Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Проучване на Уникредит Булбанк: Лихвите по кредити в България са малко над средните в региона
Рубрика: Кредитиране Източник: ДневникОсновната причина за по-високите лихви у нас е по-високата цена на финансирането за банките в сравнение с останалите страни, с изключение на Румъния и донякъде Унгария и Латвия (виж графиките). Това показва проучване на екипа на "Икономически анализи" на Уникредит Булбанк за лихвените равнища в България и ЦИЕ.
Проучването обхваща периода 2007-2010 г. - част от бума, глобалната криза и част от възстановяването. Данните са само за лихви в национална валута в съответната страна. Според проучването през разглеждания период номиналните лихви по кредитите за домакинствата в България са по-ниски, отколкото в Румъния и Унгария, близки са до тези в Латвия и са по-високи спрямо останалите страни. Най-големи са разликите със Словакия, Чехия, Гърция и Полша.
Това важи и за корпоративните кредити. В момента се наблюдава процес на нормализиране на лихвите, който обаче у нас протича по-бавно, посочи Кристофор Павлов, главен икономист на банката. Този процес според него ще продължи, стига да няма външни за страната ни шокове, като решаващо в това отношение е развитието на ситуацията в Гърция.
По-високата цена на финансиране на банките, заради която и лихвите у нас са по-високи сега, на изхода на кризата, се дължи на няколко фактора. Това са високата инфлация, зависимостта от външно финансиране на банките, ситуацията с Гърция, провежданата парична политика.
Допълнителни разходи в цената на финансирането на банките играят и средствата, които те заделят за поддържане на минимални задължителни резерви в централната банка, както и разходите за гарантиране на влоговете. Друг фактор са и по-високите административни разходи на банките тук. Банките у нас имат малка възможност да реализират икономии от мащаба заради ниското ниво на банково проникване.
Високата инфлация
изтласква нагоре лихвите по депозитите, за да се създадат достатъчно стимули за вътрешните спестявания. Така обаче логично се стига и до по-високи лихви по кредитите. По-високата инфлация оказва влияние и върху структурата на спестяванията.
Тъй като тя поражда по-високи лихви по депозити, населението спестява в срочни влогове, които предлагат тези нива, и ограничава дела на депозитите до поискване (разплащателни сметки, безсрочни депозити), по които лихвите са ниски. Пропуснатите ползи при спестяване в безсрочни депозити при по-висока инфлация са по-големи, обясни още Павлов.
Външното финансиране
Страните, които преминават през по-продължителен и динамичен кредитен бум се оказват и по-зависими от външно финансиран. По време на бума банките у нас разчитаха основно на финансиране от страна на банките майки. Така в кризата тези страни се приемат с по-голяма доза за риск и са подложени на по-голям натиск да редуцират тази външна задлъжнялост.
Това също влияе негативно на цената на финансиране за банките. Ситуацията в Гърция също тежи на темповете, с които протича процесът на нормализиране на лихвите в България, който върви по-бавно, отколкото в повечето страни от ЦИЕ, обясниха от банката.
Избраната парична политика
също има значение, макар и в по-малка степен, за по-високата цена на финансиране. Валутният борд у нас не позволява да се води парична политика, която има за цел по-ниска цена на кредита, както и рефинансиране на кредитните институции с по-евтин ресурс от централната банка.
В това отношение Гърция не би могла да бъде мерител, тъй като около 20% от пасивите в банковата й система са финансиране от Европейската централна банка (като член на еврозоната) при цена от 1.25%. Тази ниска цена на външно финансиране се пренася и върху цената на вътрешното кредитиране и й позволява да я поддържа ниска, обясни още Кристофор Павлов.
Оказва се и че България има най-високите разходи за гарантиране на влоговете, което също се добавя към крайната цена на финансирането, макар и в незначителна степен. Половината от печалбата на банковия сектор за 2010 г. (около 600 млн. лв.) е отишла за заделяне на годишните премийни вноски към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, посочи Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.
Загуби от кредити
Най-големи загуби от кредити се очаква да имат Румъния, Литва, Латвия и Унгария, сочат прогнозите на Уникредит Булбанк. Това са и страните с най-голям кредитен бум. За 2010 г. делът на кредитите със загуба от общите заеми за тези страни е съответно 20.5% за Румъния, 19% за Литва, 19.7% за Латвия и 12.1% за Унгария. У нас този дял е 11.9%. Необходими са още 5-6 години, за да изтече един цял кредитен цикъл (който е около 5-10 години), за да може да се оцени какви точно ще са загубите на банките от кредити в кризата, обясни Кристофор Павлов. В периода на кредитния бум, какъвто преживяха всички страни в региона, банките подцениха значително риска и това беше най-вече при потребителските кредити. Това е характерно за банките в целия регион, посочи още Павлов.
Лоши кредити за 2010 г.
20.5% Румъния
19.7% Литва
19% Латвия
12.1% Унгария
11.9% България
