедист е прекарал последните години на своя живот.
Николай Генов