Новини

Цели на социално-икономмическото и пространствено развитие на София

ОСНОВНИ ЦЕЛИ с функционална насоченост- ориентирани към преструктуриране и развитие на функциите на града:
Да се създадат условия за:
· Изграждане на конкурентно способна икономическа структура на регионално и континентално равнище.
· Свързване на София с европейската инфраструктура и транспортна мрежа и превръщането на града в регионален кръстопътен център.
· Изграждане и утвърждаване на града като регионален информационно- телекомуникационен възел.
· Доразвитие на функциите на града като национална Столица и за развитие на наднационални функции, до превръщането му в регионален, институционален и делови център.
· Развитие на града като регионално и културно европейско средище.
· Развитие на града като регионален и европейски научно- образователен и университетски център.
· Превръщане на туристическия сектор в самостоятелен, структурообразуващ елемент и превръщането на града в регионален и европейски туристически обект.
· Изграждане на София като регионален и европейски спортен център.
· Изграждане на София като регионално медицинско, лечебно- възстановително и балнеоложко средище.
· Превръщането на града в регионален енергийно- рапределителен възел.
Постигането на тези цели ще промени характера, качеството и стойността на основните жизнени функции: обитаване, труд и отдих и обслужващите ги транспортна и инфраструктурна функции.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ с устройствена насоченост- ориентирани към макропространственото преструктуриране и развитие на града.
Да се създадат условия за:
· Ефективно, балансирано и репродуктивно ползване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие.
· Преразпределение на функции (съществуващи и нови) между града и региона за постигане на балансирано функционално насищане на отделните им съставни части.
· Преразпределяне на функции (съществуващи и нови) между монофункционално структурираните частина компактния град и прерастването им в полифункционални.
· Преструктуриране на съществуващата моноцентрична структура на града в полицентрична, в нейните устройствени разновидности: точкови, линейни или смесени центрови структури, обединени в единна пространствена мрежа и ориентирани към зоната на активно влияние на града и към неговия регион.
Постигането на тези цели ще промени характера, качеството и стойността на основните жизнени среди: на обитаването, труда и отдиха и на обслужващите ги транспортна и техническа инфраструктури.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ със средова насоченост- осигуряване на балансирано, качествено и устойчиво развитие, подобряване на жизнената среда и осигуряване на оптимални условия за обитаване, труд и отдих на жителите на общината.
· Балансиране на териториалното развитие на София чрез оптимално оползотворяване на потенциалите на компактния град.
· Органично и функционално обвързване на компактния град с околоградския район и оградните планини в екологическо, икономическо, художествено и културно отношение
· Създаване на пространствени условия за развитие на София, околоградския район и зоната на активно влияние като структурен комуникационен възел в динамичната световна мрежа.
· Стимулиране на дейности, предоставящи намаляване на миграционния натиск върху столичния град (преструктуриране или отпадане на нехарактерни за София произвидства и дейности)
· Активиране на зоните в околоградския район по радиалните направления на града
· Изграждане на нови центрове със широк спектър на функции (бизнес, производство, обитаване)
· Формиране на “буферни зони” в околоградския район и зоната на активно влияние на София за насочване на нови инвестиции

КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА НА гр СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Основни характеристики на плана за функционално предназначение и режими за устройство на територията
Планът е разработен на основата на обща структурна схема и балансиране на концепциите за устройство на територията по функционални схеми, след оценка на приоритетите и в съответствие с целите на комплексното устойчиво развитие на гр София и Столична община.
Основната идея на концепцията за устройство на територията на гр София и Столична община през XXI век е постигане на баланс в развитието на комплексно урбанизираната територия на гр София и нейния крайградски район, съхраняване и устройствено развитие на връзките на града с околната природна среда чрез:
· ограничаване на компактното нарастване на територията на гр София;
· формиране на линеарно- точкови урбанизирани структури по петте “оси на развитие” с акцент върху доминиращата ос: северозапад- югоизток, преминаваща през цялата територия на Столична община и достигаща до “буферните ядра” на зоната на активно влияние;
· развитие на териториите северно от компактния град като негов резерв през XXI век, при спазване на принципите на функционалното единство.

