Новини за недвижими имоти

Духът на София: Кино "Модерен театър"

Вероятно малцина от съвременните столичани знаят историята на невзрачното днес, но забележително до неотдавна, здание на първото кино в България – кино „Модерен театър“, намиращо се на оживения бул.“ Княгиня Мария Луиза“, в близост до Централните хали.

Според градските хроники в началото на миналия век на мястото на настоящата сграда се е издигала по-малка двуетажна къща с градинка отпред, която архитект Димитър Начев превръща в модерен киносалон, разполагащ със зала на две нива – 280 места в партера, 72 балконски места и 10 ложи. Поръчител е установилият се в България известен италиански предприемач от Рим Карло Вакаро, който инвестира около 1 милион тогавашни лева за трансформирането й. Киносалонът отворил врати на 4 януари 1908 г., петнадесет години след първите прожекции на братя Люмиер в Париж, и бързо се превръща в една от големите атракции на софийския светски живот. Скоро след откриването му обаче в тогавашната преса се появяват и негативни коментари и оплаквания от това, че билети за едни и същи места (на цена 30 и 40 стотинки) се продавали неколкократно, а тази измама водела до неописуем хаос при отварянето на вратите за прожекция. 

Вижте още: Духът на София: “КЪЩАТА С ТИТАНИТЕ” – Доходното здание на Коста Балабанов

През 1909 г. кино „Модерен театър“ става представител на световни марки за кинематографически уреди и техника (една от които е марката „Пате Фрер“) и започва да финансира първите български документални филми, а през 1914 г. и първия български игрален филм „Българан е галант.“ В зданието също се помещава и звукозаписната компания „Панавия“. С натрупаните средства през 1913 г. сградата на столичния киносалон се разширява и фасадата се изнася до началото на тротоара, като се изгражда до познатия и днес облик в стил виенски сецесион. Местата в киното се увеличават до 1000, което за размерите на тогавашното градско население (около 100-150 хиляди души) е внушителен капацитет.

По време на Първата световна война крупният собственик на киноверигата напуска тютюневия бизнес, а по-късно вероятно и сферата на киното, тъй като по време на национализацията кино „Модерен театър“ се оказва 99% собственост на Българска Търговска банка. След одържавяването името му се променя на кино „Цанко Церковски”, а в края на 90-те години на XX век се връща старото му име.

Въпреки статута си на паметник на културата, от 2004 г. кино „Модерен театър“ е оставено на саморазруха и споделя съдбата на множество други културни паметници в столицата с частни собственици. Днес красивата, но рушаща се историческа сграда, е обявена за продажба и безмълвно очаква своята съдба.

Вижте още: Духът на София: Къщата на Рачо Димчев