Новини за недвижими имоти
ЕС е в безпътица за строежа на пътища
Рубрика: Градоустройство Източник: Дневник Ако за ЕС строителството на транспортна инфраструктура е важен приоритет, за България той би трябвало да бъде още по-важен дори само предвид факта, че през територията на страната преминават четири от десетте трансевропейски маршрута. Това са коридор ІV Дрезден/Нюрнберг - Истанбул (през България с две разклонения: участък Видин - София - Кулата с обща дължина 446 км) и участък Видин - София - Капитан Андреево с обща дължина 558 км), коридор VІІІ Дуръс - Варна, съвпадащ с античния търговски път (през България участък Гюешево - София - Пловдив - Бургас - Варна с обща дължина 639 км), и коридор ІХ Хелзинки - Александруполис (през България участък Русе - Стара Загора - Маказа/Свиленград с обща дължина 598). Важен коридор е и р. Дунав, която в картите на трансевропейските маршрути фигурира като коридор VІІ. Чрез отклонение от Ниш към София България е свързана и с коридор Х Залцбург - Солун.Забавянето в изграждането на тези пътища, което сме свикнали да обясняваме най-вече с недостатъците на националната администрация, обаче е силно зависимо и от фактори извън българския контрол.
На първо място, проблемите произтичат от самия Европейския съюз, който се очаква да предостави по-голямата част от парите за строителство.
При обща стойност на TEN проектите, равна на шест годишни бюджета на целия съюз, още през 2004 г. стана ясно, че снабдяването на Европа с ефективна и модерна пътна мрежа ще трябва да бъде разсрочено отвъд 2015 г. Оптимистичните разчети тогава посочиха 2020 г. като крайна дата за приключване на работите, а измежду стотиците отсечки бяха набелязани 30 с приоритетно значение на обща стойност 225 млрд. евро. Затегналите се преговори за бюджет 2007 - 2013 на ЕС обаче, където започна битка за изразходването на буквално всеки евроцент, сигнализират, че предстои ново отсяване на транспортните приоритети. Предварителните калкулации сочат, че през седемгодишния период ЕС ще може да задели не повече от 20.35 млрд. евро за строеж на пътища, докато само за инвестиране в 30-те приоритетни проекта през същия период са необходими 140 млрд. евро.
В меморандум на ЕК от тази година в прав текст се посочва, че ако необходимите средства не бъдат осигурени дори и след мобилизирането на националните бюджети, частния сектор и приходите от такси, приоритетните проекти ще бъдат отложени,а някои от тях направо заличени.
Заличаването ще започне с тези, които излизат извън границите на Евросъюза. Това означава, че коридор ІІ Берлин - Нижни Новгород и коридор ІІІ Берлин - Киев ще свършат в най-добрия случай до източната граница на Полша, а коридори ІХ и Х вероятно изобщо няма да се състоят. От останалите проекти финансиране ще получат първо тези, които са вече в напреднала фаза, а незапочнатите просто ще останат да чакат по-добри времена.
Така, докато сегашният приоритетен списък от 30 проекта съществува, България ще фигурира в него. Под №7 там е вписана магистралата Игуменица/Патра - Атина - София - Будапеща, част от която са пътят София - Кулата (със срок на довършване през 2010 г.) и коридор номер 8 (със срок на довършване 2006 г.). Под №18 каналът Рейн - Майн - Дунав, обработването на плитчините на Дунав в България и Румъния е включено като подпроект със срок на довършване 2011 г. Дунав мост 2 при Видин - Калафат е с дата на довършване 2015 г. и е част от проект №22, който всъщност е коридор ІV.
Предвид бюджетните индикации обаче дори завършването на напредналите проекти може да се окаже проблематично. Размерът на заявките за съфинансиране на започнатите дейности, постъпили в Брюксел от държавите членки, вече е в пъти по-голям от наличните средства. От горепосочения меморандум на ЕК става ясно, че само проектите, за които е поискано европейско съфинансиране през 2001 г., са били способни да абсорбират три пъти наличния бюджет, а през 2004 г. обявените разходи само за 7 от 30-те приоритетни проекта са били четири пъти повече от реално предоставения бюджет.
Брюксел реагира на патовата ситуация по стандартния начин: чрез създаване на нова администрация.
Дни преди началото на лятната си отпуска ЕК обяви, че създава специална Изпълнителна агенция за трансевропейската транспортна мрежа, на която прехвърля техническото и административно управление на проектите, включително и грижата за намирането на средства. За шест от напредналите проекти, нуждаещи се спешно от довършващо финансиране, веднага бяха назначени специални координатори. Още тук обаче беше приложен подходът на ограничаване на инвестициите до границите на съюза: коридор V Триест - Лвов например ще спре през 2015 г. до украинската граница.
Какво означава за България евробезпътицата при строежа на пътища не е трудно да се прозре. За да попадне една или друга отсечка в бъдещия още по-приоритетен списък, са необходими, първо, изчисления за оптимизиране на разходите и ефективността и, второ, лобиране. Тъкмо това се опита да каже миналата седмица германският евродепутат Маркус Фербер, когато заяви по радио "Дойче веле", че България и Румъния може да изчезнат от картите на трансевропейските магистрали.