Основните устройствени предвиждания на плана са:

Общи за града и региона
· Регионален подход към развитие на компактния град, крайградския район в административните граници на Столична община и зоната на активно влияние
· Запазване о обновяване на компактния град в сегашните му граници. Централната зона на града получава по- ясни очертания, като се тангираот главни комуникационни артерии.
· Oграничаване на застрояването в “южната зона на развитие” по Околовръстния път, за да не се прекъсва зелената връзка с планината
· Развитие на диагонала северозапад- югоизток, по който се разполагат главно нови производства и услуги в компактни форми на модулен пронцип, непосредствено свързани с комуникацията и транспорта;
· Изграждане на “северната зона на развитие” по съществуващия Околовръстен път с локализиране на нови производства и услуги и развитие на селищата, заположени северно от компактния град и по благоприятните южни скатове на Стара планина (Требич, Мрамор, Мировяне, Нови Искър, Световрачане, Негован, Чепинци, Гниляне, Подгумер, Войняговци, Локорско, Богров и Кривина;
· Съхраняване на територията, разположена между компактния град и “северната зона на развитие” за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и хидропарк “Искър”.

КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА ПО ФУНКЦИОНАЛНИ СИСТЕМИ
Система “Обитаване”
В сферата на система “Обитаване”, плана е разработен чрез:
· Синхронизация на основните компоненти на двата варианта- устройствена концепция и политика, типологизация на жилищните територии, зониране, устройствени мерки, устройствени режими и специфични норми на застрояване
· Взаимно допълване на съдържанието на двата варианта до създаване на синтезен вариант с обогатено съдържание
· Съгласуване с другите структуроопределящи системи:
- комуникации и центрова система- прецизиране на режими и норми на застрояване
- труд- създаване на “буферни” зони с двуполюсни функции- защита и интегриране
- отдих и зелена система- респектиране на водещата й функция чрез ограничителни режими и норми на застрояване, въвеждане на пределно ниски концентрации на обитаване, гарантиращи и реализацията на зелената система
- културно- историческо наследство- запазване на културно- историческата и естетическа идентичност на селищната среда в зоната на обитаване чрез специфични режими и норми

Цели на развитието на системата
· Основна цел- да се създадат условия за балансирана, качествена и устойчива жилищна система на София
· Специфични задачи с функционална насоченост.
Да се създадат условия за:
- Улесняване развитието на жилищните пазари
- Ревитализиране на социалния жилищен сектор
· Специфични задачи с устройствена насоченост
Да се създадат условия за за:
- Преструктуриране и обновяване на жилищните комплекси
- Изграждане на достъпни еднофамилни къщи
- Запазване на обитаването в центъра и безконфликтното му интегриране с бизнес, административни, културни и др. функции и създаване на активни конктактни зони между обитаване и бизнес във всички части на компактния град.
- Ревитализиране на необлагодетелствани квартали, реконструкция на амортизираните и своевременно овладяване на новообразуващите се проблемни територии
- Постигане на конкурентност, адаптивност и интегративност на периферните жилищни територии
- Децентрализиране на обитаването за постигане на баланс в урбанизацията и използване на резервите на териториите извън компактния град и близкия околоградски район
- Усвояване на привлекателни за обитаване територии без изградена инфраструктура и отдалечени от съвременни активности
- Териториална локализация на елементите на систематав съответсвие с основните устройствени цели на макропространственото преструктуриране и развитие на града
- Безконфликтно съчетаване на различните форми на обитаване с функциите на отдиха


Жилищните територии се типологизират на нива по следните принципи:

Първо ниво- по локализация в следните зони и пояси:
· Централна зона с три подзони:
- исторически център
- център сити- юг
- център сити- север

· Първи териториален пояс- до Околовръстен път на юг и запад; до Обеля, Надежда и Левски на север; и до Дружба и Горубляне на изток- при обособяване на няколко подзони:
- жилищни комплекси
- терени със смесено и парцелно застрояване
- жилищни квартали
- компактни, не застроени жилищни терени
- новопредложени общински терени

· Втори териториялен поляс- гравитиращи към компактния град селищни структури разпределени в четири сектора с хомогенни характеристики- южен, западен, северен и източен
· Трети териториален пояс, който включва останалите селищни структури в общината и в зоната на влияние извън нея, разпределени в четири сектора:
- западен (курортно-рекреационен)
- север-североизточен (Старопланинската яка- аграрен)
- североизточен (Кремиковци- стагниращ)
- югоизточен (Витошко- Лозенска яка)

