Новини за недвижими имоти

Духът на София: Министерство на земеделието

От лявата страна в началото на булевард „Христо Ботев” в столицата се намира едно невероятно здание, което впечатлява със своята красота и монументалност. Това е сградата на Министерството на земеделието и храните. Височината и „обикновената” архитектура на съседните постройки подчертават изяществото й. Първоначално тук се помещава столичната Окръжна палата.

Ето и историята на това здание.Всичко започва в годините преди първата национална катастрофа за България. Тогава страната ни е в икономически разцвет и много институции се стремят да се настанят в собствени постройки. Кипи усилен строеж в младата столицата, придобиваща истински европейски вид. Неслучайно оттогава са и повечето забележителни сгради – паметници на културата. Столичната Окръжна палата също се нуждае от свое собствено помещение, затова тя обявява конкурс за построяването му. 

Вижте още: Духът на София: Хотел "Савой палас"

Международно жури, съставено от френски, италиански, австрийски и български архитекти, през 1912 г. избира победителя. Първа и втора награда са определени за двата представени проекта на архитект Никола Лазаров.

Мястото, където е построена Окръжната палата, е определено още през 1910 г. Преди Освобождението на страната ни там са разположени софийските християнски и еврейски гробища. В началото на 80-те години столичната власт забранява там да се извършват погребения, а в началото на ХХ в. го превръща в обществен парк. Костите и паметните плочи на погребаните са пренесени в Орландовските гробища. При търсенето на подходящ терен за сграда управляващите се спират на него, като Столичната община го отстъпва безплатно.

Реализацията на проекта обаче се забавя поради военните конфликти, в които участва България. След унизителния Ньойски договор (27 ноември 1919 г.) страната ни постепенно започва да се възстановява. Един от сигналите за това са започнатите работи по спрените строежи на административните сгради в центъра на столицата. След осемгодишно забавяне стартират строителните дейности по новата столична Окръжна палата. В основите й са открити останки от ранновизантийско време, старохристиянска църква и множество погребения от тази епоха. 

Според тогавашната преса по време на работата възниква конфликт между арх. Никола Лазаров и възложителите на проекта. В предварителните уговорки спечелилият трябва да получи възнаграждение – 4% от стойността на сградата, а помощникът му арх. Илия Попов – 2%. Цената се изчислява на 1,2 млн. лв. Но ръководителите на конкурса се опитват да намалят хонорара на арх. Лазаров, като настояват той да подели авторството си със своя сътрудник и двамата да получат общо 6,5%. Той категорично отказва. След като изработва проектите и документацията, Никола Лазаров им ги предава и демонстративно прехвърля ръководството по изграждането на арх. Попов.

Строежът отнема седем години. Завършено през 1927 г., зданието приютява не само Окръжната, но за кратко време и Сметната палата.

Със смяната на режима през 1944 г. на бул. „Христо Ботев” се настанява Министерството на земеделието. Създадено като ведомство през 1893 г., през годините то сменя няколко пъти своя адрес, за да се установи накрая там, където е и днес.

Вижте още: Духът на София: Хотел „Империал“ – оцелялото бижу на улица „Съборна“

Зданието, подобно на други от този период, е в стил барок. Фасадата му е извита, като са разположени две островърхи кули и купол в централната част и два ризалита в краищата му. Множество декоративни елементи: каменни колони, балкони с балюстради, гирлянди от цветя и плодове, медальони и други украсяват главната фасада. Красотата й се допълва от изящно оформените прозорци. Основите са каменни. В типичния за това време стил сецесион са кулите с часовника.
Главното фоайе е с елипсовидна форма, създаващо тържественост. То напомня много това на централното здание на Военната академия „Георги Сава Раковски”. За съжаление фоайето на бул. „Христо Ботев” се отваря само при важни посещения и делегации.
Вътрешният интериор е оформен с мраморни колони и стълбища, парапети от ковано желязо, гипсови позлатени орнаменти. Белият мрамор по пода на места се сменя с цветни мозайки. Всичко е изпипано, за да вдъхва респект и уважение към институциите, които са се помещавали тук.

През 50-те години ХХ в. е извършено обновяване, при което за съжаление са унищожени някои оригинални декоративни елементи. Нарушен е бароковият облик на мансардния етаж през 60-те години, когато е извършена подмяна на покривното покритие на страничните крила на обекта.
Поради нарастване на персонала на министерството се появява нужда от разширение. Така през 70-те години е изградено и новото крило откъм вът-решния двор. Днес между двете части има зимна градина, в която служителите и гостите могат да отдъхнат за секунди и да се откъснат от натовареното всекидневие в столицата.
Първоначално кабинетът на министъра е бил разположен на първия етаж, вляво от кулата с часовника. Впоследствие е преместен в новото крило.

Вижте още: Духът на София: Къщата на Яблански

Днес зданието е едно от малкото, които са запазили своя оригинален външен вид като паметник на културата. През 1999 г. е започната реставрация на фасадата по проект „Красива България”, а впоследствие и на покрива й.