Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Имотът ще спаси бъдещия пенсионер от бедност
Рубрика: Интервю Източник: 24 часаКатегоричният извод на ЕК е, че всички трябва да преразгледаме параметрите. Сега се говори за 67-68 г., но след 30 г. това вече няма да е актуално и е почтено да се обяви. В това отношение само чехите излязоха куражлии и казаха, че през 2050 г. пенсионирането ще е на 73 г. Коректно е и ние да кажем на младите, които сега влизат на трудовия пазар, че нещата няма да са същите, когато те стигнат до пенсия.
- Все пак пенсионната възраст не може да расте до безкрай. Не е ли време да се мисли за алтернатива на пенсията?
- Нещата ще са много по-различни за хората, които сега навлизат на трудовия пазар, защото за тях ще има втора и трета пенсия. Сега част от проблема е, че хората вземат само една, няма натрупвания във втория и в третия стълб. След 30-40 г. това ще бъде изключение. Моделът ни е премислен,стабилен, създадени са сериозни гаранции да не се загубят парите на хората.
Освен това за разлика от сегашните бъдещите пенсионери вече няма да гледат на пенсията си като на единствен доход. С прехода много имоти бяха върнати, младите имат съвършено друго отношение към жилището, към имота и съм сигурен, че много по-добре ще управляват имуществото си, така че да им носи не само разходи, но и приходи.
- Как една 72-годишна жена в средно голям град може да печели от 2-стайния си апартамент например?
- Сега нищо не може да направи. След 40-50 г. 72-годишната жена ще е с различно мислене, ще е със съзнанието, че жилището й не е свещена крава и че не е страшно, ако се откаже от него, за да си осигури приличен стандарт на живот на старини, нищо че цял живот се е лишавала, за да го има. Качеството на живот е много по-важно. Ако срещу тухлите възрастният може да си го подобри, какво лошо?
- Преди време нашумя една фирма, която вземаще апартаментите на хората срещу ангажимент за хубава пенсия. За нещо подобно ли говорите?
- Формите са най-различни. Тепърва в България ще се развива хубавото, истинското рентиерство, когато ще можеш да отдадеш под наем имот и с парите да живееш по-комфортно. Не си струва да спиш върху злато, а да не можеш да си платиш парното. По-добре продай големия апартамент, купи по-малък и с разликата живей спокойно.
Тепърва ще осъзнаем, че е по-добре човек да отиде да живее на село, на 20 км от центъра, в много по-здравословна среда, срещу много по-малко пари, а от градския имот да взема наем. Има много начини за допълване на доходите. Пенсията до 30-40 г. наистина ще спре да бъде смятана за единствен източник на средства. Сега това е така, затова хората се стресират, когато поскъпват токът и парното, а не се вдига пенсията им.
- Виждате ли и други алтернативи за осигуряване на старините?
- Застраховането също е един добър начин да бъдат осигурени средства за бъдещето. Друг вариант е да се въведе нова осигуровка “самотност”.
Когато човек на старини остане сам, се справя много трудно и водещите в социалното осигуряване страни вече въведоха този нов риск. Ако човек се осигурява, той получава не само пенсия, но и грижи, услуги като домашен патронаж и помощ в домакинството за сметка на осигурителната система. Това със сигурност е много по-голяма помощ от 50 лв. към пенсията.
- Има ли потенциал в трудовия пазар? Ще има ли работа за възрастните?
- Определено. В следващите 30-40 г. очаквам истинска револючия в това отношение. В последните няколко години в развитите страни вече рязко нараства броят на хората, които работят дистанционно, извън работното си място. Ние все още си мислим, че като си седиш вкъщи, можеш да правиш само капачки или да лепиш торбички. Новите технологии обаче дават възможност огромна част от дейностите да се извършват отвън и така хората получават най-ценния ресурс - време.
Ако човек използва тези 3 часа, коитосега пътува до работното си място, за труд по същество, представете си колко много може да спечели. Модерните работодатели започват да разбират, че ако подчиненият бъде организиран извън предприятието за труд, той ще им излиза много по-евтино. Когато той се явява във фирмата, дори да не свърши работа за 5 ст., работодателят прави за него разходи.
