Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

За плюсовете и минусите на затворените комплекси

Затворените комплекси са относителна новост в жилищното строителство – в Европа са въведени и утвърдени едва в последните 20 години, а в България са явление от десетилетие, което днес процъфтява. Няма точни данни за това колко такива има в София, но е трудно да преминете през повечето части на града, без да се натъкнете на подобни заградени имоти - вече съществуващи или в процес на строеж. Те със сигурност променят градските пейзажи и почти всички инвеститори се интересуват от тях. Какви обаче са дългосрочните ефекти върху градските общности?

Защо расте интересът

Най-важната причина хората да изберат да живеят в затворени комплекси е сигурността. Комплексите са частна собственост, достъпът до тях е по-труден от стандартните отворени квартали и съответно криминалната дейност е сведена до минимум. Движението на автомобили, особено с по-висока скорост, също е ограничено зад портите на един затворен комплекс. Така пространството около дома е гарантирано по-тихо и по-безопасно за детски игри, домашни любимци или каране на велосипеди. Обикновено живеещите там имат по-високо чувство на гордост от собствеността и поддържат домовете си в по-добро състояние. Често тези места предлагат и други социални преимущества - собствен "център" на квартала, събития и групови дейности, на които съседските семейства могат да се опознаят.

Никола Стоянов, Luximmo Finnest Estates: Новото строителство ще балансира пазара на недвижими имоти

Към положителните аспекти може да добавим и по-високите стандарти за качество на домовете и по-строгите строителни кодекси, които гарантират еднородност на проектирането. Това означава по-сравними продажби и по-добра стойност за всички собственици на жилища в затворения комплекс. А бонус за инвестициите е и ефектът на дефицит - обикновено след завършване на обекта остават само няколко жилища, които се предлагат на пазара, което увеличава стойността им.

SGI, за която работя, е с водеща практика в областта на градоустройството както във Великобритания, така и в България. Сред добрите примери от нашата практика тук е комплексът "Гаритидж mарк" в София - първият градоустройствен проект в България, който скоро ще бъде сертифициран за устойчиво градоустройствено развитие по британската система BREEAM Communities. Друг отличен пример за нашата работа е спечеленият конкурс за комплекс "Данаос" в град София - съвременен жилищен комплекс с визия и удобства на високо европейско ниво.

За какво трябва да внимаваме

Затворените комплекси предлагат безопасност и сигурност, но често това е за сметка на личното уединение и контрола. В много от тези пространства има специфични правила - например ограничения на цвета на дома или изисквания за паркиране на автомобили. Тази идея може да е привлекателна, особено в България, където последните архитектурни експерименти често оставят впечатление за кръпки от противопоставящи се пропорции в много типични жилищни райони. Не трябва да забравяме обаче, че всяко строителство е подвластно на времето. Затворените комплекси обикновено са едни от последните, които търпят подновяване. И съответно могат да бъдат обект на едновременно разпадане. В дългосрочен план това е очевиден недостатък.

Домовете в затворените комплекси предлагат повече физическа и демографска еднаквост в сравнение с други квартали. Уеднаквяването обаче ограничава индивидуалния израз и разнообразие - затворен, хомогенен свят може с времето да се окаже задушаващ.

58% от закупените жилища от средно висок и висок клас в София са в строеж

В момента ние проектираме около четири или пет затворени комплекса всяка година. На индивидуално ниво мога ясно да видя предимствата им. Но като член на градската общност в София и професионалист при дългосрочното разработване на урбанизираната среда виждам, че ефектът от затворените комплекси може да е вреден за обществото като цяло. И във времето пред мен възникнаха някои интересни въпроси.

Трябва ли тези проекти да бъдат регулирани чрез планиране за по-голямото благо на обществото?

Трябва ли правителството да има стратегия за поощряване на по-голяма гражданска ангажираност за осигуряване на безопасността в определени области?

Големите градове и застроените площи в света могат да бъдат проучени и видени, имаме ли нещо против, ако нашите градове се развиват в серия от недостъпни, неизяснени пространства?

Ние допринасяме ли за социалния упадък на нашите градове, като купуваме обекти в такъв тип проекти?

Всъщност това превръща ли се в етичен въпрос, когато купуваме дом?

Александър Доу има над 20-годишен опит в различни области на строителната индустрия – мениджмънт, строително-инвестиционна дейност и архитектура, градоустройство. Става част от екипа на Stephen George International като съдружник и управляващ директор на българския й офис преди 8 години.