Imoti.net
Новини за недвижими имоти
С брачен договор не се обезнаследява
Рубрика: Законодателство Източник: Труд С брачния договор може да се договори всякакъв имуществен въпрос между съпрузите, каза за "Труд" проф. Цанка Цанкова, специалист по семейно и наследствено право. Брачният договор не е обвързан нито с минали бракове на съпрузите, нито с броя на децата им, а само с техните имуществени отношения, категорична е тя.За първи път новият Семеен кодекс въведе брачния договор, с който съпрузите могат да преценват кой кога какво е придобил, участието си в разходите и задълженията, управлението и разпореждането с имуществото и пр.
Всичко свързано с предбрачното и брачното имущество - земи, акции включително и семейното жилище, може да е предмет на брачния договор.
Съпрузите са свободни да определят кой на кое имущество е титуляр. Например жилището, придобито по време на брака, може да остане изцяло само на единия, а семейният автомобил и на двамата.
Може да се договори, че имущество над 30 000 лв. се управлява съвместно,а под тази стойност - еднолично. Могат да се уговорят и последици в случай на развод - например, че съпругът(та), който не е работил, получава правото на собственост върху семейното жилище.
С брачния договор обаче не може да се обезнаследява, защото съпрузите нямат право да правят разпореждания за случай на смърт. Подобна клауза ще е нищожна. Те могат предварително да определят съотношението на дяловете си в случаи на развод или смърт. Това обаче не е завещателно разпореждане.
Обезнаследяване може да има само по Закона за наследството. Завещания - също, но при условие на разпоредбите за запазени части на низходящи, възходящи и съпруг. С брачния договор младоженците могат да уредят и въпросите за взаимната си издръжка, и тази на децата.
Първенците са в Провадия
В първите две седмици след старта на новия Семеен кодекс, в сила от 1 октомври, новостите му дават резултат. Законът за първи път въведе възможност съпрузите да избират измежду три имуществени режима - на общност, на разделност и брачен договор. Факт е първият брачен договор, регистриран в Провадия. От “екстрата” на Семейния кодекс са се възползвали съпрузи не в първа младост - на 64 г. (той) и на 62 г. (тя).
От 1 октомври насам други 15 двойки пък са избрали имуществения режим на разделност. Това сочи справка на Агенцията по вписванията (АВ) за периода от 1 до 14 октомври, поискана от “Труд”. Законът предвиди там да се води електронен публичен регистър на съпружеските имуществени отношения. В него вече задължително се отбелязват всички новобрачни - без значение дали са предпочели режим, различен от досегашната семейна общност. Заварените двойки влизат в регистъра само ако са избрали разделност или са сключили брачен договор.
От 1 до 14 октомври вече са отбелязани 811 брака. Излиза наяве и първият договор в Провадия. Конкретните уговорки в него обаче не са за “чужди очи” - публичен е само фактът на направения избор. С екземпляри от самия договор разполагат единствено съпрузите и нотариусът, който го е заверил. При доказан интерес могат да го получат и трети лица, но не от регистъра. Заради първопроходството не може да се каже и дали към договорни отношения са тръгнали заварени съпрузи или новобрачни. Вече са сключени и други договори, казаха от Нотариалната камара пред “Труд”. Но не знаеха подробности. Чака се вписването в АВ.
15-те двойки, избрали режим на разделност и регистрирани в АВ, пък са от Велинград (2), Видин (2), Пловдив (2), Сливен (2). По едно уведомление за разделност са регистрирани дотук в София, Троян, Никопол, Костенец, Бургас и Бяла Слатина.
Валентин БЕНАТОВ, главен секретар на Висшия адвокатски съвет: Целта е богатият да не загуби, а бедният да се спаси от бедността
- Г-н Бенатов, новият Семеен кодекс (СК) разреши сключването на брачни договори. Според вас въвеждането им навреме ли е?
- Брачният договор е новост за българското семейно право. С него общо прокламираната от закона свобода на договарянето навлиза по-мащабно и в съпружеските отношения. Както встъпващите в брак, така и тези, които вече са сключили такъв, с помощта на брачен договор могат да уреждат помежду си редица имуществени отношения, свързани с недвижими имоти и други вещи, с банкови депозити и влогове, с участие в семейните разходи, с имуществени последици при развод, с издръжка помежду си и по отношение на своите деца и т. н.
Обществото проявява интерес към тези правни възможности от години - при обсъждането на различни проекти за нов СК. И това е логично след отпадането на икономическата уравниловка. Обособиха се групи и прослойки с различни имуществени възможности - богати, по-малко богати, други, които се опитват да са средна класа, както и много бедни хора.
Естествено е различните прослойки да формират различни навици и възгледи за собствеността, за нейното придобиване, ползване, развитие и опазване. Нормално е законът да отчита тези различия. Един от начините различията да не станат причина за раздори в семейството е брачният договор.
- Сложно ли ще е съставянето на такива договори?
- Разнообразието от различия във възгледите за собствеността принципно предопределя сложност при съставянето на брачни договори. Те не могат да бъдат типови - бланки, чието попълване да става набързо и между другото. Всеки брачен договор е важен и уникален, защото хората не са еднакви и се уреждат строго индивидуални отношения.
Адвокатите, които работят в областта на гражданското право, са наясно със сложността на брачния договор, защото с него могат едновременно да бъдат уреждани различни имуществени въпроси. Гражданите знаят, че консултацията с адвокат е допълнителна гаранция при сключването на договор - било при покупко-продажба на имот, било за наем и пр. В още по-голяма степен това важи за брачния договор - един добре консултиран и добре написан брачен договор е гаранция както за спокойствие в имуществените отношения между съпрузите, така и за предотвратяване на неблагоприятните последици при евентуален развод. Двете страни в договора имат право на самостоятелна консултация, за да е сигурен всеки един от тях в правилното отразяване на волята му и в стабилитета на този договор. Няма пречка и двамата да бъдат консултирани заедно - всичко зависи от конкретния случай.
