Новини за недвижими имоти

Духът на София: Небостъргачът на барон Гендович

На няколко крачки от Народния театър в София величествено се издига красива седеметажна необарокова сграда, позната на столичани като „първия небостъргач” в града. Построена е през 1914 г. по поръчка на българския политик, предприемач и съратник на Левски – Христо Гендович. Проектът е дело на един от най-забележителните архитекти от началото на века, основателя на първото българско частно проектантско бюро Никола Лазаров. Роденият в гр. Сливен собственик на зданието е удостоен с титлата „барон” от руския император Александър II, заради заслугите му по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на ген. Дандевил. Скоро след Освобождението започнало стремглавото забогатяване на предприемчивия барон, който натрупал значителни средства от изпълнението на военни поръчки за източнорумелийската милиция и жандармерия. Кариерата му като влиятелен член на Либералната партия и депутат в десет народни събрания умножила влиянието и капитала му. През 1890 г. Гендович купил парцела около Народния театър. Наследниците му разказват, че преди да започне строежът на къщата, баронът живял със семейството си в триетажна постройка на терена, върху който днес се издига сградата на Съюза на композиторите в България. През 1910 г. в съседство започва строеж на френско-белгийска банка, който незаконно навлязъл в градината и конюшните на Гендович. Тогава баронът се зарича да построи по-голяма и по-хубава банка, която да засенчи чуждестранната. Четири години по-късно в извисилата се над околните къщи новопостроена величествена сграда се настанява първата Българска народна банка. Зад нея останал домът на Гендович.

Архитектурата на внушителното банково здание и днес впечатлява с европейското си излъчване. Проектирана е по виенски образец: едновременно монументална и раздвижена, с тераси, еркери през етажите и богато орнаментирана фасада. Стълбището й е изградено от монолитен врачански камък. Смесеното строителство - пруски свод с метални греди и липса на носещи колони, допълва уникалния й за времето облик. Според първоначалния план „небостъргачът” е трябвало да бъде с два купола, но поради междувременно започналите войни, вторият остава недовършен. Зданието става известно и като първата сграда в София със собствено локално парно.
През 1949 г. имотите на фамилия Гендович, сред които 3 къщи в София, 3 къщи в Пловдив, 3 къщи в Сливен и една стъкларска фабрика в Перник, са конфискувани от народната власт. „Небостъргачът” на барона споделя тяхната съдба. Впоследствие сградата до Народния театър периодично се ползва от общината, а след това е дадена на военните, които я превръщат в болница, офицерски стол, а накрая в хотел. За тази цел зданието претърпява множество промени – разваля се фасадата откъм страната на Съюза на композиторите, витрините се зазиждат, покривът бива скъсен, а за да има водоснабдяване в стаите, навсякъде се прокарват тръби. До 1966 г. в сградата се помещава и известното заведение “Бамбука”, където по това време често се събира елитът на София. В началото на 90-те години на XX в. по силата на закона за реституцията, след продължителни дела наследниците на барон Гендович успяват да си възвърнат собствеността над зданието. Постепенно те възстановят покрива, фасадата, облицовката на партера и цялостния облик в оригиналния му вид от началото на века. От 1994 г. насам в обявената за културен паметник сграда живеят потомците на барон Гендович, като част от етажите са отдадени на наематели.