Imoti.net
Новини за недвижими имоти
80 млн. лева ще платим за реституция
Рубрика: Законодателство Източник: 24 часа Максимум 5000 лв. плаща правосъдното министерство на адвокати, които наема да защитават държавата пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. По принцип с това се занимават 8 правителствени агенти - служители на министерството. Но те са претоварени заради непрекъснато нарастващия брой жалби и осъдителни решения срещу България. Тази година се очаква и бум на осъдителните решения по дела с имуществен интерес, за които съдът в Страсбург присъжда най-високите обезщетения.Само за миналата година сме платили общо 1 млн. и 800 хил. лв. по 50-те осъдителни решения за нарушени основни права на наши съграждани. В момента още 2000 души чакат компенсации по подадени жалби. Сумата ще скочи в пъти, а през следващите години ще продължи да расте, официално предупредиха от правосъдното министерство.
Правителството ще плаща десетки и дори стотици хиляди левове по всяко едно от реституционните дела, които ще завалят от Страсбург. Там на дневен ред се решават казусите от 1999-2002 г., когато стотици българи, пострадали от реституционните и приватизационни разпоредби, атакуваха държавата.
За 8 години - до 2007 г., България е осъдена по 14 такива жалби, а само за 2008 г. - по 9. По една от тях е изплатено най-голямото до сега обезщетение от 350 000 лева на фирма “Злинсат Спол” ООД.
Чешкото дружеството успя да осъди държавата преди 2 г., след като при приватизационна сделка купи хотела в кв. Горна баня, а по-късно беше изгонена от обекта с прокурорско постановление. “Досега има само няколко случая, когато сме търсили помощ от външни експерти, и то по сложни казуси”, каза за “24 часа” правосъдният министър Миглена Тачева.
През 2007 г. ведомството възлага на адвокат Светла Маргаритова да изготви защитно становище пред евросъда по делото, заведено от алтернативния синод на митрополит Инокентий срещу принудитеното извеждане от имотите, които ползва.
Изборът на Маргаритова не е случаен. Тя е един от малкото юристи, които познават в детайли правилата и практиката на съда в Страсбург. Като адвокат на покойния експремиер Андрей Луканов през 1997 г. печели първото дело срещу България заради незаконния арест на Луканов. Преди това за кратко защитава и интересите на държавата като правителствен агент.
“Конвецията за защита на човешките права, по която отсъжда съдът, не е обикновен нормативен акт. Процесуалните агенти не могат да са еднакво добре подготвени по цялата материя, която тя обхваща”, обясни пред “24 часа” Маргаритова.
Като юрист, който е пледирал и от двете страни, e категорична, че се подценяват проблемите на държавните защитници: “Няма приемственост, заплащането е ниско, а изискванията и отговорностите са огромни”. Според нея основният проблем за увеличаващият се брой осъдителни решения е несъобразяването на законите у нас с конвенцията. Няма и орган, който да следи дали се изпълняват и как задължителните препоръки, давани с решенията.
Адвокатите на пострадалите пък чакат с години хонорара си по делата в Страсбург. От 4 до 6 г. отнема на съда да прецени основателна ли е жалбата, да я разгледа и да се произнесе. При споразумение или осъдително решение защитниците получават от 500 до 2500 евро, които съдът присъжда като разноски. Не са малко и случаите, в които не се присъждат такива.
Това е и причината юристите да поемат предимно случай, за които преценяват, че ще има положителен резултат. Миналата година наред с обезщетенията на пострадалите държавата е платила 124 хил. лв. за разходи по делата.
Сумате се определят в решението и не подлежат на обсъждане от осъдената държава или адвоката по делото.
Нашите адвокати претендират между 60 и 120 евро на час, като посочват в жалбата изработеното време. Отделно от присъдените разходи има казуси, по които адвокатите и клиентите се уговарят да вземат процент от присъденото обезщетение. Юристите, практикуващи по делата в Страсбург обаче признават, че не разчитат на тези доходи.
“Пострадалите от нарушения в наказателната сфера, като подсъдими или задържани са обикновено хора, които нямат възможност сами да поемат разноските по защитата си. Най-често с това се заемат правозащитните организиции, или пък адвокатът се съгласява да работи без първоначален хонорар”, обяснява адвокат Йонко Грозев. Един от неговите клиенти, по чиято жалба всеки момент ще се произнесат в Страсбург въобще не подозирал, че има право на служебен защитник, докато седял на подсъдимата скамейка. Ромът бил осъден, след като съсед го хванал да задига агнето му.
Крадецът, на когото разследващите не осигурили служебен защитник, не успял да обясни своята версия, тъй като бил трудно комуникативен. “Целта на тези жалби беше да се окаже натиск върху системата за гарантиране правото на адвокатска защита, а не получаване на обезщетението, което държавата трябва да плати”, коментира адвокатът. По различен е случаят с имуществените спорове, където материалният интерес на засегнатия е значително по-голям. Именно това са делата, които тепърава ще създадат доста ядове на правителството.
