Новини за недвижими имоти
БНБ скочи срещу омбудсмана
Рубрика: Законодателство Източник: МониторИнтереси
С благородния мотив да защити потребителите на банкови услуги Константин Пенчев на практика ги ощетява сериозно, коментират експертите. Свиване на кредитирането и ръст на лихвите по всички заеми е първото, с което ще се сблъскат гражданите и фирмите, ако Конституционният съд по някакъв начин приеме искането на омбудсмана за основателно, обясниха те. Освен това хората и бизнесът ще изпитат на гърба си трупането и плащането на наказателни лихви в продължение на години, докато се точат делата.
В същото време е ясно, че интерес от отпадането на въпросния текст в Гражданскопроцесуалния кодекс имат адвокатите, които ще водят дългогодишни дела за сметка на клиентите. В групата на особено доволните ще попаднат и големите длъжници, като например Валентин Захариев, които ще успеят да скрият парите си, докато се точат делата.
Удар под кръста
За банковата система една такава промяна означава удар под кръста - рязко ще се увеличи размерът на лошите кредити, предупреждават още специалистите. Към момента такива са средно 23% от всички отпуснати заеми у нас. Това ще наложи заделянето на допълнителни резерви от трезорите извън минималните, които се определят от БНБ. В крайна сметка искането на омбудсмана може да дестабилизира банковата ни система, която остава една от малкото стабилни на фона на кризата в еврозоната. Други негативни последици ще са затрупването на съдилищата с дела и повишаването на времето и разходите за съдебните процедури. Затова финансовите експерти коментират, че е много опасно юристи, които не познават икономическата логика и функционирането на финансовата система, да предлагат подобни промени в основни закони.
Скъпи кредити
Опасенията на финансовите експерти се потвърждават и от становището на БНБ, публикувано в края на миналата седмица. Централната ни банка е една от 22-те институции, които трябва да дадат мнението си по конституционното дело. Според БНБ искането на омбудсмана засяга тема, чиято значимост надхвърля обичайната икономическа и финансова проблематика, свързана със стопанския оборот, търговските отношения и упражняването на частната собственост. Освен това смята, че то поставя акцент не върху изрядните кредитополучатели и хората, които си държат парите в банките, а върху защитата на неизрядните длъжници.
От БНБ отхвърлят появилата се през последните години теза за т.нар. привилегирована позиция на банките. И обясняват, че за разлика от всички други компании трезорите оперират не със собствени средства, а с тези на своите вложители. Последните могат да изтеглят депозитите си от банките по всяко време. В същото време в общия случай банката не може да поиска предсрочно да й бъдат погасени кредити. Така, за да могат банките да поддържат висока ликвидност, трябва да има разпоредби като тази за бързото съдебно производство. Ако тя отпадне, в крайна сметка клиентите ще имат достъп до по-малък като размер и по-скъп кредитен ресурс. Това ще има силно негативно влияние в условията на криза.
Най-сериозният негативен ефект по мнението на БНБ обаче е, че забавянето и влошаването на събираемостта на кредитите в комбинация с незабавната изискуемост на депозитите може да доведе до неплатежоспособност на важни за системата и за икономиката като цяло банки. На финала от БНБ изтъкват, че такива разпоредби са действали в банковата сфера още по времето на Царство България. Като пример се посочва Законът за Българската земеделска банка от 1903 г.