Новини за недвижими имоти
А. Лазаров: Трябват около 140 млн. лв. за доизграждане на кадастралната карта
Рубрика: Интервю Източник: Investor.bgГ-н Лазаров, докъде стигна изграждането на кадастралната карта на страната?
В момента са покрити близо 18% от територията на страната, което включва всички областни градове, с изключение на София. От общо 7 000 населени места кадастралната карта покрива 629, от които 27 са областни, а 95 – общински центрове. В информационната система на кадастъра са вкарани 6,2 млн. имота.
Защо София е изключение и не е покрита изцяло?
В момента тече процесът, но от две години не сме възлагали никакви нови договори поради липса на финансиране. След приключване на всички договори, които в момента текат, а те до средата на другата година ще приключат, ще останат 8 района от София без кадастрална карта.
В средата на тази година бяха прекратени няколко обществени поръчки за създаване на кадастрална карта и регистри поради липса на финансиране. Какво е финансовото състояние на агенцията в момента?
Бюджетът ни за тази година беше около 10,5 млн. лева. Те могат единствено да покрият ежедневните ни нужди. В тях не може да се включат кадастрални карти за нови територии и други геодезически дейности, необходими на държавата.
Липсата на актуална кадастрална карта затруднява строителството и осъществяването на сделки с имоти. Това не оказва ли влияние при бюджетирането?
Това не е точно така. И преди създаването на агенцията през 2001 г. имаше кадастър. Тогава кадастъра се наричаше кадастрален план. Имаше и ред за неговото поддържане. След влизането в сила на закона за кадастъра и имотния регистър в него има описан подробен ред за поддържането на кадастралната информация и за териториите, за които няма изработена кадастрална карта. В този смисъл, не смятам, че липсата на кадастрална карта създава пречки.
Ползите от кадастралната карта са, че значително е повишена сигурността при поддръжката на информацията, връзката с имотния регистър, скоростта по извършване на услугите и изобщо гаранцията за собствеността е по-висока. Липсата на кадастрална карта намалява ползите, но не спира строителството и сделките. Какви са начините да се преборите за по-висок бюджет? Вчера (бел. авт. - 24 октомври 2011 г.) беше публикувана макрорамката за 2012 г.
Преборването за по-висок бюджет е свързано с разбирането на отговорните политици за важността на дейностите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за успешното изграждане на електронното правителство, устойчивото развитие на икономиката и успешното изграждане на инфраструктурните проекти. Засега имаме поддръжката на нашия министър и очакваме да има и добри резултати в бюджета ни за следващата година.
Какви са необходимите средства за цялостно завършване на кадастралната карта на страната?
Около 140 млн. лева са необходими само за кадастралната карта. А за другите дейности: за изработката на едромащабни карти са необходими около 45 млн. лева до 2020 г., за държавна нивелация – около 5-6 млн. лева, за доизграждането и поддръжката на информационните ни системи – още около 30 млн. лева.
Трябва да се има предвид, че тези пари, дори и да се „изсипят“ днес, няма да могат да бъдат оползотворени и да има резултат в рамките на по-малко от десетина години. От една страна, дейността е мащабна, а от друга – количеството на геодезистите в България е ограничено. Те имат определен капацитет и дори и днес да им се дадат 100 млн. лева, няма как тези пари да се оползотворят за постигане на очаквания социален ефект.
Как оценявате административния капацитет на агенцията за осъществяването на нормална дейност?
Има два измерителя на капацитета – качеството на хората и количеството на хората. Като качество мисля, че във всичките ни служби и централната администрация хората имат достатъчно опит и качеството е повече от високо. Проблемът е с количеството на хората. Според дългосрочната програма за развитие на кадастъра към днешна дата трябваше да сме около 600 души. Ние сме 340.
Ако минете долу през приемната – има дни, в които се чака с часове на опашка. Създали сме максимална оптимизация на процесите, организирали сме каквито може удобства за нашите клиенти, но приемната не решава въпроса със създаването и поддържането на кадастралната информация. Сериозен е и въпросът с обработката на подадените молби и извършването на самите услуги. Хората ни, особено в големите градове, са изключително недостатъчни. Има може би 4 – 5 служби, в които служителите трябва да се увеличат.
Реорганизациите на персонала, които можехме да направим, вече сме ги направили. От службите, в които има по-малка активност, като Видин, Враца и Монтана, изтеглихме хора и ги насочихме към натоварените служби. Повече оптимизации няма как да направим, защото си има минимум на хората, работещи по службите, за да може една служба по кадастър да бъде оперативна.
Кандидатствахте с проекти по Оперативна програма "Административен капацитет". Какво се случва с тези проекти?
Той е един-единствен проект за момента. Кандидатстваме и с втори, за развитие на електронните услуги. Това ще подобри услугите, защото предвиждаме част от дейностите, които ни губят много време и ресурси, да ги изнесем в Интернет. Така и хората, и институциите, които потребяват наша информация, няма да се налага да идват тук. Ще отворим достъп до базите данни, така че който има нужда – да ги ползва дистанционно. По този начин се надяваме в скоро време да станем една администрация, която активно реализира електронно правителство на практика. Мислим много в посока за облекчаване на работата.
