Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Кога лошите кредити не са толкова страшни
Рубрика: Анализи Източник: ТрудМесечните данни за “лоши и преструктурирани кредити” се цитират по-често (най-вече защото излизат всеки месец), обаче както показва и името, данните не включват само лошите, а и преструктурираните кредити. А в криза е нормално много кредити да се предоговарят като част от стратегията за справяне - например по-дълги срокове на изплащане и по-ниски месечни вноски позволяват на много фирми да избегнат ликвидните проблеми и да продължат да си погасяват кредита редовно.
А готовността на банките да предоговарят условията си със своите (платежоспособни) клиенти е един позитивен индикатор за гъвкавостта на системата. С други думи, преструктурираните кредити не са непременно лоши, дори обратно. Ако един преструктуриран кредит се обслужва редовно, той очевидно не е проблем, но въпреки това той ще се отчете в месечната статистика за “лоши и преструктурирани кредити”. Поради тази причина е погрешно използването на статистиката за “лоши и преструктурирани кредити” като индикатор за “лоши кредити”.
Тримесечната статистика за необслужваните кредити е по-добрият индикатор за “лоши кредити”. Това са кредити със забава от над 90 дни, при които има влошаване на финансовото състояние на длъжника и риск за загуби. Именно на база на надзорната статистика банките заделят провизии и обезценки за покриване на риска от необслужваните кредити. Качеството на тази статистика се контролира от БНБ, включително чрез проверки на място. С други думи, към средата на 2011 г. лошите кредити са 13,5%.
При какъв процент лошите кредити стават проблем? Най-често задаваният въпрос за лошите кредити е “какво е безопасното ниво” - 5%, 10% или 20%?
Да, обаче този въпрос няма такъв тип отговор. Всичко зависи от наличието на буфери в банките.
Например, ако една банка няма капитал, печалби и провизии, дори съвсем малко лоши кредити ще я доведат до фалит (нещо подобно се случи в началото на финансовата криза в някои западни страни). Обратно, ако някоя банка има висок собствен капитал, има печалби и е натрупала високи провизии за покриване на риска от лоши кредити, тя може да издържи безпроблемно дори високи нива на лоши кредити. Практически същото се отнася и за банковата система като цяло - няма ниво на лоши кредити, което само по себе си да е фатално - ефектът винаги зависи от размера на наличните “буфери”.
Българската банкова система има високи буфери още от въвеждането на валутния борд насам. Висок е размерът на собствения капитал (17-18%), като по този показател България е сред четирите най-добри страни в ЕС. Продължава позитивната рентабилност на системата, която изцяло се реинвестира в капитала, т.е. остава в банките. В същото време някои банки привличат нов капитал от акционерите, което заздравява позицията им. Не на последно място висок е размерът и на провизиите за лоши кредити (около 75%) - по този показател България е номер едно в целия ЕС. Докато се запазват тези високи нива на буфери, лошите кредити няма да са проблем. Нещо повече, когато лошите кредити започнат да намаляват, високото провизиране ще се върне обратно като положителен резултат, под формата на печалби и по-висок капитал (това вече става в Естония).
Както виждаме, за момента динамиката на лошите кредити не представлява повишен риск за стабилността на системата. Но какво показва тя за икономиката като цяло? През последното тримесечие увеличението на лошите кредити е с 5,6 процента спрямо предходното тримесечие. Това всъщност е най-ниският темп на увеличение на лошите кредити от над две години насам. С други думи, лошите кредити продължават да се увеличават - но вече се увеличават много по-бавно. Това показва, че кризата не си е отишла от всички отрасли, но все повече отрасли вече усещат позитивния полъх на растежа. Ако тази тенденция продължи, би трябвало още през настоящата година да започне намаление на общото ниво на лоши кредити.
Смесени са сигналите от растежа на кредитите. От една страна, положително е, че в България има растеж на кредита - т.е. банките отпускат малко повече нови кредити, отколкото събират като погашения по стари. В много други страни кредитът намалява, и то значително. Въпреки че е положителен, растежът на кредита остава слаб, все още не се наблюдава засилена инвестиционна активност в икономиката, фирмите нямат солидни проекти или желание да инвестират, а гражданите се въздържат от задлъжняване.
Може би най-спорният въпрос е свързан със спестяванията. Някои казват, че спестяванията са много и пречат на икономиката. Обаче, ако се погледне статистиката, има страни, в които хората спестяват много повече (Швейцария, Естония и пр.) - но това въобще не пречи на техните икономики бързо да излизат от кризата. Дори нещо повече, азиатските общества по принцип се радват на високи темпове на спестяване и това е едно от обясненията за постигнатите икономически чудеса.
Всъщност, да се спестява в банки не е лошо. Въпросът е да има повече добри инвестиционни проекти, за да могат тези спестявания да се насочат към продуктивни стопански дейности.
Георги АНГЕЛОВ,
старши икономист, “Отворено общество”
