Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Блокове мухлясват от изолация на парче
Рубрика: Интервю Източник: stroitelstvo.bg - Г-жо Наньова, колко от блоковете у нас се нуждаят от основен ремонт?- В България има над 700 000 такива домове, които са в 80 000 многофамилни сгради. Те трябва да бъдат обновени в следващите 15-20 години. Това представлява около половината от жилищния фонд, за което са нужни минимум 4 милиарда евро. Разчетите са условни, защото са направени по текущи цени. А и всяка сграда е в различно състояние и за основния й ремонт е нужна различна сума. Най-скъпи са мерките за енергийна ефективност. Трябва обаче да се има предвид, че пакетирането и топлоизолирането на сградата е важно и за сигурността на обитаване. Защото по този начин се защитават най-уязвимите части на панелите - свързващите елементи. В този тип строителство най-често липса външна изолация, която да предпазва от влага, която компрометира конструкцията на сградата.
- Колко разходи спестяваме след саниране на блока?
- Съгласно техническата документация, направена след енергийното обследване, планираните спестявания от енергия са между 40 и 60%. Това показва работата по обновените изцяло 10 сгради по съвместния проект на ПРООН и строителното министерство. В момента се ремонтират още 18 блока. Тези цифри са според теорията. Но хората на практика спестяват повече. В Смолян обновихме блок, който стана местният хит. Приключихме ремонта в началото на отоплителния сезон и санирането предизвика завист във всички околни блокове. Още десет сгради от града вече кандидатстваха по проекта. Обитателите, които се отопляват на дърва и въглища, признават, че и преди са правили икономии - отоплявали са само една стая. А сега въобще не ползват печките, защото във входа след изолацията се поддържа постоянна температура от минимум 16 градуса.
- С колко се удължава животът на сградата?
- Гаранцията на материалите, които се влагат, според производителя е между 10-15 години. След изтичането на този срок просто падат параметрите на енергоефективност. Но съхранявайки блока от корозия, животът на сградата се удължава поне с около 15-20 г.
- Каква средна сума плаща едно домакинство за обновяване на блока?
- Нашият проект субсидира дейности, а не процент от стойността на ремонта. Защото се оказва, че хората не са склонни да плащат за обновяване на общите части, на които не гледат като на съсобственост. Средно едно домакинство дава между 2000 и 5000 лв.
- За колко време се изплаща тази инвестиция?
- Чисто финансово, поне на хартия, подобна инвестиция се изплаща само от спестяванията за топло и електроенергия за период от 5-6 години. Като в тази сметка се взимат предвид лихвите по кредита и заложеното поскъпване на тока. Плюсът е, че ЕС и правителството са склонни да инвестират пари в подобряването на качеството на живот на хората. Така че не бива да се пропуска социалният, здравният и екологичен ефект на подобно вложение. Мухълът и плесента не са полезни за здравето. Санирането има ефект и върху икономиката като цяло. В момент на криза това е една възможност и нова ниша за строителния сектор и запазване на заетостта в него. Както и за съпътстващите индустрии.
- Защо българинът с удоволствие ремонтира собствената си къща, но не и блока си?
- Сред най-добрите приноси на проекта ни е именно промяната в нагласите на хората. Защото самите апартаменти в панелните блокове са добре накипрени и подредени. Но ние за съжаление имаме нагласата, че моето си е мое. И за общото трябва да се грижат другите. Българинът наистина има основания да бъде недоверчив. Но когато нещо се случи - той се променя по системата "око да види, ръка да пипне". И нещата потръгват. В момента ние нямаме проблеми с липса на желаещи. Хората вече много по-лесно постигат съгласие помежду си, особено като започнат да виждат реалните резултати. Когато им се помогне да се организират за нещо, после вече свикват да си помагат и да живеят като общност. Законът за етажната собственост, който ще влезе в сила в началото на май, ще помогне малцинството да не тероризира мнозинството.
- Кога могат да кандидатстват входове или блокове по проекта и как?
- Процедурата в момента е отворена. В края на всеки месец правим оценка на получените кандидатури. На сайта на проекта - obnovendom.com, могат да получат първоначалната информация. Ако постигнат първоначално съгласие със съседите, могат да зададат допълнителните въпроси. След това с решение на общото събрание и няколко документа се кандидатства чрез общината. Местните власти като правило са много добре настроени. До изчерпването на финансовия
ресурс от 10 млн. лв. за тази година се приемат проекти. Могат да кандидатстват сгради, строени преди 20 години и повече.
- В началото хората са отказвали да сменят щрангове, които са важни за конструкция, за да не им се налага да променят плочките в банята. Промени ли се това?
- Процедурата по подмяна на щранговете е по-сложна, макар и да не е най-скъпата. Излиза по 150-200 лв. на домакинство да се сменят тръбите и инсталациите. Което, така или иначе, им се налага да правят при авария. В началото хората наистина бяха много по-скептични. Вече предложенията са качествено различни. По-лесно се постига съгласие.
- Трябва ли да се напуска жилището по време на ремонта?
- Това не се налага. Прави се организация на работа, която не е лека. Хората започват да събират всеки месец минимална сума, която после да използват за ремонти. Или като гаранция при теглене на банков заем за обновяване на блока. Трудният достъп до кредити в момента е ужасен проблем. А ако заемът е общ, ще бъдат одобрени и един-двама собственици, които в противен случай няма да получат пари от финансовата институция. Всъщност месечната вноска по тези заеми обикновено не надвишава 100 лв. При намалените разходи за отопление натоварването на бюджета на домакинство е между 20 и 40 лв. Хората вече видяха, че не е страшно да правят сдружения на собствениците, за да си обновят сградата. Така че следващата стъпка е да отидат и да си вземат общ кредит.
- Склонни ли са съседите да платят на социално слабите собственици, за да ремонтират блока?
- Впечатленията ни са много позитивни. Обикновено в блока има три типа хора. Една категория могат да си позволят ремонта и го искат. Втората - могат, но не желаят, защото са проклети. А третата просто няма средства. Хората имат много ясна представа кой комшия в коя група е. Ако е от втората - отпускат средства, но вадят изпълнителен лист, така че комшията да ги върне. И практиката показва, че несъгласните винаги се издължават. Ако обаче домакинството е социално слабо, обикновено тихомълком събират нужната сума. Или ни молят за помощ. Ние сме съгласни да поемем половината средства на такива собственици при молба, заверена от общото събрание на блока. А те сами търсят механизми за разплащането на другата половина. В тези случаи ние не сменяме дограмата, която е най-скъпото перо, а не влияе толкова много на топлинните характеристики. Тепърва може да се приеме държавата да дава целеви субсидии за ремонт
по подобие на тези за отопление.
- Санирането на парче вредно ли е за сградите?
- Абсолютно. Това твърдят всички експерти. Опасно е най-вече за съседите. Тези, които извършат ремонта, пък не получават нужния енергиен ефект и инвестицията им отива на вятъра. Голяма част от клиентите търсят по-евтиното, което не е и с нужното качество. При саниране ние не признаваме разходите за извършени подобрения, но само ако са с нужното качество. По правило с дограмата няма проблем и тя отговаря на изискванията, но не е така с изолацията. Температурните разлики между изолираните и неизолираните етажи са причина за топлинни вълни, конденз и мухъл. Така че частичните изолации са по-скоро вредни.
Източник: в. Стандарт” – репортаж на Наталия Малчева цитирани от www.stroitelstvo.bg
