Новини за недвижими имоти

Европейците завиждат за екстрите ни

Да живееш в държава от Източна Европа не е орис, а професия за сървайвъри. 

Но, понякога не всяко зло е за зло. Дори обратното. 

Оказа се, че ареалът на пост социализма има и някои предимства. При това не малки. Повече за добро, отколкото за лошо е неочакваното превръщане на слабостта на държавата ни във момента, в сила и дори в предимство, което я запазва от поривите на глобалната финансова буря. 

Докато банките-флагмани на западния капитализъм са изправени пред банкрути, администрациите на най-мощните световни държави са принудени да наливат милиарди долари и евро във финансовия сектор, за да му помогнат да преодолее загубите, следствие на лош мениджмънт, мащабни спекулативни операции и прилагане на изключително сложни пазарни инструменти със съмнително съдържание и плачевни резултати от използуването им.

А ние? У нас е точно обратното- банките не се изкушават да инвестират в рискови активи ценните си книжа, гарантирани с ипотеки/ които, впрочем са процентно нищожни с тези на запад/, защото се задоволяват с добрите печалби от обикновеното банкиране, което е достатъчно печелившо 
Разбира се, кредитирането у нас е все още на пубертетна възраст, в сравнение със западната.

А за кредитната стабилност у нас има и нещо друго. В България кредитната активност винаги е била традиционно перспективен финансов сегмент, отчитайки манталитета на българина. 

И преди и сега, а не може да не се очаква и в бъдеще, хората ще предпочитат да заделят от залъга си, но да се сдобият със собствено жилище. При най-нисък стандарт на живота в Европа и още по-ниски заплати, съвсем естествено е хората, след като изчерпат възможностите за спестяване и увеличаване на банковите си вложения, да прибягват все по-често към "благините" на кредитирането, за да могат да осъществят желанието си за придобиване на недвижими имоти 

Така, субективните желание определят до голяма степен, за един немалък период, динамичното развитие на българската кредитна система, което е точно в обратната посока на западната проблематика. 

Не е тайна, че се отчита бърз растеж на кредитирането през последните няколко години. Въпреки това, тя се счита за ниска според западните стандарти. Доста важно е да се отбележи,че тя, до голяма степен е била и остава да бъсе финансирана от депозитите. Така че , въпреки ограничеността на ликвидността, на сегашния си етап, тя продължава да бъде достатъчна, за да поддържа финансовата система стабилна.

Именно това гарантира почти липсата на риск от "пресъхване на чуждестранното финансиран". Нашата банкова система не може да се похвали с високо съотношение на кредитите спрямо депозитите. Същото се наблюдава и при бившите ни "другарчета" от СИВ.

Затова, при условия на почти пълно финансово "самозадоволяване", не може да се приема като благосклонност на съдбата липсата на сериозни проблеми за големите международни банки, които вече притежават почти изцяло нашия банков сектор. 

Въпреки ежедневните тревожни финансови комюникета на "западния фронт" у нас и в региона, до момента, не е съобщено нито веднъж, дори за  елементарен проблем, свързан с високорисковото ипотечно кредитиране. Това е интересен факт, който неведнъж е анализиран от www.imoti.net

Разбира се- страх лозе пази! 

Взели си поука от "американския ипотечен синдром", водещите банки в еврозоната залагат на стабилни съотношения за капиталова адекватност и нямат инвестиции в "токсични" активи като ценните книжа, гарантирани с рискови ипотеки.

Това естествено оказва влияние като "ръчна спирачка" за по-бурния растеж. Но е гарант за сигурност, което крепи инвеститорското доверие, дори в най-ликвидните пазари на държавите от "пост социализма".

Политиката на "достъпност до капиталови портфейли, на междубанково финансиране от чужбина, на екстри  и улеснения за инвестиционни проекти" остава да бъде актуална. И въпреки, че възможностите вече са малко по-ограничени, те оказват не чак до там голямо въздействие на растежа на оживеното ипотечно кредитиране и динамиката на жилищния пазар. 

Поне засега...

Но дори чуждестранните инвестиции да намалеят до минимум, у нас едва ли ще се стигне до криза в сегашните западни мащаби,  защото икономиката ни все още се стимулира от жилищния бум, а управляващите могат да използуват огромния излишък в платежния баланс като финансов баласт, за да не потъне нашия български сал във водовъртежите на световната финансова криза.

Радослав Михайлов