Второ ниво- по типа на застрояване, който се комбинира по два показателя- височина и разположение на сградите:
· Средно и високоетажно застрояване в парцелите- предимно в Централната зона
· Комплексно застрояване- изцяло в първи пояс
· Смесено застрояване- характерно за първи пояс
· Нискоетажно застрояване- втори и трети пояси, “островните” целищни структури (селата) и гетата от първи пояс

Компактните незастроени терени се разпределят на:
· компактни не застроени терени- южните територии и “Витошката яка”
· новопредложени жилищни територии- “Старопланинската яка” и “Лозенската яка”

Трето ниво- по състояние и специфично ползване, разпределени на зони според мерките, необходими за постигане на желаното им състояние:
· Централна градска част- Център сити- север- реконструкция при запазване на обитаването до 70%
· Жилищни комплекси за преструктуриране и обновяване- I-ва фаза- първи пояс (Люлин, Надежда, Дружба-1, част от Младост 4)
· Жилищни комплекси за преструктуриране и обновяване- II-ра фаза- останалите комплекси
· Кризистни квартали за ревитализация- цигански махали
· Жилищни квартали с необходимост от инфраструктура- Витошка яка и южните територии
· Територии на общинската поземлена банка с необходимост от установяване на общинска собственост, регулирането им и изграждането на инфраструктурата
· Нови терени за еднофамилно обитаване с необходимост от регулация и инфраструктура
· Курортно- рекреационните зони с необходимост от ограничаване на натоварването и подобряване на качеството на зелената система.
· Селищата в района на Кремиковци с необходимост от екологизация и саниращо развитие.

Устройствена концепция
устройствената концепция е формирана на базата на анализа на проблемите на зоните за обитаване и се опира на принципа, че въздействието върху развитието на системата “Обитаване” се извършва чрез предприемането на:
· устройствени мерки, действия и акции- планирани и провеждани реално физическо пространство
· административни мерки, действия и акции- политика, планирана и провеждана в управленската система и в икономическото пространство

Тези действия и акции се провеждат в:
· нормативните рамки като система от показатели, които регулират оптималността на пространствената структура на средата за обитаване, както и качесвтото и количеството на жилищното задоволяване.
· Устройствени мерки, действия и акции
Устройствените мерки, насочени към различните зони и пояси на града са:
· Централна зона- ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на функциите на обитаването в нея, хармонизирането му с обществено- обслужващите функции, ревитализиране и т.н. “необлагодетелствани квартали”- ромски гета и емигрантски квартали в северозападната централна част;
· Първи териториален пояс- ОПТИМИЗИРАНЕ на градоустройствените показатели и плановата структура на твърде нехомогенната жилищна среда;
· Втори териториален пояс- СТРУКТУРИРАНЕ- изразено във въвеждане на градоустройствен и пронстранствен порядък в териториите с деформирани бивши селищни структури
· Трети териториален пояс- АКТИВИЗИРАНЕ на комуникационните, инфраструктурни и обслужващи дейности по превръщането на териториите в него в равностойна среда за обитаване
· Жилищни комплекси- ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И ОБНОВЯВАНЕ до превръщането им в зони адекватни на съвременните пазарни условия.
Други мерки съпътстващи устройствените мерки:
· създаване на общинска поземлена банка, която да задоволява необходимостта от социални жилища, да балансира жилищния пазар и пазара на поземлени имоти в качеството й на пазарен “спекулант” с обществени цели, като създава възможности за провеждане на мащабни градоустройствени операции;
· идентифициране на “враждебни” зони катозоните на инфраструктурните коридори, кръстовищата, концентрациите на бедност и престъпност, на шумните и замърсяващи производства и предприемане на мерки израземи в изграждане на земни и механични “паравани”, “лекуване” на гетата, изнасяне на функцията “обитаване” и др. и идентифициране на интегриращите контактни зони и предприемане на мерки за осигуряване на строителни терени за целево проектиране и реализация на смесени структури- жилища, офиси, малки хотели и др.;
· изграждане на “мека” изнфраструктура в периферните комплекси с цел- повишаване на стандарта на обитаване чрез интегриране на наличните и бъдещи активности- музеи, минерални извори, паркове, районни центрове, спортни обекти в средата за обитаване.