Какви са сроковете, в които очаквате това да се случи?
Чакаме да излезе промяната в Закона за кадастъра. Надявам се до края на годината това да стане. Там са описани много от облекчаващите процедури.
Самият проект за развитието на информационната система и електронните услуги ще тече още около година и половина.
Възможно ли е допълнително финансиране на дейността на агенцията чрез европейските фондове, а не само от гледна точка на административния капацитет?
Нашите проучвания не показаха да има такива фондове. Това означава, че работата с европейски пари ще се състои в подобряване на администрацията, но не и покриване на нови територии.
Има множество сигнали на граждани за допуснати грешки в новата кадастрална карта. На какво се дължи това?
Ако сте се занимавали с бази от данни, знаете, че всяка е натоварена с грешки. През март 2010 г. имаше сбирка на нотариусите и те казаха, че 50% от картата е грешна. Точно тогава имахме гости от Холандия. Аз им се оплаках, че нотариусите твърдят, че 50% от картата е грешна, а те казаха: „Радвай се! Другите 50% са верни.“
Опитът сочи следното: одобрява се кадастралната карта за една територия. Много активна работа и корекции има първите година - година и половина, след което нещата се нормализират, грешките се изчистват и с всеки изминал ден тази кадастрална карта става все по-вярна. Проблемът е, че когато се създава кадастралната карта, ние пускаме обяви хората да си маркират границите и да си предоставят документите за собственост. След това има две обявявания на същата тази кадастрална карта. Активността на хората не е голяма. Българинът няма висока култура в защита на своите имуществени интереси.
Проблемът е, че като свършат всички тези процедури, корекциите в кадастралната карта струват пари за гражданите. Чака се по опашки, плаща се на правоспособно лице – геодезист, да се направи проекта, има си процедура, която отнема пари и време.
Хората трябва да разберат, че е необходимо да участват в процеса. За София това е особено актуално, тъй като в 8 района процесът не е започнал, а в други 7 – 8 в момента тече. Участието първо ще им гарантира по-добра защита на собствеността, а освен това кадастралната карта ще бъде вярна и ще могат лесно да осъществяват сделки, когато се наложи.
Ние правим проверки преди одобряването на новите кадастрални карти, но можем да проверим до 5% от измереното. Когато обаче нямаме някакви предоставени данни от собствениците за промени в собствеността и промени в границите– няма как да се направят и проверките.
В крайна сметка какво спира хората да отидат и да подадат документи – дали е някакъв страх, или става въпрос за лоша организация от страна на фирмите-изпълнителки, с които агенцията сключва договори?
Според мен част от проблема е нехайството на хората. От друга страна, има го и страхът, че те си оставят някъде копия от документите за собственост. Вероятно има и някаква част недобросъвестно изпълнение от страна на фирмата. Затова обаче има гаранция за изпълнението между 1 и 2 години на поддръжка на картата. Ако се окаже, че някой е дал документи, а фирмата не си е свършила работата, тогава фирмата я довършва безплатно. Има механизми за защита на гражданите, но няма защита срещу личното им нехайство.
А някакъв вид санкции би ли проработило като механизъм?
Не. Има хора в чужбина, възрастни хора, хора с няколко имота в различни градове. На практика санкцията е необходимостта те сами, срещу време и пари, да направят корекциите на вече одобрената карта.
Какъв е процентът на грешките в кадастралните карти?
Не мога да кажа точно, но след като се оправят за година – година и половина, значи не е толкова голям.
Имате ли данни колко са съдебните дела заради сгрешен кадастър?
Също не мога да бъда сигурен, а и не всяко дело се отнася до един имот. Има дела за цяла местност. Административният съд ги решава в относително бързи срокове.
Какво се случва с връзката между кадастъра и регистъра на Националната агенция за приходите (НАП)?
С регистъра на НАП за момента нямаме връзка, а е редно да имаме, защото ако има връзка – веднага ще стане ясно кой не си плаща данъците. Един от мотивите да искаме финансиране за нови кадастрални карти е този – изграждането на тази връзка. Държавата по този начин ще увеличи значително вземанията си. Преди години имаше една фирма, която искаше да създаде връзка между кадастъра и данъчната администрация абсолютно безплатно, като в замяна следващите 10 години щеше да взима половината от надвзетите данъци. Тази връзка е задължително да се осъществи, и за това много ще помогне завършването на работата по кадастралната карта.
Другата важна връзка е с имотния регистър. За съжаление, към момента нямаме имотен регистър. Надяваме се скоро да имаме. Като се случи сделка, за нея ще знае кадастърът, ще знае и данъчният. Тази връзка е важна за държавата и трябва да се случи. Чисто софтуерно нашата информационна система е свързана с информационната система на Агенцията по вписванията, но има още неща, които трябва да се изчистят, за да работи синхронно и правилно.