Imoti.net
Новини
2011 г. – как да напълним празните моловете
Рубрика: Актуално Източник: Дневник Девет мола отвориха врати през 2010 г. с обща търговска площ 338 хил. кв.м, което е 4.6 пъти повече в сравнение с предходната година. Още три търговски центъра с площ от 70 хил. кв.м бяха построени, но засега стоят само като паметници в очакване на по-добри времена.Тези пък, които отвориха врати, бяха полупълни с търговци, а някои като двата центъра в Русе направиха премиерата само с един или два ключови наематели преди коледните празници.
Собствениците на "Варна тауърс" пък се принудиха да станат ритейлъри, за да започнат да пълнят мола с магазини. Всички инвеститори и мениджмънтът на търговските центрове се надяват до пролетта да напълнят площите със стоки, но това ще зависи от оборотите на компаниите в другите им търговски центрове и покупателната способност на домакинствата.
Последните данни на НСИ обаче не са много обнадеждаващи. Според тях търговията на дребно през ноември се свива с 5.2% на годишна база, а спрямо октомври спадът е с 0.6%. Въпреки надеждите за възстановяването на пазара търговците в България са разочаровани от постигнатите резултати през 2010 г., но в същото време са обнадеждени, че пазарът на дребно ще се подобри през тази година.
Това сочи проучване на MBL | CB Richard Ellis, направено в края на миналата година сред представителите на 100 водещи марки, активни на българския пазар. Повече от две трети от анкетираните (69%) заявяват, че планират да отворят нови магазини през тази година.
Най-голямо разрастване планират търговците на обувки и кожени аксесоари (88%), следвани от операторите на кафета и ресторанти (83%) и големите хранителни вериги (80%), най-слабо - търговците на модни стоки (59%). "Кризата се почувства най-силно при облеклата, където конкуренцията е най-ожесточена", коментира Манол Гайгаджиев, мениджър "Търговски площи" в MBL | CB Richard Ellis.
Проучването е показало, че голяма част от търговците на дрехи са разочаровани от резултатите в софийските молове и в провинцията, като в момента те много внимателно обмислят дали да отворят нови магазини.
Празните площи в откритите молове ще срещнат сериозна конкуренция в лицето на моловете, които предстои да отворят врати през 2011 г. След неколкократно отлагане през миналата година през пролетта на тази се очаква да отвори врати "Мол Плевен" (17 500 кв.м) с първите индийски кина в България. За следващата година е планирано пускането и на търговския център "Марково тепе" в Пловдив (17 000 кв.м), а намеренията на инвеститорите на "Плаза Русе" (37 500 кв.м) бяха молът да е готов до края на 2011 г.
Изобилието от търговски площи ще окаже натиск върху наемните нива и е възможно да продължи тенденцията на спад на наемите в моловете, прогнозират от MBL | CB Richard Ellis и "Уникредит Булбанк". Банковият доклад сочи, че наемните нива в столичните молове остават относително стабилни на нива между 7 и 35 евро/кв.м.
Причината е, че средният процент на незаетите площи към момента остава малък до умерен. Не така стои обаче положението в провинцията, където има изобилие на молове. Успяват тези, които са готови да приложат гъвкава ценова политика, за да привлекат наематели, коментираха от "Фортън". Типичен пример е Русе.
"Мол Русе" имаше сключени предварителни договори с редица модни марки още преди кризата, но до построяването му и пускането в експлоатация нещата се промениха коренно. Въпреки това дълго време собствениците на мола отказваха да се съобразят с новите реалности и редица наематели се отказаха въпреки сключените договори, а някои дори заплашваха да си потърсят правата в съда.
"Търговските центрове в някои градове станаха прекалено много и вече свети червена светлина за Варна, Стара Загора и Русе", коментира Иглика Йорданова, мениджър "Търговски площи" в българския клон на Colliers. В Стара Загора работят три мола, във Варна - четири, а в Русе - два, като единият, "Дунав мол", въпреки че е готов още от началото на 2010 г., не отваря врати, като най-вероятно предстои неговото преформатиране като аутлет център. Въпрос на месеци пък е трансформацията на първия мол във Варна "Пфое мол" в "Аутлет шопинг център" в опит да бъде спасен.
"50-годишният опит на Германия в развитието на търговските центрове показва, че средно 38% са провалилите се молове", посочи Пламен Илчев, управляващ директор на българския клон на германската компания ECE Projektmanagemnt, които управляват "Сердика център". Германските данни показват още, че големите молове с площ над 45 хил. кв.м са по-устойчиви във времето, защото имат повече възможности за маневриране.
Броят на провалилите се малки молове до 15 хил. кв.м е повече от половината (58%), допълни Илчев и прогнозира, че неустойчивите във времето проекти ще трябва да се съборят или да преобразуват за други цели.
Световната финансова криза оказа благоприятен ефект върху пазара на търговски площи, защото доведе до замразяването на част от тях и спирането на тези в етап на планиране, е посочено в доклада на "Уникредит Булбанк". Според него завършването на всички планирани търговски центрове би наводнило пазара.
По данни на "Фортън" замразените проекти, чието строителство е започнало в София, са "Мега мол" в "Люлин" и "България мол" на едноименния булевард, както и "Галерия Варна", като търговският център е изграден, но неясна засега остава каква ще бъде неговата съдба. На етап проектиране пък са спрени шест мола в цялата страна.
Въпреки това според някои експерти в цялата страна все още има място за търговски центрове. "България все още не е пренаселена от молове и в известна степен й е провървяло спрямо съседна Румъния, където техния брой е много по-голям", каза Александер Папагеоргио, изпълнителен директор на Assos Capital, инвеститор на столичния The Mall.
Като него мислят и собствениците на бъдещия "Парадайз център", който се строи ударно между булевард "Черни връх", ул. "Сребърна" и ул. "Филип Кутев". С отдаваема търговска площ от 75 хил. кв.м той се очертава да бъде най-големият в България. Инвеститори в него са собствениците на базара "Илиянци" руските граждани Паата Гамгонеишвили и Роланд Исаев, които ще вложат над 100 млн. евро и планират да го пуснат през есента на 2012 г.
Въпреки че през миналата година са въведени в експлоатация два пъти повече търговски площи, България остава с най-нисък коефициент на модерна търговска площ на 1000 души население и с едно от най-ниските нива на покупателна способност в Европа, посочи Добромир Ганев, управител на GVA Sollers Solutions. Към кря на 2010 г. този показател за страната достига 105 кв.м, докато средното ниво за Европа е 200 кв.м.
