Новини

118 години от полагане основния камък на Народното събрание

Строителството се извършва под контрола на също толкова талантлив и прочут архитект - Фридрих Грюнангер. На 25 ноември 1884 г. княз Александър Батенберг открива сградата на парламента. Съдбата й следва развитието на събитията в страната. През Сръбско-българската война е превърната в лазарет. По-късно - от 1886-а до 1899 г., е изградено двуетажно северно крило, по проект на арх. Йордан Миланов. През 1925-1928 г. арх. Пенчо Койчев проектира разширение към северната страна. По време на бомбардировките през Втората световна война парламентът е частично разрушен и след 1945 г. - реконструиран. Многократно след това историческата сграда е достроявана, разкрасявана - най-вече от арх. Павел Николов, до придобиване на днешния си вид.

Създателят на първия и основен проект на зданието с надписа-девиз "Съединението прави силата" е роден на 13 януари 1849 г. във Виена, където Завършва класическа гимназия. Отличник на Политехниката в Цюрих, Константин Йованович през зрелите си години твори в Сърбия и България. През 1879 г. е поканен от тогавашното ни правителство да изработи план за възобновяване на София и проект на княжеския дворец. Проектира сградите на Първа мъжка гимназия, на Първото висше училище (рушащото се днес здание на Журналистическия факултет) в столицата и на гимназията в Лом. От 1914 г. до смъртта си през 1923 г. живее в Швейцария. С България го свързва баща му, Атанас Йованович, роден във Враца - прочут фотограф, управител на именията на сръбския княз Михайло.