- Кога е по-добре да се сключи брачният договор - преди или след брака?
- Това винаги ще се решава конкретно за всеки случай. Намирам, че е полезно такъв договор да се сключва преди брака, когато бъдещите съпрузи встъпват в него с имущество.
Или пък когато бъдещите съпрузи са с различен имуществен и социален статут, със задлъжнялост или с утежнено гражданско състояние (например разведени със задължения) и т. н.
Брачен договор може да се сключи и по време на брака. Това могат да направят както съпрузите по всички заварени от новия СК бракове, така и по сключваните отсега занапред.Ако двама млади и еднакво бедни сключат брак, водени от своята обич и без да има какво да договарят, те могат да намерят за какво да се договарят по-нататък. Единият съпруг може да развие успешно бизнес, а другият - да бъде пазител на семейния уют и да възпитава децата. Всеки от тях може да усети потребност от икономическо гарантиране на брачните отношения. И тогава брачният договор е плюс.
Друг вариант - не са помислили за договор преди сватбата, но после реалностите на живота поставят имотни въпросителни и други подобни материални препъникамъчета по общия път. Брачният договор отново би помогнал.
- Кой има интерес да сключи брачен договор - богатият или бедният?
- Една от целите на правната уредба на брачния договор е богатият в брака да не загуби богатството, а бедният - да излезе от бедността. Брачният договор, като всеки друг договор, трябва да гарантира интересите и на двете страни, независимо от тяхното имуществено състояние. Богати или бедни - трябва и двамата съпрузи да имат волята да сключат договора.
- Интересите на децата по-добре ли ще са защитени?
- Особената закрила на децата е принцип в българското право, който намира широко отражение в нормите на Семейния кодекс. С брачния договор въпросът за дължимата издръжка към децата може да се урежда само в посока на по-благоприятното за тях положение.
Държавата има потенциални възможности за контрол по този въпрос - чрез правосъдието по брачни дела, Агенцията за закрила на детето, социалните служби и др., които могат да търсят причините за неблагоприятно имуществено положение на децата в едно семейство. На никоя от тези институции не може да се противопостави брачният договор в частта му за издръжката, ако тя не е уредена добре. Не може да се противопостави и на самите деца. Когато двамата родители сами решават каква издръжка е необходима за децата им и какви допълнителни разходи по отглеждането и възпитанието им включва тя, в кое жилище ще живеят децата след развода, то режимът на брачния договор трябва да е най-благоприятен за интересите на децата.
- От брачния договор се очаква да спести “кървавата делба” на имоти при развод. Доколко оправдани са тези очаквания?
- Оправдани са, но само ако договорът предварително е добре консултиран и подготвен. С него може да се избегне всякаква делба при развод. Този договор осигурява режима, който в най-голяма степен ще спести на съпрузите неприятностите от бъдещи съдебни спорове, в които ще се решават имуществените последици при развод и в които често не се стига до еднакво справедливо и за двете страни решение.
- Какво става със сключен договор, когато има законови пречки за брака или впоследствие бъде анулиран?
- Семейният кодекс ясно прогласява, че предварително сключеният брачен договор има действие само след сключването на брака (“от момента на сключване на брака”). Ако то се осуети по някаква причина, включително и поради законова пречка, договорът не действа.
При унищожаване на брака (когато е сключен в нарушение на конкретни законови изисквания), съдбата на евентуално сключения брачен договор, най-общо казано, е като при развод. Това отново ме провокира да обърна внимание на ролята на адвоката при преценката на последиците от един брачен договор при унищожаване на брака, както и при развод. Тук вече става дума за потенциални правни спорове, за чието разрешаване кръгът на юристите, които компетентно могат да се занимават с тях, силно се стеснява до адвокати и съдии (ако се стигне до съд).
- Новият СК затвърди забраната за предварително договорени разпореждания между съпрузи за случай на смърт, но допуска изключение относно дяловете им при развод. Бихте ли пояснили какво означава това?
- Брачният договор не може да се използва като завещание между съпрузите.
Може обаче да съдържа уговорка за дяловете само от имоти от прекратена предварително уговорена съпружеска имуществена общност, различни от тези, които повелява законът (съотношението на дяловете на съпрузите след развода не е 50 на 50, а например 30 на 70). Това е възможно и при прекратяване на брака поради смърт на единия от съпрузите. Тук сме изправени пред казуистика, която също изисква предварително консултиране с оглед на целите, които договарящите се съпрузи искат да постигнат.
СК въвежда единствено забраната да се уговаря предбрачното имущество на единия съпруг да става съпружеска общност по силата на договора.
- До каква степен може да се оспорва брачният договор?
- За брачния договор важат общите правила на Закона за задълженията и договорите, уреждащи случаите на недействителност. Семейният кодекс е ясен по този въпрос.
По-подробно са уредени възможността за прекратяване на брачен договор, като са уредени няколко изрични хипотези (по взаимно съгласие, по исков път, ако договорът застрашава интереса на един от съпрузите или на децата, както и при прекратяване на брака - без онези клаузи, които уреждат имуществени отношения за след брака).
Законът предвижда и възможност за разваляне за в бъдеще на сключен и действащ брачен договор по общия ред за разваляне на договорите, но при съблюдаване принципите на СК и на добрите нрави.
