Новини за недвижими имоти

Данъците през 2015 г.

Въпреки неистовият стремеж на общините да повишават местните данъци и такси, явно резултатите от събираемостта, които обичайно се замъгляват в счетоводна тайна, не дават кураж на общинарите да мечтаят за повече. Според досега декларираните намерения на отделни кметове ситуацията е следната:

 - не се предвижда промяна на таксите за извършване на административни услуги от нито една община, каквито са: издаване разрешение за строеж, скици, удостоверения и други; завишаването на размера им десетки пъти през последните няколко години подтикна много хора към незаконно строителство, което стана толкова масово, че през следващите години неминуемо ще бъде узаконявано периодично.  А общинските такси по издаване на разрешение за строеж много често надхвърлят цената на проектирането по всички части, в който факт няма нито пазарна логика, нито държавническо мислене.

- не се предвижда промяна на таксите за възмездно придобиване на вещни права върху имоти и МПС;

- не се предвижда промяна на таксите за почистване, сметоизвозване и депониране на отпадъци.

- не се предвижда промяна на местните данъци върху недвижимите имоти.

- не се предвиждат данъчни облекчения за саниране на сгради, въпреки прокламираните, но неработещи програми за енергийна ефективност; все още се натрапва парадоксът, че при смяна на дограми, радиатори, отоплителни уреди с по-енергоефективни такива, както и при полагане на изолации, се увеличава данъчната оценка на имота и пропорционално – дължимите за него данъци и такси.

- не се предвиждат промени в тарифата за извършване на нотариални производства.

- не се предвиждат промени в таксите на Министерство на правосъдието, съответно таксите на Агенцията по вписванията.

Към днешна дата се очаква реакция от страна на Министерство на финансите на призива на Председателя на икомомическата комисия в НС – Петър Кънев за преразглеждане на базата, върху която фирмите заплащат местния данък и таксите за чистота. С промените в ЗМДТ беше нанесена огромна несправедливост спрямо фирмите, които бяха принудени от 2010 год. да заплащат налозите върху по-високата, между балансовата стойност и тази по данъчна, оценка на имота при определяне на широк диапазон на ставките.

  Естествено, общините радостно възприеха тавана на този диапазон и по тази причина определянето на толеранс вместо твърди ставки се яви излишно. Таванът на ставките от своя страна беше определен като по-висок от дотогавашните фиксирани промили. Тази промяна осакати финансово големия брой фирми, ползващи сгради, построени преди 15 и повече, като завишението достигна близо 10 пъти, без  това да допринесе за развитие на градската среда около такива имоти. Друга промяна пак от 2010 год. наложи облагането на нерегулирани имоти, но в чертите на градския полигон /строителни граници/ да бъдат облагани на общо основание, въпреки че такива терени нито са ползваеми /за земеделие или застрояване/, нито сами по себе си генерират някакъв отпадък, за да се ползва услуга по чистота за ползването им. Тогава в МФ битуваше идеята за тупане на брашнения чувал докато се скъса. Дали тази политика ще бъде продължена предстои да видим.

  Гояматата интрига на деня е дали ще бъде променен ЗМДТ в посока отлагане на новата методика за таксите за чистота, което е по-вероятно или пък все пак закона ще бъде приложен. Огромна е съпротивата на общините, тъй като ще бъдат принудени да събират такси за извършени реално услуги по чистотата, а не „на калпак“. Досега Законът за местните данъци и такси грубо погазваше констиуционния принцип, че такса се дължи само в законово установен размер за конкретно извършена услуга от страна на държавен или общински орган. На практика общините събираха т.нар. „такса смет“ като друг вид данък без оглед дали събираната такса е равна на цената на услугите по чистота. Ползването на тези такси от общината може да бъде само за целите, за които се събира таксата. Така например през последните години Столична община събира ежегодно около 120 млн. лева такси за чистотата, но разходва /и то предварително планирано с бюджета/ около 75-78 млн. лева за същите цели. Разликата се прехвърля към всякакви други пера, а би следвало да се съхранява като фонд, с който да бъдат намалени таксите през следващата година.

  В заключение можем да разбираме, че самото притежаване на имот ще продължи да бъде основен източник за попълване най-вече на общинските бюджети. В този случай интересът към притежаването на имот ще се запази само при рационалната му и много високоефективна експлоатация и при минимални вложения за реконструкция и поддръжка.

Статията подготви Борис Кумпиков.