Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Да се стига ли до затвор за неплатени заплати

Последен повод са социалните протести в поделения на железопътните търговски дружества в Бургас, където работодателите дължаха около 30 милиона лева на своите работници и служители и където проблемът експлодира, прераствайки в гражданско неподчинение, дори без намесата на синдикални организации. В тези предприятия въобще наблюдаваме една цикличност - през 2-3 месеца там се стига до подобни напрежения, ситуацията се успокоява временно с погасяване на задълженията, след което отново настъпва взрив.

В годините на прехода явлението "неплащане на суми по трудови правоотношения" трайно и широко се установи в практиката. Сумата на такива дължими плащания се променя с времето, но в последните години тя трайно възлиза на около 100 милиона лева като цяло за страната. Ако приемем, че средната работна заплата е 250 лева, това означава, че постоянно около 400 хиляди работника не получават дължимите им трудови възнаграждения или обезщетения.

Хората и предприятията се менят, но явлението остава. Преди тези в Бургас вълнения, предизвикани от неплащането на заплати, възникваха периодично и при учители, и при лекари. През юни това се случи в завод на търговското дружество "Терем" в Търговище, чийто собственик е МО.

Не става дума за изолирани случаи и за индивидуален човешки проблем. Той се превръща в трайно установило се обществено опасно явление. Защото с конституцията на гражданите е гарантирано не само правото на труд, но и правото на заплащане, съответстващо на извършената работа. Тази конституционна норма е разработена в Кодекса на труда, където по силата на залегналите законови разпоредби работодателят се задължава да изплаща възнаграждение за извършената работа поне два пъти месечно, но не по-късно от един месец след извършването на работата.

В случая работникът и работодателят влизат в трудови правоотношения, в резултат на които единият е изпълнил своята част от договореното, а другият по една или друга причина е неизряден, с което нарушава и закона, и конституцията. Неизплатеното възнаграждение е от жизнено значение и за работника, и за семейството му. Тук става дума за явлението само в пределите на трудовото договаряне и трудово-правните отношения и не се отчитат нарушенията в облигационните отношения при гражданските договори. Проблемът с неплащането се наблюдава не само в държавния, но и в частния сектор. Дори при споменатите по-горе примери често длъжник е не държавата, а търговски дружества, на които държавата се явява собственик. Явлението наблюдаваме и при някои чужди инвеститори, особено в поречието на Струма, където гръцки собственици присвояват труд, без да го заплащат.

Законът у нас дава право на Инспекцията по труда да констатира и евентуално да предписва на работодателите необходимото поведение. Но тя не може да разпорежда плащания. Това означава, че проблемът не може да бъде разрешен в рамките на нейната намеса. Защото ако работодателят откаже да изпълни предписанието, в рамките на действащото законодателство остава единствената възможност работникът да отнесе спора в съда. Там обаче го очаква дълга и сложна процедура. Макар че в последните години по предложение на КНСБ в Гражданско-процесуалния кодекс беше въведено бързо производство и по такива спорове, все пак получаването на дължимото възнаграждение се отлага доста във времето. Затова като единствена и по-бърза намеса у нас се очерта само организираният или стихийният колективен натиск спрямо неизправните работодатели. Все пак в подобни случаи се стига до договаряне на разсрочени плащания, както и на частични незабавни плащания. Очевидно не това е нормалният път за решаване на проблема. След като държим да възприемаме европейските стандарти с оглед на бъдещото ни присъединяване към ЕС, това с пълна сила важи и за коректните плащания на трудовите възнаграждения.

Отчитайки мащабите на проблема и неговата значимост, КНСБ предлага пакет от мерки, които биха допринесли за цивилизованото му решаване. Възможно е чрез промени в Кодекса на труда гарантираният размер на трудовото възнаграждение да стане 80 на сто от брутното възнаграждение, а не както е до този момент - минималната работна заплата. В тази връзка дължимият остатък би могъл да се плаща с лихва, равна на законната лихва, а не както е сега - на основния лихвен процент. Законната лихва се равнява на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта. Няма пречка законната лихва да се заплаща в определен разумен период. Той може да се уточнява между работодатели и синдикати и след това да се въведе наказателна лихва, която ще е по-голяма и от законната. По този начин  икономически лостове ще стимулират към коректно поведение работодателя.

Възможни са промени и в ГПК, чрез които при неизплатени и неоспорими от работодателя вземания по трудовото правоотношение работникът да се снабди с изпълнителен лист, без да минава през съдебната процедура. Това би премахнало забавата, предизвикана от съдебното производство. Но и тази възможност не е докрай ефективна, а може да предизвика и фалити, които в крайна сметка пак ще са неблагоприятни за работниците.

Затова се породи идеята КНСБ да предложи въвеждането на наказателна отговорност за неизправните работодатели, тоест - за лицата, от които зависи навременното и коректното плащане. Подобна отговорност съществува например в Белгия. Решенията в различните държави се свеждат до оценката на значимостта на проблема. У нас този порок съществува и то от дълго време. Доколкото личи и от поведението на отделни работодатели, тенденции за ликвидирането му засега не се очертават. В същото време съгласно определението за престъпление, дадено в Наказателния кодекс, неплащането на трудовото възнаграждение покрива тези белези. Защото то е "обществено опасно деяние" и е причинено "виновно". Дали това е станало по непредпазливост, небрежност или умишлено, е без значение, тъй като  вината е безспорна, след като деецът съзнава противоправните и обществено опасни последици. В единия случай не ги желае и се надява да ги предотврати, в другия - определено ги желае и цели. Но подобно виновно поведение следва да бъде наказвано. Обществената опасност произтича от установеното в конституцията право на възнаграждение за извършена работа и свързаните с него права по Кодекса на труда, които изграждат един правов ред, нарушаван от неизрядните работодатели.

Възможно е тази мярка - за неплащането да се стига и до наказателна отговорност, да се стори някому много крайна. Но положението в държавата изисква да се предприемат действия, чрез които да проличи, че има държава. Както това стана с регистрирането на трудовите договори в НОИ. Отделен е въпросът каква да бъде наказателната отговорност - дали да е глоба или затвор. Отделен е и въпросът дали това престъпление да бъде преследвано от пострадалия или от прокуратурата, като охранител на държавния интерес.