Новини за недвижими имоти
БНБ пише специален закон и променя няколко заради КТБ
Рубрика: Актуално Източник: КапиталСхемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвиднст от централната банка. Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда неизвестна засега сума.
Освен това проектът на закон за преструктуриране на КТБ, с който "Капитал" разполага (виж прикачения файл), изолира Фонда за гарантиране на влоговете в процедурата за несъстоятелност на банката и основната роля да се поеме от Министерството на финансите. Според него, ако се стигне до процедура по фалит на КТБ, фондът няма да има право да назначава синдик, а това ще се прави от министъра на финансите или оправомощено от него лице, което да контролира и попълването на масата на несъстоятелността - нещо, което досега законово също е определено да се прави от фонда.
Рисковете за фонда
Изолирането му от процеса носи риск за декапитализиране на ФГВБ - от една страна, той ще поеме гаранцията на влоговете и ще осигури ликвидност в "Креди агрикол", но няма да може да контролира процеса по осребряване на несъстоятелността, който трябва да покрие средствата, с които е изплатил депозитите. В момента във ФГВБ има малко над 2 млрд. лв. - според одита около 3.6 млрд. лв. са депозитите, които попадат под гаранцията, а извън нея - над 1.5 млрд. лв.
Нужните около 1.5 млрд. лв. би трябвало да бъдат предстовани на ФГВБ, който реално ще задлъжнее на финансовото министерство. В крайна сметка ще се получи така, че фондът ще осигури основната част за изплащане на депозитите, ще задлъжнее с останалата към МФ и няма да може да контролира процеса по фалита.
Попълването на масата по несъстоятелността става с продажбата и управлението на портфейла с лоши кредити или такива, за които липсват документи. След одита стана ясно, че за 3.5 млрд. лв. кредити има липсваща документация, но не е ясно колко от тях са необслужвани и колко редовно. Законопроектът предвижда към "Креди агрикол" да се прехвърлят "всички качествени активи", но кои точно са те ще става ясно по отделен списък, изготвен от квесторите и одобрен от БНБ. Така остава огромна възможност за субективност при преценката.
Основна част от активите на фонда са в държавни облигации на България и в този смисъл той лесно може да осигури ликвидни средства, но не е ясно каква ще е реакцията при продажби на сериозен обем на ДЦК на вътрешния пазар. Освен това досега фондът е бил и основен играч на аукционите на вътрешен дълг - така държавата ще се лиши от сериозен източник на финансиране за известно време.
Другият ключов момент в закона е, че е предвидено освен гарантираните до 100 хил. евро депозити да се изплащат и тези над тази сума. Изключение е направено само за влоговете на лицата от чл. 5 т. 2, 3, 4, 5 - това са акционерите с над 5% акционерно участие, членовете на ръководството, съпрузи и роднини, както и одиторите, правили годишните заверки на отчетите на КТБ. Тук има риск за фонда да поеме ангажименти.
Друг проблем е, че такъв специален закон не се гледа с добро око от чужди инвеститори, анализатори и рейтигови агенции, тъй като засилва политическия риск. Освен това с него се правят и редица промени в други ключови банкови закони. Промените в Закона за кредитните институции, за които "Капитал" вече писа, са вкарани като преходни и заключителни разпоредби. Чрез тях БНБ се опитва да минимизира риска акционери в банката да я съдят, ускорява сроковете за взимане на решение в банки под специален надзор и променя мехнизма на намаление и увеличение на капитала.
Без политическа подкрепа
Подобни варианти на предлаганите от БНБ промени (особено за изплащането на всички депозити) засега не срещат подкрепата на парламентарно представените партии и най-вероятно дебатът ще продължи и на консултациите при президента в понеделник, а реално институциите имат няколко дни да вземат решение, тъй като КТБ трябва да отвори следващи понеделник, 21 юли.
От изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в събота стана ясно, че партията е против идеята държавата да гарантира спестяванията на всички вложители в КТБ. По думите му в момента България има действащ банков закон, който е най-добър в Европа. "Банковият закон казва всичко ясно и точно – рискуваш си парите, слагаш ги за голяма лихва, държавата солидарно ти дава 100 хил. евро. Оттам нататък рискът е твой. Трябва ли сега ние да им платим пълните пари с лихвите на тези хора, а в същото време да им дадем възможност с тези пари да си изкупят фирмите може би там", обяви Борисов пред младежката организация на ГЕРБ.
Според него, когато е правен банковият закон, е прието, че позицията на управителите на БНБ е много важна и затова ще взимат толкова големи заплати. "Поне да са си свършили работата. Сега какво ни предлагат, специални закони да гледаме. Тези закони обаче какво казват, да извади държавата от своя неприкосновен резерв – Фонда за гарантиране на влоговете веднъж, само че всеки добър стопанин на една държава трябва да знае, че като извадиш 2 млрд. лв. от фонда за гарантиране, ако си добър стопанин, трябва да знаеш откъде ще си го попълниш после. След това може да има друг случай, не се знае какво предстои", допълни Борисов.
Според bTV от БСП също не са склонни да подкрепят законопроекта, като идеята била държавата да издаде държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Управление "Банково" на БНБ, които да кредитират "Креди агрикол", което е залегнало в законопроекта. Централната банка трябва да осигури 1.5 млрд. лв., а фондът - 2 млрд. лв. В законопроекта, с който "Капитал" разполага, обаче не са посочени конкретни суми, като, изглежда, те са обект на прецизиране и доуточняване. От друга страна, рекапитализацията от страна на държавата на "Креди агрикол" би трябвало да означава и по-висок дефицит в бюджета.
Затова и неговата актуализация е друг спорен момент между политиците. От изказването на финансовия министър Петър Чобанов в петък стана ясно, че в зависимост от това какви финансови инструменти ще се използват за рекапитализирането на "Креди агрикол" дефицитът може и да надвиши позволения в ЕС лимит от 3% от БВП. Отделно от това ще трябва да се увеличи и лимитът на дълга. Официалната позиция на БСП обаче засега продължава да е, че не е нужна ревизия на бюджета. Пред "Дарик" председателят на Народното събрание Михаил Миков заяви, че "дефицитът вече е въпрос на политическо решение, като засега няма нужда от актуализация на бюджета". В същото време от ГЕРБ настояват за такава не само заради случая КТБ, но и заради парите за здраве и заради лошото изпълнение на приходите досега. "Не мога да ви кажа какво ще се случи (на консултациите при президента - бел. ред.), защото цял ден ги слушах и Цонев, Миков, кой ли не още. Казват, че не е необходима актуализация, не е необходимо нищо да се направи по простата причина, че всичко си било наред. Като си е наред, да си го изпълняват, какво искат от нас?!", отвърна през "Фокус" Борисов.
Срещу специалната закон-индулгенция се обяви и председателят на КРИБ Огнян Донев. "Какъв е проблемът да се спазва законодателството, което съществува в момента, което защитава вложенията на българските граждани до 200 хиляди лева? Тези три милиарда не са се изпарили... Те са създали диспропорция – основната част са влезли в българската икономика и са нарушили свободната конкуренция. Тоест вчера, на някакъв търг някой е участвал с "безплатни" пари, което му е дало предимство пред всички останали", коментира той.
Диалогът става все по-труден и заради липсата на доверие към БНБ, още повече че в петък управителя на БНБ Иван Искров опита да хвърли вината и към настоящи и предишни правителства за разрастването на КТБ. Оставка на ръководството на БНБ "след наглото поведение, което имаха първо заради избора на медии, след това с арогантното си поведение пред депутатите в парламента" поиска Борисов. Миков също коментира, че реакцията на БНБ около случая КТБ е закъсняла.