Новини за недвижими имоти

ЕС: А сега накъде!?

Доста време те просто чуваха само това, което им отърваше, смятайки, че лошото което расте с бясно темпо е просто кошмарен сън. Но се оказа, че е време да изровят главите си от пясъците на собствените си розови химери и недостигната до сега задружност да намерят пътя извеждащ от пустинята на проблемите на срещата на върха. 

Впрочем, а какво друго могат да направят, след звучния ирландски шамар за аятоласите на Лисабонския договор !!! Отхвърлянето му на референдума в Ирландия просто доказа и на онези, които вярваха, че с времето богатите, стари членки на ЕС ще преодолеят неприязъна към новобранците.

Да, ама не !  

Познавайки добре методите за правене на политика в общността, добре информирани източници предсказват, че конкретни решения около отхвърлянето на Договора от Лисабон в Ирландия не бива да се очакват от Съвета на ЕС. 

Отново ще се включи на пълни обороти машината за “бля-бля”, която  трябва да потуши информационното злободневие на ирландското фиаско на Лисабонския договор, с непрекъснато и повсеместно изтъкване, как в останалите страни членки на ЕС договорът се одобрява. 

По другите, при това не по-малко стратегически важни европейски проблеми, чиновниците на ЕС са подготвили доста материали за дискусии. Но едва ли ще стигне време за тяното детайлно разглеждане.

Все пак лидерите на държавите от ЕС са принудени от обстоятелствата да изкажат поне някакво становище по сериозните проблеми, предизвикани от непрекъснато повишаващите се цени на храните и петролните продукти в ЕС, което предизвиква протестни действия във всички страните членки. Ако и този път не бъдат взети мерки, нищо чудно в скоро време Европа да стане терен на социални неразбории. 

Като възможните варианти, експертите предлагат освобождаване на големи количества храни от интервенционните запаси в ЕС, спиране на финансовите екстри за износ на селскостопанска продукция извън ЕС, завишаване преките помощи за земеделците. 

България, Унгария, Полша, Румъния, Естония и Словакия ще се опитат да използват ситуацията, за да  настояват плащанията за нашите селски стопанства да се изравни до две години, с това на  колегите им от "по-старите" държави-членки.

Франция, която на 1 юли поема от Словения ротационното председателство на съюза, ще предложи промени в средносрочен план в налаганите сега различни данъци върху горивата. 

Притиснат от нарастващата легална и нелегална емигрантска вълна и ставащата все по-организирана и мащабна престъпност Европейският съвет ще трябва да се занимае сериозно и със своята вътрешна сигурност. 

Налага се решителна и безкомпромисна политика за предоставяне на убежище, за привличане на висококвалифицирани специалисти от държави извън ЕС, укрепването на европейските агенции ФРОНТЕКС, ЕВРОПОЛ и ЕВРОДЖЪСТ, въвеждането на най-нови технологии в обмена на полицейски данни и пр.

Изглежда бъдещето на приемането на нови членки в ЕС се превръща в сериозно предизвикателство за лидерите на ЕС след ирландското “не”. Те са поставени пред деликатна ситуация: ако потвърдят или поне споменат за  европейската перспектива пред страните от Западните Балкани сигурно ще бъдат възприети като държавници, които не се съобразяват с желанията на своите избиратели. 

И ако това е нещо като навик, отдавна хванал мазол, онези наши съюзници, като ирландците, холандците и ирландците/ и не само те/ хич няма да им се церемонят, а им ще спретнат такива фокуси, че свят да им се завие. Тогава няма да им е нито до Западни, нито до Източни, нито дори за Централни Балкани и Европи.

Затова очакваните процеси на окуражаване на започнатото от Европейската комисия визово либерализиране със страните от региона на запад от нас ще остане само административно-пропаганден проект. 

Не бива да се забравят гръцките ултиматуми за името, знамето, а и въобще за територията на след югославска Македония. Така че ще бъде несериозно, при сегашната нейна вътрешна нестабилност, да започнат преговори за нейното членство в ЕС да започнат до края на годината. 

Като се има пред вид и че Франция поема председателството на ЕС след 10 дни, не бива да се забравя за нейното поведение в международните дела, което понякога е изненадващо за онезо, които са позабравили за винаги и постоянно прокарваната политика за налагане на френските интереси. 

А именно тези френски интереси, накараха французите, а след това пък холандските интереси, накараха холандците да кажат “не” на Лисабонския договор през 2005 година. 

Затова, не учудват думите на френският премиер Франсоа Фийон, който обеща във своя парламент “френско председателство на ЕС, което ще е "без горчивина или стоене на едно място".

Може би за французите, това ще бъде така. Е, ще поживеем, ще видим...

Радослав Михайлов