Дистанционната работа е много по-изгодна и категорично ще се налага в следващите 30-40 г. С нея възрастовите особености ще стават все по-незначителни. Какво значение има, че съм на 65 г., ако мога да свърша работата от вкъщи?! Ето един много сериозен нов източникна доходи. Това буквално ще взриви пазара на труда.
- Много работодатели вероятно няма да приемат този вариант, защото ще решат, че губят контрола над хората си.
- Вероятно трябва време работодателят да разбере, че си отива моделът на труда, завещан ни от XIX и XX век. Едно от големите предизвикателства е да бръкнем с пръст в раната и да си дадем сметка, че сегашното законодателство е създадено за големите предприятия. В България вече 93% от всички предприятия са с по-малко от 10 работници, т.е. те са микрофирми. Пълна илюзия е да смятаме, че едно микропредприятие може да прилага законодателството в същия мащаб като БДЖ, "Лукойл" ТЕЦ "Марица- изток".
Малките фирми в много случаи са семейни. Нелепо е да мерим с един аршин и да искаме всички да спазват един Кодекс на труда. Трябва да има два кодекса, две писти, регламентиращи различни начини на сключване и прекратяване на трудовите договори, различно работно време и дори различна цена на труда в малките и в големите предприятия. Това е бъдещето. При малките всичко трябва да става много по-бързо и по-опростено. Те нямат експерти по човешки ресурси, лъжат, ако кажат, че изчисляват график.
- Не е ли рискован подобен двойствен стандарт по отношение на безопасността например?
- Ще има един минимум, еднакъв и задължителен за всички. По отношение на безопасността не трябва да има разлики.
- Как новите реалности ще рефлектират върху заплащането?
- Заплащането ще се промени коренно. Центърът на дохода ще се премести от класическа заплата към получаване на договорена част от печалбата, дори от приходите на фирмата. Отношенията между работодател и работник ще стават все по-партньорски. Все повече работникът ще претендира да получи част от резултата, в който е вложил усилията си. С новите технологии зависимостта на предприемача от работника е много по-голяма, защото той може да постигне производителността на половин предприятие. Отживелица е вековната догма, че работодателят винаги е по-силният.
Виждаме все повече случаи на зависимост на шефа от работника въпреки кризата. Ако един дизайнер в шивашко предприятие си отиде, фирмата може да фалира. Така че все повече работникът и работодателят ще минат на партньорски отношения. Работникът вече ще може да иска не парче от пицата, а дял от тавата, ще иска част от доходите, от печалбата. Ще си отиде този модел, при който ще чакаме благоволението на началника, за да можем да работим на второ и трето място.
Новите технологии позволяват да се трудим успоредно на 10 договора от дистанция. Това ще гарантира един по-добър стандарт на живот и човек на 70 г. няма да разчита само на една пенсия. Нещата ще се ускорят, ако признаем, че не може да има еднакъв закон за малките и големите предприятия. Имаме шанс сега в кризата са станем първи, до 2-3 г. да дадем пример на Европа с такава законова промяна.
- Синдикатите едва ли ще се зарадват.
- Синдикатите се страхуват, че при такова разделяне на законодателството ще загубят влиянието си, защото какъв синдикат може да има сред 5 човека, повечето от които роднини. Но идва времето и за дискусия за ролята на синдикатите.
Аз съм притеснен от намаляването на броя на членовете им. Това е лошо за демокрацията. Ако тях ги няма, това ще е зле за обществото. Но трябва да се преосмисли тяхната нова роля. Когато говорим за дистанционна работа и за категорично господство на малките фирми, няма място за синдикат, който да организира стачки. Но и тези самотници, които работят от Хаваите, имат нужда от някаква защита.
Погледнете както стана, когато някой заплаши свободата на интернет! Винаги ще има някаква форма на обединение. Дали ще са синдикати, или нещо друго, бъдещето ще покаже.
С малкия и дребния бизнес е същото. Защо синдикатите не се опитат да му помогнат чрез несиндикални на пръв поглед дейности - като му дадат в смляна форма например новите изисквания на ЕС? Това е добра писта, но все пак решението си е на синдикатите. Трудът се променя и ако те не се променят, ще имат проблеми.
