Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Осемте инвестиционни дружества у нас удвоиха активите си през първото полугодие
Рубрика: Цените Източник: Монитор От къде идва подобен небивал растеж? И ще продължи ли, за да се включим в него и ние, които изтървахме момента да удвоим свободните си пари?Нарастването идва на първо място от повишаването на цените на акциите на нашата фондова борса. А акциите са на път да достигнат половината от активите на инвестиционните дружества. При консервативните ИД като "ТиБиАй Евробонд" те напълно липсват, но при агресивните като "Адванс инвест" те заемат до 90% от портфейла. Тези два фонда са и най-големите по размер на активите на нашия пазар, всеки от тях държи по около 1/4 от общите активи на ИД, а заедно държат съответно половината пазар. Фондът с акциите "Адванс инвест" ту изпреварва в определен период по капитализация фонда с книжата с фиксиран доход "ТиБиАй Евробонд", ту обратното. Явно и двата обаче се радват на голям инвеститорски интерес.
При фондовете с акции винаги стои проблема, че когато пазарът много се вдигне, част от акционерите решават да приберат печалбите си и продават участието си. Това особено се забелязва при най-старото инвестиционно дружество "Златен лев", в което все още основната част акционери са онези от масовата приватизация. В този фонд всяка добра новина има ефекта на лоша, защото акционерите се събуждат и хукват да продават акциите си с инстинкта на хора, които са били мамени многократно. И не ги интересува, дали инвестицията им ще расте още та да изчакат. Но може би така е и по-добре за всички, защото насила инвеститор не се става. За да си осъзнат инвеститор трябва да вложиш спестени пари, а не бонови книжки. Новите инвестиционни дружества се родиха именно с парите на спестителите. Онези, дето не искат инфлацията да им яде парите. Първоначално повечето от тях си направиха портфейли на доверително управление при водещи инвестиционни посредници и след като се натрупа критична маса от такива доверители възникна необходимостта тези портфейли да се обединят във фондове за по-голяма ликвидност, диверсификация на риска и оптимизиране на разходите по управлението им. Не че сега напълно престана да се ползва доверителното управление, но се изработи праг от минимум 20 хиляди лева, под който не е ефективно този портфейл да се управлява самостоятелно. Така чрез сливането на ресурса на първите осъзнати инвеститори около посредници като "Карол", "Елана", "Капман" се зародиха и новите инвестиционни дружества от отворен тип - такива позволяваше досега законодателството.
След промените в закона за ценните книжа от месец май обаче се отваря възможност за новата по-ефективна колективна схема на инвестиране - договорните фондове.
Те няма да са публични дружества със всичките им общи събрания, борд на директорите, отчети и т.н., а ще са в буквалния смисъл фондове, без долен праг на капитала, управлявани от професионални портфолио менажери и с книжа търгувани на гише. Те са аналог на популярните взаимни фондове, които на запад са най-разпространената форма на спестявания с доходност доказано по-висока от депозитите и средната за индекса на борсата. Причината е проста: професионалните мениджъри могат да печелят и при падащ пазар. Не случайно първите два такива фонда вече са подали проспектите си в Комисията по финансов надзор - Валентин Карабашев заедно с "Еврофинанс" и управляващото дружество на "Бенчмарк". От "ОББ асет мениджмънт" и Първа "ФБК асет мениджмънт" също планират създаването на подобни фондове. За съжаление цялата привлекателност на тези фондове ще се изпари, ако не бъде променено законодателството така че и при тях да важи нулевата ставка при печалби от курсови разлики. Понеже става въпрос за законодателно недоглеждане почти никой не се съмнява, че проблема с тази данъчна дискриминация ще бъде оправен. Въпросът е кога? Тъй като без договорните фондове ще увиснат без подкрепа и всички бизнес проекти, които вече търсят финансиране от борсата.
