Новини за недвижими имоти
Емил Хърсев: Лошите кредити у нас са много по-малко лоши от тези в Европа и в САЩ
Рубрика: Интервю Източник: Вашето мнение за доклада, отразява ли реалната картина и посочва ли точните проблеми?Проблемите за посочване ги посочва, но се опасявам, че мнението ми за доклада се доближава до това на финансовия министър. В смисъл, че не са достатъчно дообмислени формулировките, които се правят там. Особено добилите популярност и доста спорни както се оказа между авторите на доклада тези за бъдещето на данъчната система. Аз не ги приемам.
Сякаш дори се наблюдава отказ от страна на някои от авторите от отделни части от доклада...
Най-вероятно такова авторство въобще е нямало. В смисъл, не допускам колеги, които познавам, примерно Стоян Александров, изключително опитен финансист, а и който да е финансист, да застане зад една видимо непродуктивна идея.
Вие вече посочихте един от спорните пунктове. Там е записано предложението за премахване на плоския данък, но и намаляване и диференцирана ставка по ДДС. Както и въвеждане на данък за големите наследства. Какъв ще бъде ефектът от подобни мерки?
Според мен изцяло негативен от всичките изброени. Много е опасно диференцирането на ДДС. С изключение на измамниците не виждам на друг какво ще помогне. Голяма илюзия е непознаването на механизма, по който действа този данък и идеята, че с неговото диференциране може да се подпомага един или друг потребител. Това не е възможно. Най-доброто за оборотния данък, за универсалния оборотен данък е той да е еднакъв за всички.
Тук много се спекулира с това, че видиш ли на туризма била дадена облекчена ставка. Това въобще не е така. Повтарям, това въобще не е така. Това, което се възприема като облекчен ДДС в туризма е всъщност един компромис, защото това облекчение се предлага за туристическите пакети, които от своя страна представляват износ, износ на туристически продукт.
Мнението ви за премахването на плоския данък?
Това въобще не бих и дискутирал. Това е категорично контрапродуктивна мярка. Ликвидиране на едно от малкото предимства в областта на конкурентноспособността, които има българската икономика. Едно от малкото ценни неща, което през последните години в данъчната система бе установено и се надявам сега след този спор по въпросния доклад, вече ще бъде ясно, че има национален консенсус по повод запазването на тази данъчна форма.
Много коментари предизвикаха и мерките за преодоляване на кризата. Дават се три сценария – оптимистичен, реалистичен и песимистичен, вие обаче обикновено бягате от даване на точен лаг във времето за развитието на определен процес. Кой вие смятате за реалистичен?
Измислени от край до край базирани хипотези, които към днешна дата вече не са верни. Към днешна дата можем спокойно да твърдим, че цялата икономика на света, така и България е преодоляла долната точка на спада. Т.е. ние сме излезли от фактическата, същинската криза. Друг е въпросът, че след рецесията следва един още по-неприятен, много по-рисков и много по-опасен период, за който все още не се говори масово. Рецесията се разглежда като единственото зло. Създава се погрешното впечатление, че щом достигнем най-ниската точка на кривата и някак си магически след това обратно на другия ден ще се събудим на предкризисния връх. Това не е вярно. След рецесията следва депресия. Едно бавно и мъчително възстановяване на икономиката от сполетялата я криза. Това нещо може да трае години.
Странно е, че не се говори за това. Пред DarikFinance.bg още преди повече от година предупредихте за този развой. Тогава Вие споменахте за кризата и за това, че след нея ще има дълго плато, което ще бъде кривата на излизане.
Абсолютно вярно. Може да се проследи профила на абсолютно всички кризи през които човечеството е минало досега. Великата депресия. През 1933 г. се достига най-ниското ниво, а достигането на предкризисното ниво е чак през 1938 г. т.е. 5 години по-късно. При това веднага след достигане на предкризисното ниво следва една много интересна особеност – така наречената рецесия в депресията. Следва една мини криза. Едва в предвоенните години се достига до един растеж, който за съжаление не се базира на мирно създаване на БВП, а на военни доставки.
Ще Ви върна към доклада. Там се споменава и за една ваша идея за паралелното въвеждане на еврото и за ускорено влизане в ERM2. Смятате ли, че това от сегашна гледна точка е възможно и нужно ли е?
Паралелното въвеждане на еврото е един факт. В България ние много повече работим в евро като пари /в общата им дефиниция/, включително средство за натрупване и т.н, разплащане, мерна единица както искате да ги дефинирате тези парични функции. Ще забележите, че над 70% от всички депозити в момента и дългосрочни и портфейлни позиции са деноминирани в евро. Наемите са деноминирани в евро, дългосрочни договори се сключват в евро. Еврото има далеч по-широко приложение в момента в паричното обръщение от самия лев. И това да се отрича означава просто да не се знае за какво става въпрос. И в бъдеще все повече ще се увеличава делът на еврото в паричния оборот.
В доклада за банковата система се казва, че е стабилна, но се казва, че банките постепенно се превръщат във фактор, задълбочаващ икономическата, а от там и финансовата криза, заради високите лихви и практически замрялото кредитиране, включително фирменото. Дискутира се и възможността за намаляването на МЗР и отпадането на държавната гаранция по промоционалните депозити. Вие като подуправител на БНБ преди години какво мислите за тези предложения?
Според мен, за някои от тях може да се мисли, според мен не в момента. Рано е още за това, като например, допълнителното намаляване на задължителните резерви. Все пак би могло да се мисли по този въпрос, за отпадането на някои забрани, които са наложени с цел допълнителна капитализация на банките. В същото време би могло да се мисли за възстановянето на някои поохлабени /нека да си позволя този термин/ рестрикции върху банките.
Не мисля, че банките са фактор за кризата. Напротив! На тяхното разумно до момента поведение дължим едно много по-гладко преминаване на българската икономика през кризата. Надявам се това да се запази, а и такива са сигналите. Те само потвърждават факта, че дъното на кризата е преминато. Факт е, че лихвените проценти започват да падат. Разбира се не можем да очакваме чудеса, не можем да очакваме възстановяване на онова положение отпреди две години. Банките за мен са определено един стабилизиращ фактор. Що се отнася до високите лихви – ами пазар. Като всяка цена, така и тази на кредитите се формира на базата на търсенето и предлагането. При увеличаването на риска тя расте, защото рискът е компонент от цената на кредита. И всички тези лоши кредити, които са любима тема особено на журналисти и популярни анализатори на банковите технологии, в смисъл забелязва се ръст на лошите кредити, учудват се обаче защо лихвите растат. Естествено че ще растат. Нали с постъпленията от лихви трябва да се компенсират тези евентуални загуби от несъбираемост на кредитите.
Много интересно е, че България е една от малкото страни, където изобщо не се постави въпросът колко лоши са лошите кредити. И примерно лошите български кредити по-лоши ли са от американските!
Колко лоши са българските кредити?
Малко лоши са, защото имат много по-високо обезпечение отколкото аналогичните в Европа и САЩ, примерно. Ако един кредит спре да се обслужва той се класифицира като съмнителен, в един момент може да се класифицира и като загуба, но срещу него стои обезпечение, което може да се реализира. Не в условията на криза, когато въобще няма търсене на недвижимости, но в някакъв период от време, след две или три години този имот ще възстанови едно поне 50 или 70% от стойността си. Т.е. нашите лоши кредити са много по-малко лоши и много по-обезпечени от аналогичните в индустриалните страни.